Два и половина века след капитан Джеймс Кук изследва обичаи

Два и половина века след капитан Джеймс Кук изследва традиции на туземците в Австралия и маорите в Нова Зеландия, заяви пред БТА проф. Николай Овчаров.

45 ХИЛЯДИ КИЛОМЕТРА

„ Най-дългото странствуване завърши с невероятния полет от новозеландския град Оукланд до столицата на Катар – Доха, който покрива разстояние от 14 535 км и трае малко повече от 17 часа. За това време се минават 10 часови зони. С тези индикатори той се подрежда в тройката на най-дългите авиационни преходи в света. А дружно с междинните полети в трите седмици на пътешествието ми се събраха над 45 000 км. За съпоставяне ще отбележа, че дължината на екватора е 40 075 км. Там безусловно пребродих територията на най-малкия континент от тропическите гори и Големия бариерен риф край Кернс в северната му част, до шествията на пингвините и ултрамодерните градове Сидни и Мелбърн в южната, а след това и двата прелестни острова на архипелага на Нова Зеландия “, споделя ученият.

„ Да посетя тези далечни земи бе моя остаряла фантазия. Още като дете бях въодушевен от книгите, описващи пътешествието на капитан Джеймс Кук на кораба „ Индевър ”, когато през 1770 година той плава край непознатите крайбрежия на Австралия и Нова Зеландия. Никога няма да не помни разказите за туземците, посрещали непознатите бледолики чужденци. И не допусках, че в миналото и аз ще мога да се срещна с тези примитивни, само че извънредно забавни култури “, споделя проф. Овчаров.

ПОРТАЛ МЕЖДУ ХОРАТА И ДУХОВЕТЕ 

За да усети античната история на туземците и локалното население на Австралия, той прави преход от югоизточното крайбрежие на континента до неговия център – Червена канара, наричана от локалното население Улуру-Ката Тюта. „ И точно там, в 44-градусовата горещина на австралийската пустиня и измежду жужащите ята от милиони натрапчиви мухи, аз видях забележителното изкуство на туземците. В издълбаната от естествените сили пещера пред мен се появиха правени преди хилядолетие рисунки, изобразяващи хора, слънца и разнообразни шаблонизирани животни “, споделя археологът. Допълва, че Улуру-Ката Тюта е най-свещеното място за туземците. Според легендите в дълбоката античност тук живеели две племена хора-змейове, които непрестанно враждували между тях, до момента в който един ден се избили взаимно в люта борба.

Аборигените считат, че Улуру е портал, свързващ света на хората с този на духовете.

ТАНЦЪТ НА МАОРИТЕ

„ Не по-малко забавни са маорите в Нова Зеландия. В Роторуа на Северния остров съумявам да видя техните ритуали. И изключително фамозният танц Хока, с който в миналото маорите се опитвали да сплашат врага. При него нападателите се хвърлят против враговете със страшни гримаси, плезене на езика и звук посредством удари в бедрата и тракане с крайници. В танца маорите размахват копия и други примитивни оръжия. Известно е, че сраженията и войнственият метод на живот са били изключително присъщи за коренните поданици на Нова Зеландия. Всъщност островите са открити още през 1642 година, близо век преди Кук от холандеца Тасман, само че той не остава там, тъй като маорите убиват четирима от моряците му. Днес обаче те са доста отзивчиви и водят същинска борба за опазване на своята еднаквост и просвета. И аз съумявам да науча доста за техните традиции и просвета “, споделя проф. Николай Овчаров.