Възможна ли е стена срещу дронове и би ли ни опазила тя?
Дроновете трансформираха характера на войната в Украйна - от фронтовите линии до тила. Русия употребява ударни апарати като " Геран-2 " (Shahed-136), които летят на стотици километри и нападат инфраструктура, градове и енергийни обекти. Украйна дава отговор със лични далекобойни дронове, които поразяват съветски летища и петролни рафинерии. Тази " война на дронове " към този момент не е лимитирана в зоната на бойните дейности. Европа усеща последствията ѝ все по-пряко.
Мистериозни дронове над Европа
През последните месеци неидентифицирани дронове се появяват към летища, военни бази и енергийни уреди в Белгия, Дания, Германия, Норвегия и Литва. Почти постоянно - нощем. Те не носят гърмежи, само че съставляват сериозна заплаха за гражданската авиация и за сигурността.
Западните разузнавания подозират Русия, която съгласно тях употребява локални медиатори, с цел да тества реакциите на НАТО и да основава безпорядък в страни, помагащи на Украйна, но Москва отхвърля тези изказвания, а към този момент доказателства няма.
Белгия се трансформира в основен фокус на тези произшествия - тук се намират щабът на НАТО, институциите на Европейски Съюз и Euroclear, където са блокирани към 200 милиарда евро съветски активи. Не е инцидентно, че точно към Брюксел и Лиеж бяха регистрирани най-вече сходни случаи.
Европейската " стена от дронове “ се сблъсква с политически и механически трудности
Според дипломати и чиновници в Брюксел планът към момента е в начален стадий
Дронове, които минават граници
На 9 септември към принуждавайки управляващите да затворят четири летища. Изтребители на НАТО бяха вдигнати по паника, част от дроновете бяха свалени, а други паднаха на разнообразни места. Това бе едно от най-сериозните нарушавания на въздушното пространство на Алианса от началото на войната.
Този случай сподели какъв брой уязвими остават европейските граници пред новото потомство безпилотни закани.
Идеята за " стена против дронове "
В отговор все по-често се приказва за създаване на многостепенна " стена против дронове " - координирана система от радари, датчици, заглушители, оптични средства и оръжия, която да покрива фронтовата линия на Европа - от Балтийско до Черно море.
Целта не е твърда, непробиваема преграда, която е софтуерно невъзможна, а композиция от разнообразни защитни средства, които да прихващат дронове с друг вид, височина и скорост.
Според проектите на Европейски Съюз първите съставни елементи могат да влязат в деяние още тази година, а цялостната система да бъде оперативна до края на 2027 година
Еврокомисията трансформира плана за " стена от дронове "
Целта е по-широка поддръжка от страните членки
Как може да наподобява сходна отбрана?
Експертите разграничават две съществени тактики:
" Твърдо заличаване " - събаряне на дронове с ракети, артилерия, изтребители, хеликоптери или лазери. " Меко заличаване " - електронно заглушаване, блокиране на навигация, нарушение на връзката.
Но всяка от тези ограничения има ограничавания.
Нисколетящите дронове са сложни за разкриване от класическите радари. Някои съветски и украински модели употребяват навигация с оптични кабели, които ги вършат устойчиви на електронна война. А огромна офанзива от стотици дронове по едно и също време може да претрупа всяка система.
Проблемът: мащабът и цената
Най-голямото предизвикателство е мащабът. Защитата на хиляди километри граница изисква голяма мрежа от радарни станции, датчици и екипи за реагиране 24/7.
Финансовата страна е също комплицирана: Европа към този момент би трябвало да влага в кораби, подводници, ракети, спътници и рационализация на армията. " Стената против дронове " е единствено една от многото скъпи потребности. Очаква се финансирането да идва от композиция от европейски фондове, национални бюджети и отчасти от лихвите по замразените съветски активи.
Нова конкуренция във въоръжаването
Технологиите при дроновете и контрадроновете се развиват толкоз бързо, че всяко ново средство за отбрана бързо става уязвимо. Това основава самобитна " конкуренция " - агресорът следи отбраната, приспособява я, а след това я заобикаля.
Правилният въпрос: да стопираме дроновете или да стопираме техните източници?
Докато Европа разисква отбрана, някои специалисти задават по-неудобния въпрос: Не е ли по-ефективно да се нападат базите, от които се изстрелват дроновете?
" По-добре е сходни офанзиви да не се случват въобще ", споделя един анализатор. Но удар по съветска платформа би означавал пряк конфликт НАТО-Русия - риск, който Алиансът заобикаля от 2022 година
" Стената против дронове " няма да бъде чудодейно решение, само че може да се трансформира в жизненоважна част от европейската защита. Дроновете към този момент не са софтуерна оригиналност, а стратегическа опасност - от фронтовата линия в Донбас до летищата в Брюксел.
В свят, в който въздушната война е евтина, безпилотна и непрекъсната, Европа би трябвало да построи нови защитни системи, които да отговорят на новата ера.
Полша няма да чака Европа - прави лична " стена от дронове "
Правителството желае първите нови благоприятни условия да проработят в границите на три месеца
Мистериозни дронове над Европа
През последните месеци неидентифицирани дронове се появяват към летища, военни бази и енергийни уреди в Белгия, Дания, Германия, Норвегия и Литва. Почти постоянно - нощем. Те не носят гърмежи, само че съставляват сериозна заплаха за гражданската авиация и за сигурността.
Западните разузнавания подозират Русия, която съгласно тях употребява локални медиатори, с цел да тества реакциите на НАТО и да основава безпорядък в страни, помагащи на Украйна, но Москва отхвърля тези изказвания, а към този момент доказателства няма.
Белгия се трансформира в основен фокус на тези произшествия - тук се намират щабът на НАТО, институциите на Европейски Съюз и Euroclear, където са блокирани към 200 милиарда евро съветски активи. Не е инцидентно, че точно към Брюксел и Лиеж бяха регистрирани най-вече сходни случаи.
Европейската " стена от дронове “ се сблъсква с политически и механически трудности
Според дипломати и чиновници в Брюксел планът към момента е в начален стадий
Дронове, които минават граници
На 9 септември към принуждавайки управляващите да затворят четири летища. Изтребители на НАТО бяха вдигнати по паника, част от дроновете бяха свалени, а други паднаха на разнообразни места. Това бе едно от най-сериозните нарушавания на въздушното пространство на Алианса от началото на войната.
Този случай сподели какъв брой уязвими остават европейските граници пред новото потомство безпилотни закани.
Идеята за " стена против дронове "
В отговор все по-често се приказва за създаване на многостепенна " стена против дронове " - координирана система от радари, датчици, заглушители, оптични средства и оръжия, която да покрива фронтовата линия на Европа - от Балтийско до Черно море.
Целта не е твърда, непробиваема преграда, която е софтуерно невъзможна, а композиция от разнообразни защитни средства, които да прихващат дронове с друг вид, височина и скорост.
Според проектите на Европейски Съюз първите съставни елементи могат да влязат в деяние още тази година, а цялостната система да бъде оперативна до края на 2027 година
Еврокомисията трансформира плана за " стена от дронове "
Целта е по-широка поддръжка от страните членки
Как може да наподобява сходна отбрана?
Експертите разграничават две съществени тактики:
" Твърдо заличаване " - събаряне на дронове с ракети, артилерия, изтребители, хеликоптери или лазери. " Меко заличаване " - електронно заглушаване, блокиране на навигация, нарушение на връзката.
Но всяка от тези ограничения има ограничавания.
Нисколетящите дронове са сложни за разкриване от класическите радари. Някои съветски и украински модели употребяват навигация с оптични кабели, които ги вършат устойчиви на електронна война. А огромна офанзива от стотици дронове по едно и също време може да претрупа всяка система.
Проблемът: мащабът и цената
Най-голямото предизвикателство е мащабът. Защитата на хиляди километри граница изисква голяма мрежа от радарни станции, датчици и екипи за реагиране 24/7.
Финансовата страна е също комплицирана: Европа към този момент би трябвало да влага в кораби, подводници, ракети, спътници и рационализация на армията. " Стената против дронове " е единствено една от многото скъпи потребности. Очаква се финансирането да идва от композиция от европейски фондове, национални бюджети и отчасти от лихвите по замразените съветски активи.
Нова конкуренция във въоръжаването
Технологиите при дроновете и контрадроновете се развиват толкоз бързо, че всяко ново средство за отбрана бързо става уязвимо. Това основава самобитна " конкуренция " - агресорът следи отбраната, приспособява я, а след това я заобикаля.
Правилният въпрос: да стопираме дроновете или да стопираме техните източници?
Докато Европа разисква отбрана, някои специалисти задават по-неудобния въпрос: Не е ли по-ефективно да се нападат базите, от които се изстрелват дроновете?
" По-добре е сходни офанзиви да не се случват въобще ", споделя един анализатор. Но удар по съветска платформа би означавал пряк конфликт НАТО-Русия - риск, който Алиансът заобикаля от 2022 година
" Стената против дронове " няма да бъде чудодейно решение, само че може да се трансформира в жизненоважна част от европейската защита. Дроновете към този момент не са софтуерна оригиналност, а стратегическа опасност - от фронтовата линия в Донбас до летищата в Брюксел.
В свят, в който въздушната война е евтина, безпилотна и непрекъсната, Европа би трябвало да построи нови защитни системи, които да отговорят на новата ера.
Полша няма да чака Европа - прави лична " стена от дронове "
Правителството желае първите нови благоприятни условия да проработят в границите на три месеца
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ