Душата й е докосната, а тя успява да предаде това

Душата й е допряна, а тя съумява да съобщи това и на публиката. На сцената съумява да не „ прескача хубостта “ и да покаже, че грижата й е повече за изкуството, в сравнение с за личното его...

Рейчъл Уилис-Сьоренсен е сътрудник на тенора Йонас Кауфман в първия му концерт у нас, дружно със Софийската филхармония. Кариерата на американското сопрано е обвързвана с водещи функции в най-големите оперни театри, изключително откакто през 2014 година печели Operalia – интернационален конкурс, учреден от Пласидо Доминго през 1993 година

Нейният персонален свят плува в океан от позитивни страсти, доста смях и усмивки, и това прави виртуозността й на сцената още по-впечатляваща и съкровена. Тя приказва за здравословното пеене и „ изгодата “ от „ мускулна “ съгласуваност, свири на укулеле и има вяра, че и най-роботизираният артист към момента пее, по някакъв метод, с душата си...

Светът 2 мин. ОНЛАЙН РЕПОРТАЖ: Израел ликвидира водача на „ Хизбула “ Хасан Насрала Съдържание от партньори 4 мин. Два тона боклуци от Пирин събраха доброволци в „ Пиринско Чисти планини “ България 3 мин. Българите в Ливан: „ Няма безвредно място, бомбардират ни “ (ОБЗОР) Светът 4 мин. Ликвидиран е Хасан Насрала: „ Хизбула “ даде обещание да продължи битката (ОБЗОР) Светът 8 мин. Фигура в сянка, тясно обвързвана с Иран: Кой е Хасан Насрала – убитият водач на „ Хизбула “? Светът 5 мин. Шиитите от „ Хизбула “: Обвинени са за терористичните атентати в 14 страни България 3 мин. Министерство на външните работи приканва българите неотложно да изоставен Ливан Светът 2 мин. ОНЛАЙН РЕПОРТАЖ: Израел ликвидира водача на „ Хизбула “ Хасан Насрала Съдържание от партньори 4 мин. Два тона боклуци от Пирин събраха доброволци в „ Пиринско Чисти планини “ България 3 мин. Българите в Ливан: „ Няма безвредно място, бомбардират ни “ (ОБЗОР) Светът 4 мин. Ликвидиран е Хасан Насрала: „ Хизбула “ даде обещание да продължи битката (ОБЗОР) Светът 8 мин. Фигура в сянка, тясно обвързвана с Иран: Кой е Хасан Насрала – убитият водач на „ Хизбула “? Светът 5 мин. Шиитите от „ Хизбула “: Обвинени са за терористичните атентати в 14 страни България 3 мин. Министерство на външните работи приканва българите неотложно да изоставен Ливан

Доказва го – че към операта би трябвало да се подхожда с финес. „ Аз не пея, с цел да лишава силата на публиката, и с цел да се усещам огромна. Пея, тъй като се намирам в пространство на обич и себеприемане, и поканвам публиката също да обича себе си “. Рейчъл е задоволително мощна, с цел да не е част от системата или някаква псевдойерархия, и продължава да прави и да има вяра в своя чист „ артикул “ – против лицето на токсичността и омразата. А това може да се случи на актьор, който осъзнава, че към момента е подарък да можеш да пееш от обич и да се съсредоточиш върху това, вместо върху външността. 

Снимка: Даниел Димитров

Рейчъл Уилис-Сьоренсен в диалог с Даниел Димитров – за поддръжката на сцената и партньорството с Йонас Кауфман, за свиренето на укулеле, за „ мускулната “ съгласуваност и „ здравословното пеене “, за пеенето в токсична конюнктура, за обществените мрежи, за децата майчинството и смяната.

Критици и медии Ви показват като обичания театрален сътрудник на Йонас Кауфман. Кой е Вашият обичан театрален сътрудник?

- Ах, какъв въпрос! Със сигурност, пяла съм повече с Йонас Кауфман, в сравнение с с всеки различен тенор, и мисля, че ни се получава. Работим толкоз добре дружно на сцената. Той е очевидният отговор, тъй като методът, по който работим в екип, е доста добър. Имаме доста добра театрална химия. Той е и добър другар.

Като цяло, имам шанса да работя с доста прелестни сътрудници. Това, което оценявам в един сътрудник, е да усещаш, че го е грижа повече за изкуството, в сравнение с за егото им. И това се случва по-често, в сравнение с бихте очаквали.

Например, в случай че изпълняваме опера на Верди или Моцарт, там има соло, и постоянно пееш до човек, който просто стои и те гледа, мислейки си по какъв начин наподобява и какво счита публиката за него. Но се случва пееш и с някого, който ти дава цялата си сила и те поддържа. И от време на време, когато сте в сантиментален дует, той те поддържа и чувстваш тази поддръжка чисто физически. И това е толкоз прелестно. Ето за какво, обичам в работата си съдействието с други хора, които обичат изкуството толкоз, колкото и аз. Така че аз съм доста капризна и огромна късметлийка да пея с хора като Йонас или Джошуа Гереро (Американски оперен артист, роден през 1983 година в Лас Вегас, взе участие в удостоения през 2017 година с „ Грами “ запис на операта The Ghosts of Versailles от Джон Кориляно – бел. а.). Радвам се да пея с тях – поради взаимната поддръжка и чувство, че обичаме публиката дружно и желаеме да й изнесем най-съкровената презентация. Това е страховит подарък.

Тази година се навършват 10 години от присъединяване Ви в Operalia . Ще го отбележите ли по някакъв метод?

- Не бях обърнала внимание досега. Благодаря Ви. А таман научих по какъв начин е цветущ рожден ден на български (Казва „ Честит рожден ден “ на български – бел. а.).

Трябваше да възнамерявам нещо. Прав сте! Пропуснах деня, който беше в средата на септември, само че това са си тъкмо 10 години. Всичко след Operalia за мен се промени към по-добро. Вълнуващо е. И е полуда, тъй като мисля, че към този момент съм напълно нов човек, спрямо тогава.

Снимка: Даниел Димитров

Ще би трябвало да измисля нещо. Освен това, съм в годината, в която навърших 40 и пътувах с най-хубавата си другарка до Турция. Ето това може да се брои като отбелязване на Operalia. Качих се на балон, возих се на камила, посетих хамам и си изкарах прелестно. Може би, просто ще продължа да споделям, че това е моята година на празненства. И ще би трябвало да върша занимателни неща – и в София.

А за какво в някои биографии против името Ви написа композитор?

- О, не знам. Това е неточност. Когато бях дребна, непрекъснато създавах песни и музика. Мечтаех си, че ще стана композитор. Но, в последна сметка, мисля, че съм от вида изобретателни хора, които обичат да надграждат концепциите на другите. Може би, в този момент, в случай че напиша музика, няма да е доста добре, и ще звучи простовато.

Баща Ви създава китари и други струнни принадлежности. Вие научихте ли се да свирите на някой от тези принадлежности?

- Да, обичам да изсвирвам на укулеле. Звучи неуместно...

В София имаме укулеле фест, който се организира за шеста поредна година...

- Трябва да го посетя! Толкова е занимателно. А имате ли укулеле хор?

Мисля, че не…

- Това е един толкоз занимателен инструмент. Аз не съм впечатляваща като Джейк Шимабукуро. Той е необикновен, може да изсвири Бах на укулеле (Джейк Шимабукуро, роден на 3 ноември 1976 година в Хонолулу, Хавай, е виртуоз на укулеле и композитор, прочут със своята бърза и комплицирана работа с пръсти. Музиката му съчетава детайли от джаз, блус, фънк, рок, блуграс, класика, фолк и фламенко – бел. а.). Аз нямам нищо общо с неговата виртуозност, само че изсвирвам за наслаждение и е доста прелестно.

Съжалявате ли, че стартирате с уроците по пеене на 17? Всъщност, това няма ли някакви плюсове? Все отново сте били във възраст, в която сама можете да взимате решения...

- Не, не съжалявам… Мисля, че какъвто и живот да водите, той ще ви даде инструментите да научите това, което би трябвало да научите.

Освен това, всичко, което съм научила от пеенето, ми е помогнало в моя темперамент и в живота ми. Изобщо не скърбя. Все още обичам да пея. Обожавам го! Мисля, че ми оказва помощ да продължа да пораствам, да се развъртвам и да изучавам...

Кога пеенето престава да бъде „ мускулна съгласуваност “, както казвате Вие?

- Ако си робот, щеше да пееш с чисто мускулна съгласуваност. С ларинкс, изграден от елементи, които наподобяват човешката физиология, с цел да изтласкат въздух и да издават звуци. Това е мускулна съгласуваност. Но даже и най-роботизираният артист към момента пее, по някакъв метод, с душата си. Така си мисля...

В операта има потребност от тази роботизирана мускулна съгласуваност. Така се чувстваш по-силен, по-стабилен, само че и свободен, което евентуално поставя завършек на роботизираната мускулна съгласуваност. И по този начин се ражда изкуството. Можеш да споделиш нещо човешко, от душата си. Това също е значимо за мен. Има прекалено много моменти, в които хората пеят и претекстът им е повече да ви впечатлят. Това си е мускулна съгласуваност. Но, в случай че пееш по този начин, че от теб да излезе посланието, това е моментът, когато настръхваш, когато плачеш, когато си разчувствуван, тъй като нещо в душата ти е допряно и си съумял да го предадеш на публиката. Аз пребивавам с тази магия на сцената. Живея за нея...

Ако Моцарт е като усмирителна риза, както казвате Вие, Вагнер какво е? И за какво наричате себе си blonde Wagnerian (руса вагнерианка)...

- Аз съм висока метър и 83, руса съм и дебела, и хората допускат, че ще пея мощно и силово. Но вижте ръцете ми какъв брой са дребни... (Смее се – бел. а.).

Опитвам се да се сетя за името на една певица, с което съм работила. Тя беше мъничка, само че гласът й беше като клаксон за мъгла, можеше да отлепи боята от стените. Толкова беше мощно... Винаги има изненади.

Наричам се blonde Wagnerian, тъй като не желая да оставя у хората неправилно усещане. Чукам на дърво, тъй като към момента не преставам да не пея силово, само че в никакъв случай не знаеш по какъв начин ще се развие гласът.

Снимка: Даниел Димитров

Вагнер изисква всичко в пеенето – от допустимо най-тихото до допустимо най-силно. Трябва да се прояви доста еластичност. Всъщност, това са извивки и трели, които идват от италианската белканто традиция. Често биват пренебрегнати. Мисля, че казусът с Вагнер е, че размерът на оркестъра е толкоз колосален, че, в случай че съумеете да стигнете докрая и към момента имате пулс, получавате ролята. Преди време съм седяла в публиката и не съм била впечатлена от пеенето. Беше доста високо, само че не и красиво, и надали Вагнер е очаквал сходно пеене.

Към операта като цяло, и към Вагнер, би трябвало да се подхожда с финес, с хубостта на вокалния материал. Ако прескочиш хубостта, звучиш грозно. В моите идеални показа Вагнер би трябвало да се пее с най-голямата хубост на гласа, на която си кадърен. И артистите, които го вършат, стават доста сполучливи в този репертоар.

Като приказваме за фестивали, ние си имаме и Sofia Opera Wagner Festival. Така че към този момент имате втора причина да се върнете в България – с изключение на за укулеле феста.

- (Смее се – бел. а.) Бих пристигнала, в случай че слагат „ Лоенгрин “ или „ Танхойзер “.

Докато пеете по здравословен метод, в действителност можете да извършите много с човешкия глас, са Ваши думи. Какво значи да пееш здравословно и кое е най-голямото достижение на Вашия глас до момента?

- Благодаря Ви, че сте се обърнали към неща, което съм споделяла обратно във времето. Всичко, за което приказваме, е свястно и доста премислено. Защото, най-често се задават едни и същи въпроси, на които към този момент си дал отговор хиляди пъти...

На първо място, здравословното пеене значи да използваш вярно гласа си (Тук Рейчъл Уилис-Сьоренсен се впуска в в детайли изложение на това по какъв начин се употребяват гласните струни, по какъв начин се диша, приказва за хармонии, честоти, обертонове – бел. а.). Ако пеете с доста мускулно напрежение, това не е належащо за възпроизвеждането на тон. Ще отнеме част от обертоновете. Така че можете да крещите, без публиката да ви чуе, колкото, в случай че пеете безшумно с положителни обертонове. Защото методът, по който работи мозъкът, е организиран по този начин, че да чува обертоновете, които не разпознаваме с ухото. Така, в случай че сте доста отпуснати в гърлото, по верния метод, можете да задържите вниманието на публиката, без да се постанова да крещите. И това е здравословно пеене. То, схваща си, не всеки път се получава от самото начало. Понякога героят е сърдит и вие крещите, и тогава това може да бъде доста въздействащо.

Забелязали ли сте, че, когато едно малко бебе плаче, децибелите не са толкоз доста, само че се чува през 50 реда в самолета, примерно. Всички знаем, че това е връзката сред човешкия глас и човешкия ушен канал. Това е методът, по който обертоновете стигат до нас и вършат звука на гласа доста по-силен в ухото. Така че, в случай че разчитаме на тези неща, можем да пеем, без да нараняваме гласа си. Затова чуваме гласа на артиста над оркестъра, в огромна зала и без микрофон... Каква беше втората част от въпроса?...

За най-голямото Ви вокално достижение. Но тук се сещам за други Ваши думи – „ Норма е моят Еверест “.

- Да! И напълно скоро ми следва. Развълнувана съм, тъй като това е огромно предизвикателство, към което изпитвам голям почит. Сега се приготвям, с цел да го направя идната пролет в Берлин – в Die Staatsoper Unter den Linden. Мисля, че казусът идва от съчетаването на драмата с съвършеното пеене, което се изисква. Трябва да пееш толкоз внимателно, само че и доста трагично. Особено в този миг, в който тя си мисли, че би трябвало да убие личните си деца, пробва се да го направи и не може да го направи. Опустошително прочувствено е да мина през това, изключително като майка. Надявам се да ми се получи, без да изгубвам надзор. А контролът е наложителен, с цел да се оправиш с такова вокално предизвикателство. Може би, това ще е най-впечатляващото нещо, на което съм способна.

Снимка: Даниел Димитров

Бих споделила, че второто най-предизвикателно нещо, в което съумях, беше Виолета (От операта „ Травиата “ на Верди – бел. а.).

Само след предлагането за „ Травиата “ ли плакахте от наслада?

- Бях разчувствана. Бях в възторг. Но е тъжно, тъй като, в последна сметка, не се получи. Наложиха се промени в програмата и трябваше да пея в „ Русалка “ (Опера от Дворжак – бел. а.), в Met (Метрополитън опера – най-известната опера в Съединени американски щати, Ню Йорк – бел. а.). И плаках още веднъж, само че не от наслада...

Пяла съм Виолета в Сан Франциско, след това в Хамбург. Мисля, че това е най-любимата ми роля. Веднъж или два пъти се е случвало да получа роля, която не  харесвам. По принцип, одобрявам единствено неща, които ме карат да скачам от наслада.

„ Трябва да осъзнаете, че пеенето – даже в ужасна, токсична конюнктура – единствено по себе си, е премия “, казвате преди време. Пяла ли сте в в действителност токсична конюнктура?

- О, да! Боже мой. Дори през днешния ден си мислех за това. Когато си надарен, стигаш до миг, в който притежаваш артикул, който си заслужава да бъде употребяван. Получаваш покана и ставаш част от йерархичната система. И тъкмо, когато си мислиш, че си вътре, осъзнаваш, че следва идващ планински връх. Трябва да продължиш, да се катериш, до момента в който умреш. Няма таван. Това е като обезсърчение и като потребност, която в никакъв случай не понижава.

Говорих неотдавна с певица, която е доста, доста сполучлива, доста известна и е постигнала невероятни неща в живота си. Тя сподели, че й се желае да беше направила повече. А триумфите й пристигнали, откакто претърпяла физическа смяна на тялото си и в този момент се разкайва, че не го сторила по-рано. Защото можела да има повече. Погледнах я и си помислих, че, в случай че не си удовлетворен от това, което си постигнал, никой в никакъв случай няма да е удовлетворен от теб.

В оня миг си помислих, че отхвърлям да бъда част от йерархията. Искам да пребивавам мъчно, тъй като е по-сладко. Лъжа е, че ще бъда щастлива, в случай че се кача там и просто се катеря, надрасквам, контузвам хората и върша всичко, с цел да стигна до върха. Забелязвам, че от време на време хората постоянно се отнасят с мен, като че ли съм в йерархията и като че ли съм се открила много високо в нея. И това не ми харесва. Искам да кажа „ Не “. Правя го за изкуството. Правя го за публиката. Правя го за личната си душа. Но не го върша, с цел да мога обезверено да надрасквам и контузвам хората, да се катеря и постоянно да се стремя към нещо, което не съществува.

Забелязвам доста сътрудници, които попадат в клопката на потребността – от ден на ден и повече, и стават част от системата. Тези хора са способни да те наранят. Особено, в случай че считат, че си опасност за тяхното предимство. Аз, за жалост, не съм толкоз твърда. Може би, някой ден ще се науча да бъда такава...

Токсичната среда е, когато има нещо като второстепенна цена, която би трябвало да платиш, когато влезеш в йерархията. И тогава има едни хора, които постоянно се пробват да ти кажат, че си по-нисък от тях. Говоря за кастинг шефове или други артисти, или част от публиката, които желаят да те създадат дребен. Защото това ги кара да се усещат мощни. Да, това го има на всички места, освен в нашата специалност. Но, когато хората се пробват да лишават силата ти, с цел да я вложат в себе си, би трябвало да се опиташ да си надалеч от това.

Аз не пея, с цел да лишава силата на публиката, с цел да се усещам огромна. Точно противоположното е. Пея, тъй като се намирам в пространство на обич и себеприемане, и поканвам публиката също да обича себе си. И, в случай че това работи, мога да усещам по какъв начин всички са като повдигнати. Това е моята цел. Това е моят фокус. Когато си в система и те погубват, това, несъмнено, лишава част от качеството на твоя артикул. Въпросът е да бъдеш задоволително мощен, с цел да можеш да продължиш да правиш своя чист артикул – против лицето на тази токсичност. Все още е подарък да можеш да пееш от обич и да се съсредоточиш върху това, вместо върху външността. Това е друга цел, върху която си коства да поработим повече... Толкова доста думи изговорих. Съжалявам...

Вие сте и в инстаграм, и във фейсбук, и в тик ток, и в туитър – къде се забавлявате най-вече?

- Най-много обичам инстаграм. Там имам много мощна общественост от занимателни и заинтригувани хора. Понякога мислят, че съм комедиант – когато върша глупави видеоклипове, само че е толкоз занимателно. Всъщност, наличието, което споделяме с моя пресагент, е едно и също във всички платформи, само че мисля, че в инстаграм ангажирането на аудиторията е най-забавно.

Моят пресагент е и най-хубавата ми другарка. Прекарваме си добре с нея. Тя идва с мен съвсем на всички места. Заедно снимаме и се смеем. Част от моята специалност е да се пробвам да доближи до публиката и по този метод, което е доста прелестно.

Според интернет брачният партньор Ви Размус Сьоренсен е пианист...

- Интернет е толкоз занимателен. Аз съм композитор, женена за пианист. Не, в действителност съм разведена... Това е друга версия на моя живот. Някой различен живее в редом измерение (Смее се – бел. а.)

Имате три деца, техният път обвързван ли е с музиката?

- Навремето прочетох автобиографията на Рене Флеминг (Американска оперна и джаз певица, лирично сопрано, роденa на 14 февруари 1959 година в Пенсилвания, Съединени американски щати – бел. а.). По думите й това, че има деца, я прави по-добра певица. И постоянно съм си мислила, че това е доста необичайно изказване, тъй като, когато бях млада певица, ми споделяха, че не мога да бъда майка: „ Гласът е твоето дете. Трябва да се грижиш единствено за него и той би трябвало да бъде най-важният ти приоритет. Не можеш да правиш нищо друго! “. След Operalia се роди щерка ми. Беше на една година, когато се срещнахме още веднъж с Пласидо Доминго и той ми сподели: „ Толкова съм благополучен, че имаш дете. Това ще те направи по-добър актьор “. Буквално се вкопчих в тези мнения – на Рене Флеминг и Доминго, тъй като се противопоставяха на всичко по тематиката, те бяха като блестящи пътеводни светлини в моя живот…

Не избрах да бъда майка, с цел да бъда по-добър актьор. Избрах да бъда майка, тъй като това беше част от живота ми. Исках да имам деца. И това е най-великата част от живота ми, най-предизвикателната, най-възнаграждаващата. Но ще кажа и друго – правилно е, че възприятията, жертвите и всички неща, на които ме научи майчинството, ме направиха по-дисциплинирана като актьор и несъмнено ме направиха по-състрадателна.

Сега, когато сътворявам облици на сцената, го върша по-триизмерно отпреди. И е смешно, тъй като го сломявам през призмата на родителя. Част от това е да се  примириш, че от време на време ще бъдеш неприятна, тъй като не му даваш да яде сладко или би трябвало да си ляга по-рано. Трябва да станеш зложелател на обичания си човек. Това е необичайно преживяване. Но то ме отвори към изобразяването на героите по въпросния по-триизмерен метод. Защото би трябвало да се примиря, че не постоянно съм добър човек.

Снимка: Даниел Димитров

Близнаците са на 9, а щерка ми е на 11, само че ​​започват да правят оценка държанието ми. Преди недоволстваха против операта, тъй като е нещото, което ги отдалечава от мен. Трябва да пътувам, липсваме си един на различен. И аз се усещах извънредно отговорно. В един миг се пробвах да ги включа в работата си. Първия път ме гледаха в „ Кавалерът на розата “ (Опера от Рихард Щраус – бел. а.). Докато ме гледаха, си мислех, че това е полуда, че няма да устоят три часа, само че на тях им хареса. И ненадейно, от негодуващи се трансфораха в гордеещи се с майка си деца. Започнаха да приказват с други хора за опера, да споделят, слушат ме в YouTube със съучениците си...

Пътувате ли дружно по концертите?

- Те пътуваха с мен от самото начало, до момента в който станат възпитаници. Водила съм ги на толкоз доста места. Понякога не е допустимо, поради визи или други формалности, макар че те имат европейски и американски паспорти. Диво премеждие е. Идват при мен през всички учебни ваканции и през цялото лято, а аз вървя при тях сред договорите с разнообразни театъри. Така че това е огромна жертва. Мога да бъда с тях единствено към половината от времето, само че сме близки и благодарим на Господ, и на facetime, че се виждаме, и мога да им оказвам помощ с домашните по телефона.

Има ли дума, която Ви дефинира най-добре като човек?

- Една дума! Абсурд! Аз приказвам с доста думи (Смее се – бел. а.). Не знам. Може би earnest (Сериозен, безкористен, изчерпателен, откровен – от англ., бел. а.). Не одобрявам тази дума, само че мисля, че съм earnest.

Как бихте траяла изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

- Аз съм човек, който обича музиката. Но това е толкоз скучно. Нека да помисля... Аз съм човек, който обича общуването. Аз съм човек, който обича хората. Аз съм човек, който обича... Да, аз съм човек, който обича!