Душан Косич е интелигент, Алейников се е месил в съблекалнята,

Душан Косич е интелигент, Алейников се е месил в съблекалнята, а в една къща, пушекът би трябвало да излезе през един отвор, разгласи притежателят

Около Локомотив Пд и Христо Крушарски още веднъж е горещо тези дни. Първо той бе
нападнат от някогашния състезателен шеф Сергей Алейников, а по-късно и от
почитателите, които желаеха да си тръгне. В най-напечения миг Крушарски се
съгласи да пристигна в студиото на подкаста на „ Мач Телеграф “ - „ МачКаст “,
където разкри какво е бъдещето на клуба и какви решения ще вземе.
-Започваме непосредствено с горещия картоф. Феновете на Локо Пловдив разгласиха
декларация, с която ви приканват да напуснете. Какво ще им отговорите,
говорите ли с тях и какво се случва?
-Аз с почитателите не съм приказвал, тъй като съм в чужбина тези дни. Постоянно съм
на път. Преди години като бях малко по-свободен, преди да глътна въздух във
водата, имах по-чести срещи и нещата се парираха. Сега нямам тази
опция. Има си хора, които са на стадиона. Аз единствено оказвам помощ финансово.
Това, което почитателите го разгласиха, аз мисля, че това ще се тушира и от
новия сезон Локомотив ще стартира отначало по верния път.
-Какво по-точно имате поради?
-Феновете чакат някаква смяна. До тук аз мога да си призная моята виновност,
откогато се върнах в Локомотив, имам две неточности направени и аз си заплащам за
тях. Това повлия на цялото това разделяне и на тази притеснителна игра до
края на сезона. Локомотив стартира да затъва, започнаха проблеми. Последните
мачове не знам по какъв начин удържахме. Всички бяха панирани с двойна панировка и не
знаят на къде да заловен. Това беше най-жестокото нещо, което съм изживял в
цялото ми присъединяване във футбола. Това че почитателите ме подлагат на критика, това че
приказват не ме тормози. Това толкоз не може да ме засегне поради, това
което се случи и изживях. Аз съм към този момент 10 години в Локомотив. Да, две години
имам спиране. Тогава помагах, само че не се месех. Там други хора си решаваха
нещата. Аз бях непряк наблюдаващ. Накрая, когато ме попитаха за препоръки и
продължиха неразбориите, аз тогава започвах да се мешам в живота на мъжкия
футбол. Мисля, че когато пристигна време да си осъществим това, което бяхме
дали обещание, не се случи. И им предлагах да си купя акциите назад. Аз ги бях
подарил, само че в този момент трябваше да ги купя. Половината от акциите. Така и стана.
Започнахме към този момент да работим бавно. Случаят на първия полусезон е явен.
Надолу, надолу, надолу. Пътувах през октомври от Бразилия, тъй като там се
случи една доста неприятна случайност за мен. Аз съм прочут човек освен
в България. Мен ме познава половината метеорология в света. А някои хора
споделят, че аз съм станал прочут около Локомотив. Та, бях в Бразилия на
среща в Атлетико Минейро. Не знам дали този клуб е по-известен от нашите. Аз
бил съм при базите им. Значи, с някогашния президент на Крузейро бяхме персонални
другари. С Деса става въпрос. Използвам контактите за позитивни страсти.
Та, отидохме в Атлетико Минейро. Гледахме един мач от Копа Либертадорес.
Победиха там с
1:0. Класираха се. На идващия ден имаме среща със спортните шефове.
Говорихме, говорихме, стигнахме до някъде. Дойде на срещата Виктор Баия.
Започнахме да си приказваме какво съдействие може да създадем. Поканих ги
на шампионата на Христо Бонев, който го спряхме по време на пандемията, в този момент го
възвръщаме. И те хората споделиха дай на следващия ден да се забележим, да седнем да
приказваме по-подробно. Точно в този миг излиза една публикация по какъв начин почитателите са
ме изгонили. И той споделя: „ Добре, аз не мога да схвана. Тук написа, че
почитателите те гонят, че не си никой, а защо приказваме “. Тази неловка
обстановката ме накара като се върнах, да кажа на момчетата, които бяха
ръководени от Любо Пенев, че си потеглям. Единствените, които скочиха да
застанат зад мен, бяха от детско-юношеската школа. Футболните хора стояха
встрани и мъжкият футбол. Важното е да има някой да дава пари.
-Може ли да продължи това, което казвате? Това не важи ли сега в целия
български футбол?
-Абсолютно. Ние би трябвало да подчертаваме палачинката, до момента в който не започваме да
произвеждаме артикули отдолу-нагоре. Трябва да стартираме да почитаме децата.
Не да пристигна да ми целува някоя емблема – Боже мой. Няколко пъти е имало
диалози с футболист и аз ги питах защо смятате, че получавате заплати.
И отговорът е, че идват на тренировки. А би трябвало да им плащаш от горната страна пари, за
да играят. Стигнахме до тук, че аз взех решение да го приключа. И си продължавах
два месеца, помагах, на школата съм давал пари. На Тома Цилев, в случай че ми се
обади с някой хотел или нещо. Но видяхме, че не става по този начин. Помолих едни мои
другари. Те питат: „ Къде са тия тримата “. „ Тия тримата “ бяха подготвени да
дават по някой лев. Но се случи по този начин и те споделиха „ защо стоим, да ни
псуват като теб “.
-Има ли действителни диалози за евентуални вложители в Локомотив?
-Да, имахме. Хората дадоха някой лев. Те избавиха ситуацията. Около Нова
година, складовете са ми цялостни, само че пари нямам. Аз започвам да шетам август,
септември и март, май. Тогава мога да отвръщам. Всичко ми е планувано при
мен. Аз не съм банка да отпечатвам парите и да разпределям. Хората помогнаха,
спасихме сезона...
-Не желаете да кажете кои са тези хора?
-Не, само че те помогнаха да спасим сезона, да спасим играчите да не избягат.
Имаше играчи, като Оливер Камдем. Него го продадоха. Имаше още 2-3 такива,
които ги задържахме. Пак е нещо. Започнахме... молих се, апелирам се. Виждам, че
не става, виждам, че не върви. Тома се мъчи, търчи момчето като гламав.
Обаче без пари нищо не става. Токът идва всеки месец, парното идва всеки
месец, данъчните, платете, водата. И помагах по малко. Каквото намерихме,
вкарвахме. Запазихме тима почти. Имаме данъчните да чистим, договорили
сме се да ги почистим. Този мач съм играл веднъж. Ще го изиграя и този
пъ