В Стария град: Алафрангата - между Париж и Ориента
Духът на Париж и Виена, пренесен под тепетата в средата на 19. век, възкръсна по необикновен метод на изложбата в Етнографския музей „ Времето на алафрангата “. Експозицията се трансформира в фешън дефиле с присъединяване на облечени по старовремски метод девойки.
В по-тесен смисъл старите пловдивчани са наричали алафранга изрисуваните стенни ниши във възрожденските къщи, където са поставяни дребните чугунени печки - мангали. Такива има в Данчовата къща, къща Хиндлиян, Клианти, Нишанян, Стамболян и в къща Куюмджиоглу, където е ситуиран Етнографският музей. Специални пана показват стенните картини като творби на изкуството.
„ Но алафрангата не е единствено в стенните ниши. Алафрангата е просвета - част от Европата , еманация на широтата на погледа, благосъстояние и имотно положение, ценз. Тя е мода в облеклото, изискани обноски и експресивност в езика “, счита откривателят Светла Москова, създател на проучването „ От Алафрангата до Европата “.
На втория етаж на музея е пресъздаден пикник - развлечение, непознато за обичайния българин. „ Ние също разбираме алафрангата в по-широк смисъл - навлизането на модерното, на европейското по нашите земи, което се реализира след Кримската война. Това е и самият развой на битка сред остарялото и новото, сред домашното и непознатото “, споделя шефът на Етнографския музей Ангел Янков.
По думите му, незавършеният развой на модернизацията и европеизацията се характеризира с любопитен тип амалгама - разбъркване сред домашното и непознатото. Предметите са подредени по провокативен метод - до гуглата има цилиндър, а до кондурите - съвременни обувки. Това е времето на алафрангата, която демонстрира по какъв начин хората се трансформират, добавя шефът. Еклектиката от време на време е комична - на старите фотографии да вземем за пример може да се види господин с европейски костюм и гугла и кенарена риза.
Някога алафранга наричали и възрожденската къща - образеца на пловдивската симетрична къща, която е най-съвършеното създание на българския барок. Той е сбъднат в най-чист тип в Куюмджиевата къща под тепетата. В зданието има 18 огромни зали със характерни функционалности - трапезарии, спални, холове, кухни и други, непознати за обичайния български дом. Дори къщата е еклектична - извън има фонтони и арки, а вътре - миндери и кьошкове.
„ В началото са били осмивани тези, които носят „ френк гащи “ . Има даже фамилия Гащеви, която загатва за тези времена. В дамската мода изчезват сукманът и саята и са сменени от новите ефирни копринени рокли. Поевропейчването продължава с новите занимания и музиката, които с изключение на от западните столици, навлизат и от Константинопол чрез елита на Османската империя “, споделя Янков.
Изобщо не е инцидентно, че и Първото земеделско-промишлено ревю се организира в Пловдив през 1892 година, показва шефът.
В огромния хол (хайет) на втория етаж има вградена в стената чешма, в която циркулирала розова вода за ароматизиране на въздуха и забавление на гостите.
В по-тесен смисъл старите пловдивчани са наричали алафранга изрисуваните стенни ниши във възрожденските къщи, където са поставяни дребните чугунени печки - мангали. Такива има в Данчовата къща, къща Хиндлиян, Клианти, Нишанян, Стамболян и в къща Куюмджиоглу, където е ситуиран Етнографският музей. Специални пана показват стенните картини като творби на изкуството.
„ Но алафрангата не е единствено в стенните ниши. Алафрангата е просвета - част от Европата , еманация на широтата на погледа, благосъстояние и имотно положение, ценз. Тя е мода в облеклото, изискани обноски и експресивност в езика “, счита откривателят Светла Москова, създател на проучването „ От Алафрангата до Европата “.
На втория етаж на музея е пресъздаден пикник - развлечение, непознато за обичайния българин. „ Ние също разбираме алафрангата в по-широк смисъл - навлизането на модерното, на европейското по нашите земи, което се реализира след Кримската война. Това е и самият развой на битка сред остарялото и новото, сред домашното и непознатото “, споделя шефът на Етнографския музей Ангел Янков.
По думите му, незавършеният развой на модернизацията и европеизацията се характеризира с любопитен тип амалгама - разбъркване сред домашното и непознатото. Предметите са подредени по провокативен метод - до гуглата има цилиндър, а до кондурите - съвременни обувки. Това е времето на алафрангата, която демонстрира по какъв начин хората се трансформират, добавя шефът. Еклектиката от време на време е комична - на старите фотографии да вземем за пример може да се види господин с европейски костюм и гугла и кенарена риза.
Някога алафранга наричали и възрожденската къща - образеца на пловдивската симетрична къща, която е най-съвършеното създание на българския барок. Той е сбъднат в най-чист тип в Куюмджиевата къща под тепетата. В зданието има 18 огромни зали със характерни функционалности - трапезарии, спални, холове, кухни и други, непознати за обичайния български дом. Дори къщата е еклектична - извън има фонтони и арки, а вътре - миндери и кьошкове.
„ В началото са били осмивани тези, които носят „ френк гащи “ . Има даже фамилия Гащеви, която загатва за тези времена. В дамската мода изчезват сукманът и саята и са сменени от новите ефирни копринени рокли. Поевропейчването продължава с новите занимания и музиката, които с изключение на от западните столици, навлизат и от Константинопол чрез елита на Османската империя “, споделя Янков.
Изобщо не е инцидентно, че и Първото земеделско-промишлено ревю се организира в Пловдив през 1892 година, показва шефът.
В огромния хол (хайет) на втория етаж има вградена в стената чешма, в която циркулирала розова вода за ароматизиране на въздуха и забавление на гостите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ