Споделеният начин на живот
Думата „ споделям ” през днешния ден е придобила напълно ново значение. Това не е към този момент оня сърдечен акт да се разкриеш пред някой, да му се довериш и да се отървеш от паниките и страховете. Днес „ споделям ” е в напълно различен подтекст – интернет, обществени мрежи, съвременен свят.
Споделянето е метод на живот. Каквото и да вършим, бързаме да го споделим с другите – потребна информация, фотоси, какво вечеряме и къде сме, когато се разделяме и обвързваме, когато си почиваме. Причините са доста и комплицирани за разбор – дали от суетност, дали от егоцентризъм, дали имаме потребност да понапомпаме самочувствие. Реалното към този момент се смесва с илюзията, която сме сами за себе си.
“Можем да предадем на „ споделям ” едно ново значение, което да извади думата от суетата и обществените мрежи и да я прибави към полезностите на новото хилядолетие. ”
Защото един подтекст, който до неотдавна беше неприятен сюжет в холивудските филми, също става действителност – екологична рецесия, привършване на възобновимите запаси, само че и отчуждаването, което неизбежно върви с виртуалното другарство, учредено на „ харесване ” и „ шерване ”.
Споделените работни пространства се реализират през 2005 година в Съединени американски щати и те получават все по-голяма известност, даже и у нас. Това са огромни пространства, с оборудвани работни места, 
които се дават чартърен за избран интервал от време. Създадени са за потребностите на хора, упражняващи свободни специалности, такива, които имат потребност от офис, само че за малко и странстващи чиновници. Повечето от тези хора поддържат връзка с останалите най-вече виртуално и последователно живите им контакти се лимитират до доставчиците на храна и домоуправителя за месечните разноски. Споделеното работно пространство се стреми да постави завършек на отчуждението, тъй като всеки, който работи с хрумвания, знае, че те се раждат в живия живот, а не зад компютъра. Освен това, хората, които им се постанова да работят в някаква форма на офис, само че бъдещето на този офис е незнайно, икономисват разноски за офис техника, консумативи, наем.
Споделени пазарски колички. Това е концепция за облекчение на фамилния бюджет и за надалеч по-изгодно извършване на покупки. Вече е всеобща процедура промоционалните артикули да се оферират по няколко бройки за по-ниската си цена. Ако маркетинг-мениджърите си мислят, че по този начин мамят купувачите да взимат стока, в количества, които не са им нужни, сами влизат в клопката си. Вече е известно хората да се комбинират в такива случаи. Информират се къде какво се предлага и споделят покупката, всички са удовлетворени. Така работят и ваучерите за отмора, по този начин се споделят разноски по доставката от уеб сайтове за онлайн търговия.
Споделеното пътешестване. Това е следващата нова еко концепция за шерване, която открива от ден на ден съидейници. 
В градските условия за работещите нормално това е пътешестване с прозаична цел – вървене на работа. Тук пестенето на разноски е насочено към облекчение на околната среда и то в един доста съответен индикатор – градският звук, смог и замърсеност на въздуха. Колеги или непознати, които живеят в една посока, начертават маршрут, който е комфортен за всички и в една кола се возят всички, вместо поотделно, сами, в персоналните си коли. Ако повече хора в огромните градове практикуват споделеното пътешестване, това ще понижи трафика доста, излъчванията на нездравословни газове, нездравословния градски звук. Ползите са за всички.
По същата логичност е споделеното пътуване. Има много общества и групи, в които се пътува по този начин по избрана дестинация, по която има постоянен трафик, у нас да вземем за пример това е маршрутът София-Варна. Пътуващият осведоми по кое време следва пътешестване, с какъв брой свободни места разполага и в кои часове. Така се набират искащите. Целта е да се изпълни автомобила, да се споделят разноските по горивото, по-комфортно пътешестване и компания по пътя.
Социалните мрежи и интернет, свързаността ни така и така са факт. Той обаче не трябва да въздейства на живото другарство, на желанието да си с някой очи в очи. Хората от ден на ден се сплотяват по ползи и общи полезности – като храненето, екологията, контролиране на разноските. Практичното и потребното би трябвало да могат да се съчетават, а технологиите – да не бъдат демонизирани, в противен случай, те са средство, което е основано в наша изгода – е, да се възползваме тогава.
Споделянето е метод на живот. Каквото и да вършим, бързаме да го споделим с другите – потребна информация, фотоси, какво вечеряме и къде сме, когато се разделяме и обвързваме, когато си почиваме. Причините са доста и комплицирани за разбор – дали от суетност, дали от егоцентризъм, дали имаме потребност да понапомпаме самочувствие. Реалното към този момент се смесва с илюзията, която сме сами за себе си.
“Можем да предадем на „ споделям ” едно ново значение, което да извади думата от суетата и обществените мрежи и да я прибави към полезностите на новото хилядолетие. ”
Защото един подтекст, който до неотдавна беше неприятен сюжет в холивудските филми, също става действителност – екологична рецесия, привършване на възобновимите запаси, само че и отчуждаването, което неизбежно върви с виртуалното другарство, учредено на „ харесване ” и „ шерване ”.
Споделените работни пространства се реализират през 2005 година в Съединени американски щати и те получават все по-голяма известност, даже и у нас. Това са огромни пространства, с оборудвани работни места, които се дават чартърен за избран интервал от време. Създадени са за потребностите на хора, упражняващи свободни специалности, такива, които имат потребност от офис, само че за малко и странстващи чиновници. Повечето от тези хора поддържат връзка с останалите най-вече виртуално и последователно живите им контакти се лимитират до доставчиците на храна и домоуправителя за месечните разноски. Споделеното работно пространство се стреми да постави завършек на отчуждението, тъй като всеки, който работи с хрумвания, знае, че те се раждат в живия живот, а не зад компютъра. Освен това, хората, които им се постанова да работят в някаква форма на офис, само че бъдещето на този офис е незнайно, икономисват разноски за офис техника, консумативи, наем. Споделени пазарски колички. Това е концепция за облекчение на фамилния бюджет и за надалеч по-изгодно извършване на покупки. Вече е всеобща процедура промоционалните артикули да се оферират по няколко бройки за по-ниската си цена. Ако маркетинг-мениджърите си мислят, че по този начин мамят купувачите да взимат стока, в количества, които не са им нужни, сами влизат в клопката си. Вече е известно хората да се комбинират в такива случаи. Информират се къде какво се предлага и споделят покупката, всички са удовлетворени. Така работят и ваучерите за отмора, по този начин се споделят разноски по доставката от уеб сайтове за онлайн търговия. Споделеното пътешестване. Това е следващата нова еко концепция за шерване, която открива от ден на ден съидейници. В градските условия за работещите нормално това е пътешестване с прозаична цел – вървене на работа. Тук пестенето на разноски е насочено към облекчение на околната среда и то в един доста съответен индикатор – градският звук, смог и замърсеност на въздуха. Колеги или непознати, които живеят в една посока, начертават маршрут, който е комфортен за всички и в една кола се возят всички, вместо поотделно, сами, в персоналните си коли. Ако повече хора в огромните градове практикуват споделеното пътешестване, това ще понижи трафика доста, излъчванията на нездравословни газове, нездравословния градски звук. Ползите са за всички. По същата логичност е споделеното пътуване. Има много общества и групи, в които се пътува по този начин по избрана дестинация, по която има постоянен трафик, у нас да вземем за пример това е маршрутът София-Варна. Пътуващият осведоми по кое време следва пътешестване, с какъв брой свободни места разполага и в кои часове. Така се набират искащите. Целта е да се изпълни автомобила, да се споделят разноските по горивото, по-комфортно пътешестване и компания по пътя.
Социалните мрежи и интернет, свързаността ни така и така са факт. Той обаче не трябва да въздейства на живото другарство, на желанието да си с някой очи в очи. Хората от ден на ден се сплотяват по ползи и общи полезности – като храненето, екологията, контролиране на разноските. Практичното и потребното би трябвало да могат да се съчетават, а технологиите – да не бъдат демонизирани, в противен случай, те са средство, което е основано в наша изгода – е, да се възползваме тогава.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ