Учен: Кратката дрямка през деня може да бъде полезна за организма и психическото ви състояние
Дрямка денем, която продължава от 20 до 30 минути, може да бъде потребна по безчет способи за организма и психическото ви положение, декларира ученият Стивън Бендър.
Кратката сънливост може да усъвършенства умственото действие и паметта, както и да усъвършенства бдителността, вниманието и времето за реакция.
Кратката сънливост също е обвързвана с нараснала работливост и креативност. Тъй като дрямката наподобява усъвършенства креативното мислене, някои компании се пробваха да употребяват това, като вкараха стаи за сънливост на работното място. Нещо повече, наподобява, че мозъкът употребява времето за сънливост, с цел да обработи информацията, събрана през целия ден, което наподобява усъвършенства способността за решение на проблеми, написа dir.bg.
Едно малко изследване разкри, че хората, които дремват малко, са по-малко разочаровани и импулсивни, което води до по-добър фокус и успеваемост при осъществяване на работни задания. Дрямката може даже да докара до усъвършенствана дарба за асимилиране на нови двигателни умения, като замахване на голф или свирене на музикален инструмент. Това е по този начин, тъй като тези мемоари или умения се консолидират в мозъка по време на сън, без значение дали през нощта или до момента в който дремете.
Дрямката също може да понижи напрежението. Едно изследване откри, че дрямките от почти 20 минути усъвършенстват общото въодушевление на участниците. Въпреки това, по-дългите дрямки, продължаващи повече от 30 минути, нормално не се свързват с усъвършенствано въодушевление и нараснало възприятие за благоденствие.
Кратките дрямки също могат да бъдат свързани с понижен риск от сърдечно-съдови болести. Ако сме будни повече, в сравнение с би трябвало, ние сме склонни да имаме струпване на химикали " бий се или бягай " в телата си. По-дългите дрямки обаче може да иат противоположен резултат. Това може да наруши когнитивната функционалност от няколко минути до половин час. В доста случаи тези резултати могат да бъдат сведени до най-малко посредством консумация на кофеин незабавно след сънливост.
Дългите или късните следобедни дрямки също могат да попречат на нощния сън, или като доведат до компликации при заспиване. Това нарушение на постоянния цикъл сън-бодърстване може да докара до изцяло отнемане от сън, което може да има голям брой негативни последствия за здравето. Нещо повече, за тези на 60 и повече години по-дългите дрямки - над 30 минути - могат да усилят риска от сърдечно-съдови проблеми.
Изследователите откриха, че по-възрастните хора, които подремват повече от един час дневно, имат по-висока периодичност на нараснало кръвно налягане, висока кръвна захар, непотребни телесни мазнини към талията и абнормни равнища на холестерол или триглицериди, от време на време известни като метаболитен синдром.
Кратката сънливост може да усъвършенства умственото действие и паметта, както и да усъвършенства бдителността, вниманието и времето за реакция.
Кратката сънливост също е обвързвана с нараснала работливост и креативност. Тъй като дрямката наподобява усъвършенства креативното мислене, някои компании се пробваха да употребяват това, като вкараха стаи за сънливост на работното място. Нещо повече, наподобява, че мозъкът употребява времето за сънливост, с цел да обработи информацията, събрана през целия ден, което наподобява усъвършенства способността за решение на проблеми, написа dir.bg.
Едно малко изследване разкри, че хората, които дремват малко, са по-малко разочаровани и импулсивни, което води до по-добър фокус и успеваемост при осъществяване на работни задания. Дрямката може даже да докара до усъвършенствана дарба за асимилиране на нови двигателни умения, като замахване на голф или свирене на музикален инструмент. Това е по този начин, тъй като тези мемоари или умения се консолидират в мозъка по време на сън, без значение дали през нощта или до момента в който дремете.
Дрямката също може да понижи напрежението. Едно изследване откри, че дрямките от почти 20 минути усъвършенстват общото въодушевление на участниците. Въпреки това, по-дългите дрямки, продължаващи повече от 30 минути, нормално не се свързват с усъвършенствано въодушевление и нараснало възприятие за благоденствие.
Кратките дрямки също могат да бъдат свързани с понижен риск от сърдечно-съдови болести. Ако сме будни повече, в сравнение с би трябвало, ние сме склонни да имаме струпване на химикали " бий се или бягай " в телата си. По-дългите дрямки обаче може да иат противоположен резултат. Това може да наруши когнитивната функционалност от няколко минути до половин час. В доста случаи тези резултати могат да бъдат сведени до най-малко посредством консумация на кофеин незабавно след сънливост.
Дългите или късните следобедни дрямки също могат да попречат на нощния сън, или като доведат до компликации при заспиване. Това нарушение на постоянния цикъл сън-бодърстване може да докара до изцяло отнемане от сън, което може да има голям брой негативни последствия за здравето. Нещо повече, за тези на 60 и повече години по-дългите дрямки - над 30 минути - могат да усилят риска от сърдечно-съдови проблеми.
Изследователите откриха, че по-възрастните хора, които подремват повече от един час дневно, имат по-висока периодичност на нараснало кръвно налягане, висока кръвна захар, непотребни телесни мазнини към талията и абнормни равнища на холестерол или триглицериди, от време на време известни като метаболитен синдром.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ