Два или повече университета ще могат да обучават студенти заедно
Два или повече университета ще могат да образоват студенти дружно и да издават общи дипломи. Това взеха решение на първо четене депутатите с измененията в Закона за висшето обучение, импортирани от Министерски съвет.
С други промени се планува научна степен „ лекар “ да може да се придобива и посредством работа по научноизследователски план.
Чрез новата конструкция на сливане университетите ще могат да споделят преподаватели, материална база, общежития, обща администрация и обслужващи звена, както и да провеждат обща кандидатстудентска акция.
Депутатът Елисавета Белобрадова от „ Демократична България “ заключи основните промени в законопроекта: „ Доближаване на образованието към гъвкавостта на трудовия пазар и потребностите на младежите за развиване. “
Промените в закона за висшето обучение откриха като цяло необятен консенсус в пленарната зала, като се чуха планове за уточняващи редакции сред двете четения на законопроекта.
Депутатът Андрей Чорбанов от „ Има такъм народ “ приветства въвеждането на статут „ планови докторанти “, като обърна внимание: „ Хубаво е да се фиксира, че след края на този план би следвало докторантът да влезе в разпоредбите, в които финансирането стопира, само че образованието му може да продължи според разпоредбите “.
От Българска социалистическа партия и ГЕРБ приканиха за прецизиране на текстовете за плагиатството и достоверността на научните данни.
„ Това е крачка в вярната посока. Нямам никакво подозрение, че с сходни стъпки би трябвало да създадем всичко допустимо, тъй че да подобрим законодателната среда в България, касаеща висшето обучение, а по-късно и Закона за научните степени и звания. България има да извърви дълъг път до хармонизацията на своето законодателство, изискванията и критериите за развиване и на нашите висши образователни заведения и надлежно на научните служащи “, заяви националният представител от Българска социалистическа партия проф. Румен Гечев от парламентарната естрада по време на разискването на промени в Закона за висшето обучение.
„ Ние желаеме след тези промени български университети да попаднат като начало най-малко в първите 1000, по-късно в първите 500 в международната ранглиста за университетите и научните институти “, сподели още социалистът.
В тази връзка от левицата поддържат промените, касаещи институционални промени, отговорности към университетите, образуването на проучвателен университети, правата на изследователските университети във връзка с най-висшата трета степен на образование – докторската.
Проф. Румен Гечев открои като доста сериозен проблем плагиатството, определяйки го като “страшно зло, с което ние би трябвало да проведем интензивна битка “.
„ Плагиатството е удар върху академичната нравственос. Кражбата на интелектуална благосъстоятелност е нещо неприемливо на всички места по света, по този начин би трябвало да е и в България “, безапелационен бе той. Затова от левицата оферират върху понятието “недостоверност на показаните научни данни “ да се уточни тъкмо за кои данни става дума.
Социалистът изясни, че всяка година Министерството на образованието и науката афишира съответни места по избрани критерии за докторантури в обособените образователни заведения. „ Извън тези места, които се финансират от бюджета, в случай че има научни планове, които да се финансират спомагателни докторантури, това е отлично, само че би трябвало да има идентични критерии за приема на докторантите, т.е. да става на основата на конкурс “, добави той. По думите му също по този начин е значимо да се посочи и какво тъкмо пази докторантът, по какъв начин ще потвърди своя принос и присъединяване в плана.
„ Който взе участие в теоретичен план, може да получава по-високи приходи, само че да помислим по какъв начин ще стане това “, съобщи проф. Гечев. като добави: „ Когато в една катедра се приема теоретичен план ръководителят да си включат докторантите, които към този момент са признати по общата стратегия. Също по този начин те да могат и да разширят присъединяване си с спомагателни състезания за докторанти, които да бъдат включени. “
" С общи старания всички сме длъжни да променим законодателната среда във висшето си обучение по този начин, че в нашата страна да се основат оптимално положителни условия за развиване на българското висше обучение и българската просвета “, безапелационен бе проф. Гечев.
От „ Възраждане “ обърнаха внимание, че главната цел на измененията е да се ограничи опцията висшите учебни заведения да работят със студенти през разнообразни семестри. Лидерът Костадин Костадинов дефинира това като мощно рестриктивно.
„ Ще зародят проблеми, свързани с осъществяването на образователния развой за студентите, които в едновременен развой на образование в две или повече висши учебни заведения “, уточни той.
Министърът на образованието Николай Денков акцентира, че измененията вкарват практики, които се употребяват интензивно и сполучливо отвън страната.
„ По-скоро се опитваме да наваксваме години закъснение във връзка с способи и форми, които се употребяват в чужбина “, посочи той.
С други промени се планува научна степен „ лекар “ да може да се придобива и посредством работа по научноизследователски план.
Чрез новата конструкция на сливане университетите ще могат да споделят преподаватели, материална база, общежития, обща администрация и обслужващи звена, както и да провеждат обща кандидатстудентска акция.
Депутатът Елисавета Белобрадова от „ Демократична България “ заключи основните промени в законопроекта: „ Доближаване на образованието към гъвкавостта на трудовия пазар и потребностите на младежите за развиване. “
Промените в закона за висшето обучение откриха като цяло необятен консенсус в пленарната зала, като се чуха планове за уточняващи редакции сред двете четения на законопроекта.
Депутатът Андрей Чорбанов от „ Има такъм народ “ приветства въвеждането на статут „ планови докторанти “, като обърна внимание: „ Хубаво е да се фиксира, че след края на този план би следвало докторантът да влезе в разпоредбите, в които финансирането стопира, само че образованието му може да продължи според разпоредбите “.
От Българска социалистическа партия и ГЕРБ приканиха за прецизиране на текстовете за плагиатството и достоверността на научните данни.
„ Това е крачка в вярната посока. Нямам никакво подозрение, че с сходни стъпки би трябвало да създадем всичко допустимо, тъй че да подобрим законодателната среда в България, касаеща висшето обучение, а по-късно и Закона за научните степени и звания. България има да извърви дълъг път до хармонизацията на своето законодателство, изискванията и критериите за развиване и на нашите висши образователни заведения и надлежно на научните служащи “, заяви националният представител от Българска социалистическа партия проф. Румен Гечев от парламентарната естрада по време на разискването на промени в Закона за висшето обучение.
„ Ние желаеме след тези промени български университети да попаднат като начало най-малко в първите 1000, по-късно в първите 500 в международната ранглиста за университетите и научните институти “, сподели още социалистът.
В тази връзка от левицата поддържат промените, касаещи институционални промени, отговорности към университетите, образуването на проучвателен университети, правата на изследователските университети във връзка с най-висшата трета степен на образование – докторската.
Проф. Румен Гечев открои като доста сериозен проблем плагиатството, определяйки го като “страшно зло, с което ние би трябвало да проведем интензивна битка “.
„ Плагиатството е удар върху академичната нравственос. Кражбата на интелектуална благосъстоятелност е нещо неприемливо на всички места по света, по този начин би трябвало да е и в България “, безапелационен бе той. Затова от левицата оферират върху понятието “недостоверност на показаните научни данни “ да се уточни тъкмо за кои данни става дума.
Социалистът изясни, че всяка година Министерството на образованието и науката афишира съответни места по избрани критерии за докторантури в обособените образователни заведения. „ Извън тези места, които се финансират от бюджета, в случай че има научни планове, които да се финансират спомагателни докторантури, това е отлично, само че би трябвало да има идентични критерии за приема на докторантите, т.е. да става на основата на конкурс “, добави той. По думите му също по този начин е значимо да се посочи и какво тъкмо пази докторантът, по какъв начин ще потвърди своя принос и присъединяване в плана.
„ Който взе участие в теоретичен план, може да получава по-високи приходи, само че да помислим по какъв начин ще стане това “, съобщи проф. Гечев. като добави: „ Когато в една катедра се приема теоретичен план ръководителят да си включат докторантите, които към този момент са признати по общата стратегия. Също по този начин те да могат и да разширят присъединяване си с спомагателни състезания за докторанти, които да бъдат включени. “
" С общи старания всички сме длъжни да променим законодателната среда във висшето си обучение по този начин, че в нашата страна да се основат оптимално положителни условия за развиване на българското висше обучение и българската просвета “, безапелационен бе проф. Гечев.
От „ Възраждане “ обърнаха внимание, че главната цел на измененията е да се ограничи опцията висшите учебни заведения да работят със студенти през разнообразни семестри. Лидерът Костадин Костадинов дефинира това като мощно рестриктивно.
„ Ще зародят проблеми, свързани с осъществяването на образователния развой за студентите, които в едновременен развой на образование в две или повече висши учебни заведения “, уточни той.
Министърът на образованието Николай Денков акцентира, че измененията вкарват практики, които се употребяват интензивно и сполучливо отвън страната.
„ По-скоро се опитваме да наваксваме години закъснение във връзка с способи и форми, които се употребяват в чужбина “, посочи той.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ