Жена, твоята сила над мене, е в моята слабост към тебе ~ Иван РАДОЕВ
Думи като песъчинки, игриви като животинки. Лаконичните и изразителни изводи на огромния български стихотворец и драматург Иван Радоев, събрани в неговите „ Песъчинки-животинки ”.
Свободата е за начинающи.
Робството – за напреднали.
§
Поетесата написа стихотворение
и се предложи за щемпел.
§
Народът седна
и написа една национална ария.
§
– Питаш ли ме по какъв начин си изваждам хляба? –
рече фурнаджийската лопата.
§
Лакеят към този момент получи медал за героизъм.
Народът към този момент ставаше общество.
§
Претърсиха главата му.
Иззеха всички съмнителни мисли.
На процеса се откри, че са правилни.
И го осъдиха
заради липса на доказателства.
§
Зайчето написа легенда
против вълка.
Вълкът я прочете и рече:
“О, горкото! ”
§
Не ме прегръщай,
не мога да те ударя!
§
– Прости ми, че те въвеждам в грях. –
сподели жертвата на палача.
§
Бъди оптимист!
Винаги, когато гледаш давещия се,
вярвай, че той се къпе!
§
Слепецът вижда посредством тоягата си.
Потисникът посредством страха ни.
Хитрият си отваря очите и живее.
Борещият се вижда и умира.
Колко постепенно проглежда народът!
§
Ако имаш две ризи,
съблечи и съседа си!
§
Убиецът не се призна за отговорен,
тъй като изпълнявал непозната воля
без отвращение.
§
Живот без пот.
Цитираме и умираме.
§
За мъртвия или положително, или нищо!
И за него ли?
§
Не обличай метафора върху метафора!
Не си дрешник!
§
Смъртта издигна живия класик
за най-безсмъртна персона на деня.
§
Той
имаше всички благоприятни условия,
само че
нямаше опция да може.
§
И си запушвай нослето,
като минаваш през розите! –
рече порът на дребното порче.
§
Народът е смел,
само че хората са страхливи.
§
Какво е държавен глава?
Петел, който снася яйца.
§
Ако имаш две очи,
дай едното на слепия!
И си отваряй очите на четири,
когато срещнеш едноокия.
§
Потисканият през вчерашния ден
е утринен подтисник.
Утрешният подтисник
ще бъде подтиснат вдругиден.
Да живее демокрацията!
§
Поетът летеше към далечна вселена,
само че закачи цървула си в някакъв квазар
и падна в една черна дупка
близо до Горубляне.
§
– Защо сме се родили, учителю?
– За да се питаме.
– А за какво умираме?
– За да не си отговорим.
§
Някога заекът гонил вълка,
настигнал го и му рекъл:
– Ти гониш!
И по този начин се родили
необратимите процеси.
§
Един пловдивчанин споделил в тролея,
че някакъв сърбин споделил във влака,
че един японец споделил по малкия екран,
че британската кралица идва в София
за надпяването в Берковица.
Това го чух в Русе.
Българска телеграфна агенция няма сведения.
§
Аз пребивавам в краката ти,
тъй като не ходиш –
сподели тревата на гората.
§
От едната страна на монетата
е властта.
От другата –
парите.
§
Обичам те, блага Българийо,
както еничар не те е обичал.
От „ Песъчинки-животинки ”, Иван Радоев
