Сръндак
Думата сръндак е по-рядко употребяваната за типа животно, което посочва. Сърна се среща по-често като име на този тип животно от фамилията на Кухорогите. Терминологично обаче по този начин се назовава женското животно, а за мъжкото употребяваното име е сръндак.
Само мъжките екземпляри имат рога, те са къси и изправени нагоре, с което се отличават от околните си родственици, елените и лосовете, с техните огромни разклонени рога. Затова е нужно да намерим мястото на сръндака сред сродните му в животинското царство.
Класификация на сръндак
Латинското название на сръндака е Capreolus capreolus, а животното се назовава още сърна, европейска сърна, западна сърна, и е тип елен. Сърната с други думи съставлява дребен елен, който добре се е приспособил към студена среда.
Гръцкото име пигаргос е упоменато още от Херодот и Плиний, както и други антични създатели, които го дефинират като ловджийски обект.
Таксономичното наименование Capreolus идва от Caprа, евентуално бяла коза. Значението от латински също не е добре изяснено и може би е означавало козирог или дива коза. На латински сърната е наричана още капрагин.
За първи път животното е разказано научно от Карл Линей с името Cervus caprеolus през 1758 година. Названието на рода Capreolus обаче е препоръчано за първи път от Джон Едуард Грей през 1821 година. Сърната е най-близо до водния елен и типовете от тази група са най-тясно свързани с елените и лосовете.
Местообитания на сръндака
Сръндака се среща в цяла Европа и Мала Азия, като изключение вършат островите Корсика и Сардиния, също Ливан, Израел, Ирландия и източния завършек на Източна Европа. Разпространението на типа е понижено и обсегът им е фрагментиран поради лова и друга човешка интервенция сред края на ХІХ и началото на ХХ век.
Сръндакът избира горската степ и дребните островни гори измежду земеделските земи. Обича също ливади с високи треви и някои шубраци. Предпочита места, където горите са изгорени и изсечени.
Описание на сръндака
Capreolus сapreolus е дребен елен с дълга шия, без грива, с релативно огромни уши, 12-14 сантиметра, рудиментарна опашка, единствено 2-3 сантиметра дълга. Няма преорбитални жлези.
През зимата животното е оцветяването на сръндака варира от сиво-кафяво до мрачно кафяво. Отличава се с огромна бяло опашно леке. През лятото цветът на сърната минава в червеникав, до червено- кафяв.
При мъжките се появява удебеляване на кожата на главата, врата и предната част на тялото. Каудалното леке или липсва, или е по-слабо изразено, в сравнение с през зимата. Върхът на главата на животното през топлия сезон е или сив, или кафяв. Линеят два пъти годишно.
Сръндакът има рога, само че дребни и ориентирани нагоре. Те, сходно на еленовите, опадват всяка година през октомври и ноември. Отглеждат се нови незабавно по-късно. Сръндакът е малко по-едър от сърната. И двата пола имат добре развити тесни и къси копита.
Анализ, изработен на 11 разнообразни популации сърни дава междинна дължина на животното от 107-125 сантиметра, височина на раменете 66-83 сантиметра и широчина на черепа 84-91 сантиметра. Черепът на сръндака е дребен, само че ненапълно продължен. Слъзните кости са по-къси от диаметъра на орбиталната празнина. Предните краища на носните им кости са раздвоени. Орбитите са приблизително огромни.
Следата на сърната е доста присъща. Животното има тясно и остро малко копито. Дължината на нейната стъпка е 4-5 сантиметра дълга и 3-3, 5 сантиметра необятна. Различава се от следата на елена по величина и форма. Крачката, която прави животното, е до 40 сантиметра, когато следва дирята, отклонява се до 10 сантиметра.
Поведение на сръндака
Сърните са или самотни животни или живеят в фамилни групи, които се състоят от женската с нейното поколение през летните месеци. През зимата съвсем всички животни са в фамилни групи. Основата на обществената организация на тяхното общество е фамилната група. Съставът на групата се трансформира. Групата може да наброява от 40 до 90 членове в отворени региони или 10-15 в горските области. Организацията и числеността на групата зависи от изобилието и разпределението на ресурсите, както и от покритието, което животните могат да осъществят върху територията. През лятото те елементарно покриват цялата си територия, а през зимата се концентрират в регионите, където е храната им. Правото да се ръководи територията е причина за борби всяка година сред възрастен мъжки и млад претендент за прилежаща територия.
Продължителността на живота на сръндаците е нормално 10 години, някои екземпляри стигат 15- 17 години.
Вълците, рисът и лисицата са основните им врагове.
Размножаване на сърните
Сръндакът става полово зрял в края на първата година. Размножават се обаче от третата година нататък. Могат да се възпроизвеждат от март до октомври, само че въпреки всичко размножителния им сезон е стеснен най-много от юни до август.
Сърната стартира да се развъжда, когато е на 14 месеца. При тази женска се следи инертен интервал на бременност, който е единствен при копитните животни. Ембрионът се зачева нормално януари месец, а оплодената яйцеклетка прониква в матката, където се разделя. Следва интервал от 4-5 месеца с минимална миотична активност. Периодът на бременност е от 264 до 318 дни. Малките се раждат сред април и юли. Най-често се раждат 2 дребни, от време на време 3, по-рядко едно. Малките тежат към 1700 грама, виждат и имат косми по тях. Първите няколко дни са безпомощни, въпреки да се изправят след няколко часа и тогава са уязвими за хищници. През първия месец майката ги кърми 5 до 9 пъти дневно. Първите месеци от живота дребните са кърмени, а през есента те се хранят изцяло независимо с растителна храна.
Хранене на сръндака
Сръндаците се хранят много разнообразно, към хиляда растителни типа са включени в менюто им. Те биват избирани от ареала, който дивите животни населяват. Процентно съотношението е: 25 % дървесни типове, 54 % тревисти растения и 16 % едносемеделни. Могат да ядат и иглолистни растения, само че това се случва единствено през зимата, в случай че растителната храна е доста нищожна. Иначе избират меки, богати на сила храни, които биват селектирани от тях според от региона на местообитание.
Най-важни храни за сърните са черна боровинка, къпина, ела, житни треви, алена боровинка, бял бор, смърч, гъби и други.
При хранене избират дребните плодчета, филизите и сочната млада трева.
През зимата търсена храна са буковите жълъди, които животните изравят с копитата на предните си крайници. Свежите постоянно зелени листа на бръшляна и къпината заместват жълъда, където липсва. Хранителните желания на сърните може да се дефинират като придирчиви и разнородни.
Лов на сръндаци
Сърните за ловджийски обект от епохи, защото месото им е доста потребно и вкусно. Днес ловът на сърни е контролиран от закони и разпореждания. От края на пролетта до началото на есента ловът на наедрял дивеч е неразрешен. Ловът на сръндак през този интервал е позволен.
Ловците постоянно ловуват сръндаци за титли, сходно на бивни на слонове и рогове на носорог. Трофейният лов обаче е доста нездравословен, тъй като пречи на заплодяването на сърните.
Трофеите на българския сръндак са симетрични, рогата са дълги и добре завършени. Затова са търсени и скъпи като трофей. Има и народен връх за трофей. Бракониерството е довело до цели региони, в които животното към този момент не се среща.
