За съдбата на българите в Западните покрайнини
Духовното пространство на " Синята зала “ в читалище " Братство 1869 “ стана хазаин на премиерата на първия том от сборника " Западни български околности – история и вероятности “, съобщи кореспондент на ФОКУС . Изданието, което събира сред кориците си 24 задълбочени научни проучвания, бе показано пред обществеността от доцент доктор Ангел Джонев.
Трудът е отдаден на комплицираната историческа орис, актуалното положение и хоризонтите за развиване на този извънредно значим за националната ни памет район.
" Ние, кюстендилци, сме орисани от историята с два свещени уговорката. Още след Освобождението градът ни е наименуван " Вратата към Македония “, а след Ньойския контракт – " Вратата към Западните околности “, показа доцент Джонев. Той акцентира, че задачата на Кюстендил остава основна за поддържането на живата връзка с нашите сънародници, останали оттатък границата. По думите му този район е една от най-дълбоките рани в българската история – последният народен въпрос, останал за решение след Втората национална злополука.
Сборникът е естествено продължение на научната конференция, извършена в Българската академия на науките през 2024 година В него си дават среща изтъкнати учени, общественици и дипломати, чийто професионален път е тясно преплетен с идеята на българите, живеещи през днешния ден в рамките на Република Сърбия.
Изданието предлага панорамен взор върху 10 века история – от Средновековието до актуалната ера. Читателите могат да открият детайлни историко-демографски и картографски изследвания, като специфичен акцент е подложен върху мъчителните последствия от Ньойския контракт и културно-икономическия напън върху българската общественост през годините.
В рамките на срещата ръководителят на КИЦ " Босилеград “ Иван Николов показа тревожни обстоятелства за демографското обезлюдяване на региона и миграцията на младежите към България, описвайки прогнозите за бъдещето като извънредно съществено предизвикателство.
Премиерата приключи с новината за възродения Научен институт " Западни околности “. Съществувал в годините на Царство България и закрит след 1944 година, през днешния ден институтът още веднъж сплотява хора от българската интелигенция в общата задача - да изследват и съхраняват истината за българите, откъснати от Родината.
Трудът е отдаден на комплицираната историческа орис, актуалното положение и хоризонтите за развиване на този извънредно значим за националната ни памет район.
" Ние, кюстендилци, сме орисани от историята с два свещени уговорката. Още след Освобождението градът ни е наименуван " Вратата към Македония “, а след Ньойския контракт – " Вратата към Западните околности “, показа доцент Джонев. Той акцентира, че задачата на Кюстендил остава основна за поддържането на живата връзка с нашите сънародници, останали оттатък границата. По думите му този район е една от най-дълбоките рани в българската история – последният народен въпрос, останал за решение след Втората национална злополука.
Сборникът е естествено продължение на научната конференция, извършена в Българската академия на науките през 2024 година В него си дават среща изтъкнати учени, общественици и дипломати, чийто професионален път е тясно преплетен с идеята на българите, живеещи през днешния ден в рамките на Република Сърбия.
Изданието предлага панорамен взор върху 10 века история – от Средновековието до актуалната ера. Читателите могат да открият детайлни историко-демографски и картографски изследвания, като специфичен акцент е подложен върху мъчителните последствия от Ньойския контракт и културно-икономическия напън върху българската общественост през годините.
В рамките на срещата ръководителят на КИЦ " Босилеград “ Иван Николов показа тревожни обстоятелства за демографското обезлюдяване на региона и миграцията на младежите към България, описвайки прогнозите за бъдещето като извънредно съществено предизвикателство.
Премиерата приключи с новината за възродения Научен институт " Западни околности “. Съществувал в годините на Царство България и закрит след 1944 година, през днешния ден институтът още веднъж сплотява хора от българската интелигенция в общата задача - да изследват и съхраняват истината за българите, откъснати от Родината.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ