Думи на един от най-известните православни духовници в САЩ –

Думи на един от най-известните православни духовници в Съединени американски щати – архим. Ефрем (Мораитис), създател на близо 20 манастира в цялата страна и Канада. Най-големият православен манастир, основан от него е „ Св. Антоний Велики “ в пустинята Сонора, Аризона, трансформирал се в център на плодородното дело на огромния съмишленик на православието и обновител на монашеството на американския континент.

(1928 ~ 2019)

╫ Светът – това са пристрастеностите: а) похотта към богатството; б) телесните наслаждения и сексът; в) похотта към почести и завистта; г) сребролюбието; д) разкрасяването и тщеславието; е) човешката популярност и злопаметността. Когато се освободиш от всичко това, ще излезеш от света на пристрастеностите и ще станеш в действителност свободен, ще вдъхваш въздуха на Светия Дух, ще бъдеш към този момент нравствен.

Когато сме плебеи на пристрастеностите, душата ни е мъртва!

Грехът – това е язва на съвестта и рана на душата, която предизвиква болежка. Язва върху тялото Христово – Църквата, на която ние сме членове, пирон в Тялото Христово, наново разтягане на Христа – ето какво е прегрешението.

Чрез прегрешението ние губим най-ценното богатство – нашата лична безсмъртна душа.

Ако сме заболели от рак, и стане известно, че някъде на Северния полюс има доктор, който може да ни излекува, ние ще захвърлим всичко, ще преодолеем всички трудности – единствено и единствено да се доберем до целителя и да се избавим от телесния кусур. Няма да ни изплашат нито компликациите, нито финансовите загуби: оставяме всичко и тръгваме… А когато ракът на прегрешението заплашва със гибел нашата душа – тогава още повече е нужно да захвърлим всичко и да се затечем, пренебрегвайки всички трудности. Да отидем в храма, да прибегнем към тайнството Изповед, да застанем на колене, да открием своята язва, да получим лекарство и да се изцелим – по този начин ще избегнем страшната гибел на душата.

Покаянието прави изумително знамение: то принуждава Бог да не помни нашите грехове.

Винаги мисли, че си най-големият виновник в света и че, в случай че Божията берекет те остави, ще паднеш във всички грехове. Винаги осъждай себе си.

Няма лимит за добродетелта на покаянието: човек може да съгреши с мисъл и в последния миг. Това е доста рисково. Трябва да имаме огромен опит, с цел да можем праведно да преживеем това, което ни чака в последния час.

Когато получиш нравствен подарък, помоли Бог да ти даде а) смирение; б) ангел хранител; и в) да отнеме дарованието ти, с цел да не паднеш в горделивост. Физическите ни немощи стават пазители на добродетелите, които ни дава Бог.

Изкушенията, скърбите, огорченията, идващи или от дявола, или от хора, или от пристрастеностите, които носим в себе си – всички те са медикаменти, всичко това се изпраща от Божия промисъл, с цел да си възвърнем изгубеното духовно здраве.

Не се уморявай и самичък да подкопаваш корените на своите пристрастености.

Какво съставлява поклонът? Това е поклонение Богу. Ние се покланяме на Бога, а нашият зложелател, дяволът, не прави това, не прекланя нито глава, нито колене. Не се покланя на Бога. Тези, които се покланят на Бога, са врагове на дявола и затова, Божии люде. Затова поклоните имат огромно значение.

В твоя дом приемай единствено сходни на теб по метод на живот, убеждения, манталитет и добродетели.

Господ не се демонстрира в нещо чувствено. Той се демонстрира в Своята обич, наслада, тишина, в мира, „ преизпълнен всеки разум ” (ср. Фил. 4:7).

Добродетелен е този, който дружно с насладата приема и злините, които съпровождат добродетелта. Нека с всички сили на душата си, в небесната светлина на Евангелието, да се сражаваме за Небесното Царство.

Ние не знаем от личен опит какво съставлява смъртта; този който знае, може да удостовери какъв брой съществено е всичко това.

Не пилей времето – то не е в наши ръце.

Страхувай се от нерадението като от най-опасен зложелател.

Как разбираме, че страдаме от нарцисизъм? Когато твоят брат ти каже обидна дума или когато духовният отец ти направи забележка и ти се смутиш, почувстваш отвращение, възмущение, оскърбление, тъга, тежест, комплициране, неспокойствие – по всичко това познай мащабите на живеещия в теб нарцисизъм.

Обичайте, търпете, не забелязвайте немощите на ближните, не се гневете, не се разгорещявайте, прощавайте си един на различен, с цел да се оприличите на Христос и да се удостоите да бъдете с Него в Неговото Царство.

Светият Бог позволява изкушения за тези, които Го обичат, с цел да ги научи на битка.

Гордостта и егоизмът са тежки хронични болести. Два велики недъга, от които е сковано сърцето на всеки човек; всички страдат от тях всекидневно. Бог обича този, който бидейки борен, противоборства.

Макар че от егоизма произтичат изкушения, става по този начин, че изкушенията обезсилват егоизма.

Изкушенията и скърбите ще ни спасят. Онзи, който заобикаля скърбите, да не чака и наслада.

Изкушението е стихия, при която морето изхвърля целия отпадък, който се е натрупал на дъното по време на безветрие.

Господ ни довежда до обезсърчение, с цел да бъдем принудени да Го призовем скръбно и горестно и по този начин, по време на този стон към Него, да се освещават нашите уста и сърце.

Никой не се е възкачил на небето без изкушения.

Вместо да си губиш времето, изричай молитвата. И когато те споходят леност и нерадение, напомни си опасността на Господа към лукавия и мързелив раб (ср. Мат. 25:26-30).

Който е разсеян в дребните неща, наложително ще падне в огромни. Внимавай върху себе си.

Без същинско примирение съблазните си остават и възрастват, тъй че изчезва всяка вяра за коригиране.

За да преобразим сърцето от плътско, буйно и егоистично в безстрастно, е нужна молитва.

Когато не е ангажиран с духовна работа и молитва, мозъкът помръква, защото се лишава от Божията помощ и се демонизира. Не оставяй молитвата колкото и пъти да ти се наложи да връщаш своя заплеснат разум. Бог ще види твоето разположение и твоя труд и ще изпрати Своята берекет, която ще събере мозъка ти.

Не позволявайте на своя разум да приема показа за лица и греховни облици, които ви съблазняват към скотски грехове или ви водят към яд и гняв.

Умът, който отстъпи от съзерцаването на Бога, става или скотоподобен, или звероподобен.

Гледай единствено себе си и своите грехове и ще намериш това, което ще надвиши всичките ти упования.

Източник:
Снимка: Архим. Ефрем Аризонски, stanthonysmonastery.org