Време на показност – демонстрирането на успех е по-важно от самия успех
Думата, с която взех решение да стартира тази публикация, е ПОКАЗНОСТ. Обществото ни става плебей точно на този показност. Всичко, което вършим, е не за нас самите, а с цел да видят останалите. За да „ не сме по-назад от другите “. Да ни завиждат. Добре пристигнали тук в тази дребна зле развита стопански страна, където демонстрирането на триумфа, стана по-важно от самия триумф.
Всички стачкуват за по-високи заплати, а заведенията са постоянно цялостни, по улиците виждаме безумно скъпи коли, а в учебните заведения всеки възпитаник е с финален модел смарт телефон, който е необходим на един средностатистически предприемач с претрупан график, само че какво вършат нашите деца – вместо бизнес приложения си смъкват на тях игрички, които да „ цъкат “, когато им е скучно в час.
Е, аз когато бях в 3-ти клас, се радвах на химикалите с няколко цвята и магическите флумастери, а в този момент всяко хлапе мрънка за нов таблет и телефон, тъй като другарчето по чин има нови придобивки. Какво вършат родителите следователно? Няма да оставят чедото си по-назад и да няма чисто нов айфон.. Теглят заем, несъмнено.
Сега можем да си купим всичко с заем и да покажем на всички какъв брой сме богати. Това е мислене, присъщо за едно стадо, а не за умни и здравостъпили на краката си интелигентни същества. Само евтините хора се опасяват да покажат, че имат евтини неща.
Проблемът е, че всичката тази показност става заразна. Необходимостта да се похвалиш с някаква движимост се диктува от актуалното общество. Ако някой възпитаник, единствен в класа си няма безценен смарт телефон, той ще бъде считан за загубеняк, изостанал и така нататък
Ако офисният планктон по време на отпуск качва в обществените мрежи фотоси от село, а не чужбина – той ще бъде сметнат за дрипльо и несретник. А съвсем всеки предприемач е притиснат от своите познати, които надали не изискват от него да си купи голям джип. Защото в противоположен случай той не е „ верен ” предприемач и не може да се впише в псевдо ВИП обществото.
Ако абитуриент на своя абитуриентски бал не се появи с най-новото БМВ, излязло на пазара преди 2 часа, значи не е връзкар, няма пари и не е но по никакъв начин готин. Друго си е да си го наемеш и да дадеш луди пари за кола, която не е твоя, вместо с тези средства да нахраниш деца от някой дом.
Имането, стремежът към него, примамливостта да си измежду имащите и въобще целият потребителски бяс, рекламно наплевателство и невероятно обилие се плискат в неукрепналите души, заливат ги и ги подмамват, дават надолнище на живота им. За моженето и знанието въобще не става дума. Не е зле, около толкоз промени в междинното обучение, някой да се замисли за въвеждането на „ на практика “ уроци, в които децата да усвояват основополагащи обществени умения и правила за публично държание, да научават кое е допустимото и неприемливото в обществената сфера.
Селски бекове вършат абитуриентски балове в най-хубавите обичаи на кавказките сватби от 19 век – хиляди посетители, тонове вино и храна, скъпи коли, няколко дни празник, персонален фотограф, коафьор, гримьор, стилист… абе чак кралското семейство да бъде в ступор що за бал е това.
Очевидно е, че за възпитанието към този момент не може да се разчита единствено на фамилията. Тъкмо около абитуриентските балове всеобщо се разпростират комплексите и парвенющината на „ родителските тела “, наемат се заведения за хранене, чието меню включва чак и наргилета, заплащат се баснословни цени за лимузини, теглят се заеми, подаряват се силиконови придобивки, с цел да изпъква момиченцето на тате, поръчват се неправдоподобни тоалети – има нещо безмозъчно в неналичието на мярка, в мащабите на този фрапантен провинциализъм целящ единствено и само показност..
Просто да се втрещиш дали си в ХХІ век, в някой от разказите на Гогол или в „ Криворазбраната цивилизация “ на Добри Войников…
С какво е рисково това събитие мисля, че е ясно. Първо човек лимитира своите финансови благоприятни условия, харчейки пари не за развиване, а за ненужни лъскави предмети. Заробва се с заеми. Второ, стартира да прави оценка себе си от позиция на „ какво ще кажат близките “. Собствената самокритика стартира да зависи от непознатото мнение. И трето, нуждата „ не да бъдеш, а да изглеждаш “ се вкопчва в съзнанието и става основна цел.
Леле майко! Звучи леко ужасно като го прочетете нали?
Необходимостта да се похвалиш пред останалите с това, което си купил, се постанова на обществото от капиталистическата система, в която живеем, с цел да се продават по принцип ненужни на хората артикули и услуги. За да се продават ненужни на хората движимости, те би трябвало да бъдат уверени, че обладанието на тези движимости е симптом на висок обществен статус. Какво имам поради ли? Ами никой няма да бъде впечатлен, в случай че ви пристигна на посетители и имате чисто нов телескоп, само че ще бъде опянен от мащабите на плазмата в хола. Да ви кажа „ дръж единия, удари другия “ май е работата.
За да бъдете самостоятелни от тази мода на показност вие би трябвало да се избавите от зависимостта от мнението на другите за вас. И когато ви стане все едно какво другите мислят за вас – вие ще забележите, че уважението в очите на обкръжаващите ви хора освен не е намаляло, а дори в противен случай. А в случай че започнете да харчите парите и времето си за в допълнение развиване, след време ще забележите, че хората към вас имат задоволително други аргументи да ви завиждат. Този път трансформира мисленето и го доближава към… мисленето на съумелите хора. Да, точно тези, на които доста се пробват да наподобяват, само че не са такива.
Истински сполучливият и самодостатъчен човек в никакъв случай няма да се пробва да увеличи своята значителност в очите на другите – той няма проблеми със своята значителност и не се стреми да показва показност. Той не се хвали със своите движимости, не се държи жестоко с обслужващия личен състав, не се самоутвърждава за сметка на тези, които стоят по-ниско от него на обществената стълба. Защото съумелият човек не гледа надолу – на тези, над които той се е издигнал, а нагоре – към тези, които желае да доближи. И осъзнава потребността в непрекъснато развиване и самоусъвършенстване.
При такова мислене и метод на живот всички външни атрибути ще дойдат от самосебе си, само че те към този момент няма да имат полезност за вас. Защото полезностите ще бъдат други, доста по-сериозни и съвършени.
