Производителите на олио си искат украинския слънчоглед
Два дни откакто под напън на зърнопроизводителите държавното управление забрани краткотрайно вноса на зърнени култури и някои други хранителни артикули от Украйна, фирмите - преработватели оповестиха, че са застрашени от банкрут.
Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България настоя националната позиция да се образува като се регистрират ползите на всички наранени браншове на стопанската система.
Преработвателната промишленост не може да обезпечи нужния слънчоглед единствено от българския пазар и идващите от това стопански последици са понижаване на генерирания Брутният вътрешен продукт от бранша, затваряне на предприятия, работа на понижен потенциал, понижаване на наетия личен състав, предизвести ръководителят на сдружението Яни Янев в известие, публикувано от Българската стопанска камара.
При използване на тези ограничаващи ограничения за по-дълъг интервал сме изложени на сериозен риск от прекъсване на производството и несъблюдение на търговски контракти, заради липса на суровина и неспособност за обмисляне в общоприетия за промишлеността 3-месечен интервал за обезпечаване на продукция, разясни Янев.
Според него е допустимо обстановката да докара и до продължителен дефицит на слънчогледово олио за вътрешното ползване в резултат на невъзможността на производителите да работят при дефицит на слънчоглед и, надлежно - повишаване на цените за крайните консуматори, както и до нов растеж на инфлацията.
Преработвателите на суровината предвиждат, че възбраната за импорт ще пренасочи украинския слънчоглед към западноевропейските страни и България ще загуби обичайни експортни пазари там.
С цел отбрана на промишлеността и отбягване на тези извънредно нежелани последици, считаме че въведените ограничавания са неприемливи, се показва в позицията.
Организацията предлага да се позволи част от транзитирания слънчоглед да се преработва в България с обезпечен следващ експорт. Тя упорства да бъде поканена от държавната администрация за присъединяване във образуването на българската позиция в договарянията с Брюксел.
По-рано през днешния ден стана известно, че неодобрение от рестриктивните мерки има и в Унгария, чиито управляващи ги започнаха съвсем по едно и също време с държавните управления на България, Полша и Словакия. Унгарската Асоциация за зърно и фуражи съобщи в петък, че рестриктивните мерки ще обиден производителите на фуражи и промишлените консуматори в Унгария. В Румъния, където украинският импорт също е забележителен, пък взеха решение да не лимитират едностранно вноса и да изчакат решението на Европейската комисия.
В сектора на производството на растителни масла и артикули в България оперират над 100 дребни, междинни и огромни преработвателни предприятия, с над 10 000 души личен състав, и доходи за 2022 година от над 7 милиарда лв.. Фирмите са вложили стотици милиони левове в преработвателния потенциал на страната и в резултат на това България в този момент е най-големият експортьор на слънчогледово олио, шрот и белен слънчоглед в Европейски Съюз, написа браншовата организация. Според нейни данни вътрешното произвеждане на слънчогледови модифицирани артикули осем пъти надвишава вътрешното ползване, тъй че този преработвателен отрасъл е мощно експортно насочен. Традиционни пазари за експорт на сурови слънчогледови масла са Индия и Южна Африка; за експорт на слънчогледов шрот - Китай, Израел, Мароко; за износна белен слънчоглед - Съединени американски щати, Австралия, Нова Зеландия, Англия. Заради краткотрайните ограничения за ограничение на вноса на зърна и маслодайни култури от Украйна, част от тези пазари могат да бъдат изгубени от България, се споделя още в позицията на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България настоя националната позиция да се образува като се регистрират ползите на всички наранени браншове на стопанската система.
Преработвателната промишленост не може да обезпечи нужния слънчоглед единствено от българския пазар и идващите от това стопански последици са понижаване на генерирания Брутният вътрешен продукт от бранша, затваряне на предприятия, работа на понижен потенциал, понижаване на наетия личен състав, предизвести ръководителят на сдружението Яни Янев в известие, публикувано от Българската стопанска камара.
При използване на тези ограничаващи ограничения за по-дълъг интервал сме изложени на сериозен риск от прекъсване на производството и несъблюдение на търговски контракти, заради липса на суровина и неспособност за обмисляне в общоприетия за промишлеността 3-месечен интервал за обезпечаване на продукция, разясни Янев.
Според него е допустимо обстановката да докара и до продължителен дефицит на слънчогледово олио за вътрешното ползване в резултат на невъзможността на производителите да работят при дефицит на слънчоглед и, надлежно - повишаване на цените за крайните консуматори, както и до нов растеж на инфлацията.
Преработвателите на суровината предвиждат, че възбраната за импорт ще пренасочи украинския слънчоглед към западноевропейските страни и България ще загуби обичайни експортни пазари там.
С цел отбрана на промишлеността и отбягване на тези извънредно нежелани последици, считаме че въведените ограничавания са неприемливи, се показва в позицията.
Организацията предлага да се позволи част от транзитирания слънчоглед да се преработва в България с обезпечен следващ експорт. Тя упорства да бъде поканена от държавната администрация за присъединяване във образуването на българската позиция в договарянията с Брюксел.
По-рано през днешния ден стана известно, че неодобрение от рестриктивните мерки има и в Унгария, чиито управляващи ги започнаха съвсем по едно и също време с държавните управления на България, Полша и Словакия. Унгарската Асоциация за зърно и фуражи съобщи в петък, че рестриктивните мерки ще обиден производителите на фуражи и промишлените консуматори в Унгария. В Румъния, където украинският импорт също е забележителен, пък взеха решение да не лимитират едностранно вноса и да изчакат решението на Европейската комисия.
В сектора на производството на растителни масла и артикули в България оперират над 100 дребни, междинни и огромни преработвателни предприятия, с над 10 000 души личен състав, и доходи за 2022 година от над 7 милиарда лв.. Фирмите са вложили стотици милиони левове в преработвателния потенциал на страната и в резултат на това България в този момент е най-големият експортьор на слънчогледово олио, шрот и белен слънчоглед в Европейски Съюз, написа браншовата организация. Според нейни данни вътрешното произвеждане на слънчогледови модифицирани артикули осем пъти надвишава вътрешното ползване, тъй че този преработвателен отрасъл е мощно експортно насочен. Традиционни пазари за експорт на сурови слънчогледови масла са Индия и Южна Африка; за експорт на слънчогледов шрот - Китай, Израел, Мароко; за износна белен слънчоглед - Съединени американски щати, Австралия, Нова Зеландия, Англия. Заради краткотрайните ограничения за ограничение на вноса на зърна и маслодайни култури от Украйна, част от тези пазари могат да бъдат изгубени от България, се споделя още в позицията на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ