Дрезден - градът с две лица, които гледат в една посока
Дрезден постоянно е бил един от значимите немски градове - без значение от времето и владетелите му. А това е и една от причина да бъде изцяло опустошен от самолетите на съдружниците през Втората международна война - тъй като бил значим транспортен център. Говори се обаче, че това е станало може би в отговор на разрушаването на британския град Ковънтри на 14 ноември 1940 година, когато градът е бомбардиран от немската авиация. Той е най-силно разрушеният град във Англия, като умират над 1000 души. След тежките нощни бомбардировки от съюзнически самолети в Дрезден умират сред 25 000 и 40 000 цивилни и са разрушени доста културни полезности.
Дрезден (на немски: Dresden; на чешки: Drážďany, на полски: Drezno) е град в източната част на Германия, което предопределя ориста му след Втората международна война. Той остава в рамките на Германската демократична република (ГДР) и по този начин е до обединяването с Германската федерална република през 1990 година.
Днес Дрезден е административен център на Свободна страна Саксония (на немски: Freistaat Sachsen), която е една от шестнадесетте федерални провинции на обединена Германия. На изток тя граничи с Полша и Чехия.
Дрезден е значим транспортен възел. В града са развити електротехническа, електронна, оптична, химическа, фармацевтична и други типове индустрия. Населението му е 523 058 поданици, а гъстотата - 1593 души/кв. километър. Заради големия университет, който се намира в остарялата част, улиците са цялостни с младежи от най-различни националности.
Градът е ситуиран по двата бряга на река Елба, един от основните водни пътища в района с дължина 1110 км и с пролетно прииждане. Тя пък го разделя на остарял и нов град, а мостът сред тях разделя две разнообразни вселени. Дрезден се извисява на 113 метра надморска височина. Той заема стратегическо географско състояние - на 124 км в южно от столицата Берлин, на 62 км от град Лайпциг, и на 150 км от чешката столица Прага.
От 1806 до 1918 година е столица на Кралство Саксония.
Дрезден е мощно опустошен през Втората международна война. Градът е подложен на тежки нощни бомбардировки от съюзнически самолети, при което умират сред 25 000 и 40 000 цивилни и са разрушени доста културни полезности. По това време Дрезден е бил граждански град, в който не е имало каквито и да било военни уреди. Мотивът на американци и англичани за солидните бомбардировки е да наложат душевен напън на немския народ и държавно управление. Дрезден става цел на съюзната авиация, тъй като е значим транспортен възел, и по този метод се чака да се затрудни прехвърлянето на части на Вермахта през Берлин и Лайпциг. След края на войната Дрезден е съвсем изцяло възобновен и реконструиран в остарялата си част по времето, когато е част от Германската демократична република (ГДР).
Премеждията обаче не стопират. През 2002 година градът претърпява и пагубно наводняване. Но още веднъж се възвръща.
Дрезден е град, който извънредно богат на изкуство и просвета, натрупвана през вековете. В него сега се намират над 50 музея, над 35 театрални и други подиуми и известни здания от разнообразни столетия и в друг жанр. Във възобновеният център на Дрезден се намират огромна част от музейните сбирки, както и най-красивите здания на града.
Художествените благосъстояния са събрани в Държавните художествени сбирки Дрезден. Те са обединени в разнообразни сбирки и се намират в разнообразни здания, които сами по себе си са също творби на изкуството.
Тук е бароковия замък "Цвингер " от XVIII век - архитектурен комплекс и живописен музей. Представлява комплекс от четири сгради. В него се намират разнообразни музеи. Сред тях най-известна е картинната Галерия на старите майстори с творби на Рафаело, Тициан, Рубенс, Рембранд, Каспар Давид Фридрих и доста други. Измежду най-известните картини на музея е "Синкстинската мадона " на Рафаело. Другите музеи са Физико-математическият салон, Порцелановата сбирка (от Майсен), Скулптурната сбирка.
Фрауенкирхе (на немски: Frauenkirche - "Църква на Богородица ") е една от най-значителните лютерански църкви в града. Изпълнена е в жанр барок по напътствие на саксонския курфюрст и крал на Полша Август Силни сред 1726 и 1743 година. През Втората международна война църквата е изцяло разрушена по време на бомбардировките на Дрезден на 13-15 февруари 1945 година. Властите на Германска демократична република вземат решение да не я възвръщат, както заради липса на средства, по този начин и като знак на това, което е станало. Възстановяването на църквата по историческите чертежи стартира след обединяването на Германия. През януари 1993 година в региона на разрушената черква стартират археологически разкопки. На 27 май идната година е положен първия камък. През 1996 година стартира строителството на църквата, а тържественото разкриване става през 2005-а.
Дрезденският замък-резиденция или също "дворецът-резиденция " (на немск: Dresdner Residenzschloss) е някогашната резиденция на саксонските курфюрсти от 1464 до 1485 и от 1547 и 1896 и кралете на Саксония от 1806 до 1918 година. Той е измежду най-старите здания в града. В неговата архитектура има стилове от романтика до еклектизма. За първи път е упоменат през 1289 година. След това е преустройван неведнъж и дефинитивно е придобил днешния си тип през 1901 година, когато е извършена последната огромна реорганизация. Замъкът се намира в историческия остарял център на Дрезден (на немски: Altstadt). В замъка от 1984 г се обитават музеят Грюнес Гевьолбе (на немски: Grünes Gewölbe), нумизматичният кабинет (на немски: Münzkabinett), гравюрният кабинет (на немски: Kupferstich-Kabinett) и оръжейната палата (на немски: Rüstkammer)
Опера Земпер е оперната постройка на Санксонската държавна опера Дрезден и концертната зала на Държавен оркестър Дрезден. Сградата се намира близо да брега на Елба в историческия остарял център на Дрезден, директно до Цвингера и Дрезденския дворец-резиденция. Построена е по план на Готфрид Земпер. Откритата през 1841 година, постройката е разрушавана два пъти: през 1869 като резултат от пожар и през 1945 година вследствие на бомбардировки. През Втората международна война операта продължава да работи. По време на бомбардировките на Дрезден на 13 февруари 1945 година изцяло е опустошен центърът на града, като от постройката на операта цели остават единствено стените и някои статуи.
Една от забележителностите на града е панорамата Шествие на князете - популярно стенно пано от майсенски порцелан. Създадено в интервала сред 1904 и 1907 година, то е най-голямото порцеланово пано, формирано от 25 хиляди положени компактно плочки. На него е изобразена тържествена конна върволица, отразяваща хилядолетната история на ръководещия в Саксония княжески дом Ветини. Намира се на външната стена на изложба "Дългият ход " (на немски: Langer Gang), съставляващ външната северна стена на конюшнята "Щалхоф “ (на немски: Stallhof) в комплекса Дрезденски замък-резиденция.
Любопитни обстоятелства
След завръщането си от руски плен през 1953 година фелдмаршал Фридрих Паулус, който се предава със своята войска край Сталинград, избира и се заселва алегорично във вилната зона над град Дрезден - Вайсер Хирш (на немски: Weißer Hirsch), където прекарва за непрекъснато остатъка от живота си до 1 февруари 1957 година.
Бомбардировките на Дрезден и техните мащаби стават главно известни на необятната аудитория с помощта на Кърт Вонегът (Кърт Вонегът младши, на британски: Kurt Vonnegut, Junior) - американски публицист, романист и сатирик, изявяващ се и в областта на изобразителното изкуство. Той е жив очевидец на бомбардировката над немския град Дрезден през 1945 (взела над 60 000 човешки жертви по някои данни), където е военнопленник. Това става мотив и за написването на един от неговите бестселъри "Кланица 5 " (1969 г.).
Дрезден (на немски: Dresden; на чешки: Drážďany, на полски: Drezno) е град в източната част на Германия, което предопределя ориста му след Втората международна война. Той остава в рамките на Германската демократична република (ГДР) и по този начин е до обединяването с Германската федерална република през 1990 година.
Днес Дрезден е административен център на Свободна страна Саксония (на немски: Freistaat Sachsen), която е една от шестнадесетте федерални провинции на обединена Германия. На изток тя граничи с Полша и Чехия.
Дрезден е значим транспортен възел. В града са развити електротехническа, електронна, оптична, химическа, фармацевтична и други типове индустрия. Населението му е 523 058 поданици, а гъстотата - 1593 души/кв. километър. Заради големия университет, който се намира в остарялата част, улиците са цялостни с младежи от най-различни националности.
Градът е ситуиран по двата бряга на река Елба, един от основните водни пътища в района с дължина 1110 км и с пролетно прииждане. Тя пък го разделя на остарял и нов град, а мостът сред тях разделя две разнообразни вселени. Дрезден се извисява на 113 метра надморска височина. Той заема стратегическо географско състояние - на 124 км в южно от столицата Берлин, на 62 км от град Лайпциг, и на 150 км от чешката столица Прага.
От 1806 до 1918 година е столица на Кралство Саксония.
Дрезден е мощно опустошен през Втората международна война. Градът е подложен на тежки нощни бомбардировки от съюзнически самолети, при което умират сред 25 000 и 40 000 цивилни и са разрушени доста културни полезности. По това време Дрезден е бил граждански град, в който не е имало каквито и да било военни уреди. Мотивът на американци и англичани за солидните бомбардировки е да наложат душевен напън на немския народ и държавно управление. Дрезден става цел на съюзната авиация, тъй като е значим транспортен възел, и по този метод се чака да се затрудни прехвърлянето на части на Вермахта през Берлин и Лайпциг. След края на войната Дрезден е съвсем изцяло възобновен и реконструиран в остарялата си част по времето, когато е част от Германската демократична република (ГДР).
Премеждията обаче не стопират. През 2002 година градът претърпява и пагубно наводняване. Но още веднъж се възвръща.
Дрезден е град, който извънредно богат на изкуство и просвета, натрупвана през вековете. В него сега се намират над 50 музея, над 35 театрални и други подиуми и известни здания от разнообразни столетия и в друг жанр. Във възобновеният център на Дрезден се намират огромна част от музейните сбирки, както и най-красивите здания на града.
Художествените благосъстояния са събрани в Държавните художествени сбирки Дрезден. Те са обединени в разнообразни сбирки и се намират в разнообразни здания, които сами по себе си са също творби на изкуството.
Тук е бароковия замък "Цвингер " от XVIII век - архитектурен комплекс и живописен музей. Представлява комплекс от четири сгради. В него се намират разнообразни музеи. Сред тях най-известна е картинната Галерия на старите майстори с творби на Рафаело, Тициан, Рубенс, Рембранд, Каспар Давид Фридрих и доста други. Измежду най-известните картини на музея е "Синкстинската мадона " на Рафаело. Другите музеи са Физико-математическият салон, Порцелановата сбирка (от Майсен), Скулптурната сбирка.
Фрауенкирхе (на немски: Frauenkirche - "Църква на Богородица ") е една от най-значителните лютерански църкви в града. Изпълнена е в жанр барок по напътствие на саксонския курфюрст и крал на Полша Август Силни сред 1726 и 1743 година. През Втората международна война църквата е изцяло разрушена по време на бомбардировките на Дрезден на 13-15 февруари 1945 година. Властите на Германска демократична република вземат решение да не я възвръщат, както заради липса на средства, по този начин и като знак на това, което е станало. Възстановяването на църквата по историческите чертежи стартира след обединяването на Германия. През януари 1993 година в региона на разрушената черква стартират археологически разкопки. На 27 май идната година е положен първия камък. През 1996 година стартира строителството на църквата, а тържественото разкриване става през 2005-а.
Дрезденският замък-резиденция или също "дворецът-резиденция " (на немск: Dresdner Residenzschloss) е някогашната резиденция на саксонските курфюрсти от 1464 до 1485 и от 1547 и 1896 и кралете на Саксония от 1806 до 1918 година. Той е измежду най-старите здания в града. В неговата архитектура има стилове от романтика до еклектизма. За първи път е упоменат през 1289 година. След това е преустройван неведнъж и дефинитивно е придобил днешния си тип през 1901 година, когато е извършена последната огромна реорганизация. Замъкът се намира в историческия остарял център на Дрезден (на немски: Altstadt). В замъка от 1984 г се обитават музеят Грюнес Гевьолбе (на немски: Grünes Gewölbe), нумизматичният кабинет (на немски: Münzkabinett), гравюрният кабинет (на немски: Kupferstich-Kabinett) и оръжейната палата (на немски: Rüstkammer)
Опера Земпер е оперната постройка на Санксонската държавна опера Дрезден и концертната зала на Държавен оркестър Дрезден. Сградата се намира близо да брега на Елба в историческия остарял център на Дрезден, директно до Цвингера и Дрезденския дворец-резиденция. Построена е по план на Готфрид Земпер. Откритата през 1841 година, постройката е разрушавана два пъти: през 1869 като резултат от пожар и през 1945 година вследствие на бомбардировки. През Втората международна война операта продължава да работи. По време на бомбардировките на Дрезден на 13 февруари 1945 година изцяло е опустошен центърът на града, като от постройката на операта цели остават единствено стените и някои статуи.
Една от забележителностите на града е панорамата Шествие на князете - популярно стенно пано от майсенски порцелан. Създадено в интервала сред 1904 и 1907 година, то е най-голямото порцеланово пано, формирано от 25 хиляди положени компактно плочки. На него е изобразена тържествена конна върволица, отразяваща хилядолетната история на ръководещия в Саксония княжески дом Ветини. Намира се на външната стена на изложба "Дългият ход " (на немски: Langer Gang), съставляващ външната северна стена на конюшнята "Щалхоф “ (на немски: Stallhof) в комплекса Дрезденски замък-резиденция.
Любопитни обстоятелства
След завръщането си от руски плен през 1953 година фелдмаршал Фридрих Паулус, който се предава със своята войска край Сталинград, избира и се заселва алегорично във вилната зона над град Дрезден - Вайсер Хирш (на немски: Weißer Hirsch), където прекарва за непрекъснато остатъка от живота си до 1 февруари 1957 година.
Бомбардировките на Дрезден и техните мащаби стават главно известни на необятната аудитория с помощта на Кърт Вонегът (Кърт Вонегът младши, на британски: Kurt Vonnegut, Junior) - американски публицист, романист и сатирик, изявяващ се и в областта на изобразителното изкуство. Той е жив очевидец на бомбардировката над немския град Дрезден през 1945 (взела над 60 000 човешки жертви по някои данни), където е военнопленник. Това става мотив и за написването на един от неговите бестселъри "Кланица 5 " (1969 г.).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ