Не търси отговорите, които не могат да ти бъдат дадени, защото няма да можеш да ги изживееш ♥ РИЛКЕ
Душа… Това ли, дето в нас цвърчи?
Звънче на шут, което моли царя
да го похвали, да го отличи,
а след това мре от беднотия и мълчи
в тамянен пушек, измежду здрача на олтаря –
това ли е душата?
Аз виждам сняг от пролетни цветя
в нощта, където скитат световете,
и като че ли нося пай от вечността –
той в мен трепери и крещи с уста,
и желае да политне с ветровете…
Такава е душата!
1896
(Портрет на Рилке от Леонид Пастернак)
Поетът, който преобразява материята и разтваря същността на своето Аз в същността на нещата. Това написа за Рилке българският стихотворец Николай Лилиев. Райнер Мария Рилке оставя своя незабравим почерк в съкровищницата на международната лирика и трогва с музика от стихове. През 1904 година, Рилке води преписка с младия студент и предстоящ стихотворец Франц Капю. Следващите мисли са част от писмата му до него, оповестени в книгата „ Писма до млад стихотворец ”. За живота и любовта.
(Портрет на Рилке от Oskar Zwintscher)
„ Искам да те помоля, доколкото мога, да имаш самообладание към всичко, което е неразгадано в твоето сърце и да се опиташ да обичаш самите въпроси като заключени стаи или като книги, написани на някакъв изцяло непознат език. Не търси отговорите, които не могат да ти бъдат дадени, тъй като няма да можеш да ги изживееш. А задачата е да изживяваме всичко. Живей с въпросите в този момент. И може би по този начин, последователно, без да забелязваш, ще стигнеш оня отдалечен ден, който ще донесе отговора. “
„ Да обичаш е хубаво, тъй като любовта е сложна. Едно човешко създание да обича друго – това е може би най-трудната задача, най-тежкият тест. Работа, пред която всяка друга работа наподобява като елементарна подготовка. Поради тази причина младежите, които са към момента начинаещи във всичко, не могат да познават любовта. Те би трябвало да се научат. С цялата си мощ и темперамент те би трябвало да се научат да обичат.
Но времето за учене е дълго. Дълго и самотно. Любовта не значи да се предадеш. Тя изисква първо да създадеш от себе си един цялостен и приключен свят. За какво би послужил един съюз, в случай че нито едно от нещата, които се свързват, не е приключено единствено по себе си?
Само в този смисъл, на непрекъсната работа върху себе си, удари с чука - денонощно, младите могат да опознаят любовта. Отдаването на различен, без да си приключил работата по себе си, не е за тях. Да устоиш на изкушението и да продължиш да работиш върху себе си е може би най-голямата жертва, която едно човешко създание може да направи. “
Снимка: zpravy.idnes.cz
