Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това

„ Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцаване, каквото може да има човешката душа. Само този вътрешен живот е избавил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. “

За общуването сред индивида и великия живот в природата, и просветителното значение на това другарство, с думите на надарения български възпитател Виолино Примо (Цонко Попов).

(The Teutoburg forest, 1865, by Ivan Shishkin)

Горският цар

След дълго скитничество излязох на една чудна поляна с най-благоуханни пресни треви, изпъстрена като килим с такива хубави горски цветя, каквито в никакъв случай не бях виждал. От всякъде седяха изправени като стража грамадни буки. Кръшното чуруликане на чучулигата, сладкото завиване на славея, бръмченето на пчелите, цвърченето на щурци и всевъзможни бубулечици, всичко това се смесваше с хайдушката ария на Балкана. Всичко към нас като че ли бе оживяло.

Планините, горите, тревите, цветята, даже и най-малката прашинка, всичко живее, само че си живее собствен живот, който никой не знае.

Децата, с които бях излязъл на разходка, споделиха: „ Да поседим и да погледаме. “ Тези думи всичко ми споделиха. Целта ми беше реализирана. Самовдълбочаването бе настъпило!

Не е въпрос единствено за насърчаване на детското въображение, не и единствено за вдъхване любов към природата. Трябва да се извикат на живот усеща, за които ние нямаме думи. Такова въодушевление е надалеч от възторга, насладата и възхищението.

Индивидуалната душа се слива с мировата душа, тъй като в такива моменти в душата вземат превъзходство възприятията на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцаване, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е избавил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното.

И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на неизвестен остров измежду безграничния нравствен океан! Кой ще ни каже това могъщо средство, което ще ни раздвижи!

Никой различен, с изключение на природата – най-великата художничка! Никакъв боязън, че детската душа е неспособна, незряла за това.

Идете измежду природата да поседите и да погледате. И тогава ще видите и ще чуете неща, каквито не са достигнали до вашата душа; тогава дръвчетата ще ви протегнат ръцете си, листата ще ви шушукат, цветята ще ви се усмихват, грамадните канари безмълвно ще би призовават; тогава ще почувствате цялата Вселена в себе си и себе си във вселената. И ще се отвори тогава една дребна пътечка към душевната съкровищница.

Само едно нещо не забравяйте: Ако вие сами не сте по този начин съзерцавали и не можете да преживеете това положение, не се опитвайте да го предавате на децата. Всичко е на вятъра. Дълго мислете, вещо се подгответе и тогава се решете на първия опит. Аз отново ще повторя: Идете погледайте!

От: „ В зората на освобождението “, Виолино Примо, изд. „ Ив. Лесичков “, 1910 година
Картина: The Teutoburg forest, 1865, by Ivan Shishkin; chinaoilpaintinggallery