Епидемията ще трае толкова дълго, колкото можем да я поддържаме ~ Уилям БЪРОУЗ
„ Дрогата се подчинява на една съществена формула на „ злия “ вирус: Алгебра на потребността. Лицето на „ злото “ постоянно е лицето на безспорната потребност: „ Няма ли да го направиш? “ Да, ще го направиш. “
(William Burroughs enjoying cake and alcohol at his 70th birthday, 1983)
Свидетелство по отношение на една болест
Събудих се от Болестта на четиридесет и пет години, спокоен и естествен, и в относително положително здраве, с изключение на поотслабеният черен дроб, а и това, че плътта ми изглеждаше като взета на заем, особено за всички, които претърпяват Болестта… Повечето оживели не си спомнят детайлности от делириума. Аз явно съм водил подробни мемоари за заболяването и делириума. Нямам прецизен спомен да съм писал бележките, които в този момент се разгласяват под заглавието „ Голият обяд “. Заглавието бе препоръчано от Джек Керуак. Разбрах какво значи заглавието чак при скорошното ми излекуване. Заглавието значи тъкмо това, което споделят думите: Голият Обяд – замръзнал момент, в който всеки вижда какво има на върха на всяка вилица.
Болестта е наркотична взаимозависимост, а аз бях наркоман петнадесет години. Като споделям наркоман, имам поради наркоман, подвластен от дрога (общ термин за опиат и/или производните му, включващ всички синтетични дроги – от демерол до палфиум). Употребявал съм доста типове дрога: морфин, хероин, делаудид, еукодал, пантопон, диокодид, диосан, опиат, демерол, долофин, палфиум. Пушил съм дрога, гълтал съм я, инжектирал съм си я – венозно, подкожно, мускулно – взимал съм я във тип на супозитории. Иглата не е значима. Дали я смъркаш, пушиш, гълташ или си я пъхаш в задника, резултатът е същият: взаимозависимост. Като приказвам за наркотична взаимозависимост, нямам поради кейф, хашиш или което и да е производно на марихуана, мескалин, Bannisteria Caapi, ЛСД6, Свещените гъби или някой различен опиат от групата на халюциногените… Няма данни, доказващи, че използването на даден халюциноген предизвиква физическа взаимозависимост. Действието на тези опиати е физиологически противоположно на действието на дрогата. Съществува почтено за жалост комплициране сред двата класа опиати, дължащо се на ентусиазма на щатските, а и на други служби за битка с опиатите.
За петнадесет години взаимозависимост видях тъкмо по какъв начин работи вирусът на дрога. Пирамидата на дрога, всяко равнище изяжда долното равнище (не е инцидентно, че наркобосовете са постоянно дебели, а наркоманът на улицата е постоянно кльощав) и по този начин до върха или върховете, защото има доста дрогапирамиди, които се хранят от хората по света, всички издигнати върху главните правила на монопола:
1. Никога не давай нещо за нищо.
2. Никога не давай повече, в сравнение с би трябвало да дадеш (винаги хващай купувача гладен и го карай да чака).
3. Ако можеш, взимай си всичко назад.
Пласьорът постоянно си взима всичко назад. Наркоманът се нуждае от от ден на ден и повече дрога, с цел да поддържа човешки вид… да се откупи от Абстиненцията.
Дрогата е форма на монопол и владеене. Наркоманът си стои, до момента в който друсаните му крайници го носят към центъра-опора на люлката-дрога до следващото рухване в долната точка. Дрогата е количествена и тъкмо измерима. Колкото повече дрога употребяваш, толкоз по-малко имаш и колкото повече имаш, толкоз повече употребяваш. Всички халюциногенни опиати се смятат за свещени от тези, които ги използват – съществуват Култ към Пейота, Култ към Банистерията, Култ към хашиша, Култ към Гъбите – „ Свещените Гъби на Мексико вършат допустимо човек да види Бога “ – но никой в никакъв случай не е и помислил, че дрогата е свещена. Няма култове към опиума. Опиумът е профанен и измерим като парите. Чувал съм, че едно време в Индия имало благотворна дрога, несъздаваща взаимозависимост. Наричала се сома и я изобразявали като хубав наследник прилив. Ако сома някога е съществувала, значи се е появил Пласьора, бутилирал я е, монополизирал я е, почнал е да я продава и сома се е трансформирала в най-обикновена остаряла дрога.
Дрогата е съвършеният продукт… търговията, достигнала до своя лимит. Няма потребност от реклама. Клиентът ще пропълзи и през отточен канал и ще се моли, с цел да купи… Търговецът на опиати не продава стока на консуматора, той продава консуматора на стоката. Това не усъвършенства и не опростява стоката. Той изражда и опростява клиента. Той заплаща на личния състав си с дрога.
Дрогата се подчинява на една съществена формула на „ злия “ вирус: Алгебра на потребността. Лицето на „ злото “ постоянно е лицето на безспорната потребност: „ Няма ли да го направиш? “ Да, ще го направиш. Ще лъжеш и мамиш, ще предаваш приятелите си, ще крадеш, ще направиш всичко, с цел да задоволиш безспорната потребност. Защото ще си в положение на абстиненция, на тотално иго и няма да можеш да действаш по различен метод. Абстинентните са заболели хора, които не могат да работят иначе. Бясното куче няма различен избор с изключение на да хапе. Фарисейското отношение няма да докара до нищо в случай че задачата ти не е поддържането на интензивността на вируса на дрога А дрогата е огромна промишленост. Спомням си диалога с един американец, който работеше в Комисията по афтоза (остро инфекциозно заболяване при едрия рогат добитък) в Мексико. Шестстотин на месец плюс разноските.
– Колко ще трае епидемията? – запитах аз.
– Толкова дълго, колкото можем да я поддържаме… И да… може би афтозата ще се разпростре и в Южна Америка – каза той замечтано.
Ако желаете да измененията или да унищожите пирамида от следващи цифри, променяте или премахвате числата в основата. Ако желаеме да унищожим дрогапирамидата, би трябвало да стартираме с дъното на пирамидата – Наркомана на улицата, – и да престанем донкихотските набези към по този начин наречените „ босове “, директно заменими. Наркоманът на улицата, който се нуждае от дрога, с цел да живее, е единственото незаменимо звено в аритметиката на дрогата. Когато няма наркомани, които да купуват дрога, няма да има и наркотрафик. Докато съществува потребността от дрога, ще има и кой да я обслужва.
От предговора към романа „ Голият обяд “, Уилям Бъроуз, изд. „ Парадокс “, 1994
Снимка: William Burroughs enjoying cake and alcohol at his 70th birthday, en.wikipedia.org
