Култът към бика
Древните нации, които се занимавали със селско стопанство, оставили доста рисунки, писмени свидетелства, архитектурни монументи. В цялото това историческо многообразие, много постоянно се среща един повтарящ се детайл – култът към бика.
В предишното считали бика за настойник на хората и доста цивилизации го изобразявали като рогат господ. Невъзможно е да се разбере, по какъв начин е зародил този фетиш, защото митовете за рогати богове постоянно се преплитали с легенди за други жители на небесата. Може единствено да се допусне, че всичко е почнало, когато биковете и хората се съюзили. По-просто казано: когато хората опитомили едрия рогат добитък.
Първите такива връзки се появили преди към 10 хиляди години в Централно-европейския пояс. По тези места живеели европейски диви говеда – турове. С тях съседствали племена на горски ловци. Именно те почнали да опитомяват тези диви животни. Впоследствие, същото се случило в Азия и Северна Африка. Сахара такава, каквато я познаваме през днешния ден, по това време още не съществувала. Нейните големи пространства били заети от гори и тревисти региони – савани. Номадите от саваните опитомили дивите бикове и почнали да ги яздят.
Биковете в Северна Африка имали дълги крайници, тънки шии и дребни глави, увенчани с вити рога. Това значи, че тези животни били изцяло пригодени за живот в тревистата савана. По-късно, египтяните ги заимствали от номадите – и измежду най-древната цивилизация се появили крави с дълги крайници.
Култът към бика минал същия път, като се предавал сред другите нации. Източниците му би трябвало да се търсят измежду номадските пастири на Сахара отпреди 5-6 хиляди години. Тези племена оставили голям брой скални рисунки, които са добре непокътнати. От тях проличава, че в предишното биковете в стадата са били към 5 пъти повече, в сравнение с в наши дни. Всички те са изобразени с тестиси – т. е. не са кастрирани. На рисунките е изобразено и доенето на кравите, с него се занимавали дамите и децата.
Биковете и кравите били от огромно значение освен за номадите, само че и за земеделците. Те се употребявали за пътувания, превозване на товари, оран на нивите. От тях получавали мляко, месо, кожи, сухожилия за тетивите на лъковете, роговете се употребявали като самобитни чаши за вино (в Кавказ тази традиция е непокътната и до ден-днешен), за разработване на предмети за интериора, декорации за шлемове и ритуални шапки. Без тези животни оцеляването на античните хора е щяло да бъде много по-трудно. Така се появило уважението към биковете, което с времето се трансформирало в обожествяване. Отначало то се изразявало в украсяването на рогата на животните. Те били покривани с орнаменти и резба, на тях връзвали ленти и панделки. После почнали да изобразяват биковете върху скалните рисунки като богове, а по-късно и върху монументи.
Култът на бика минал от номадите към египтяните. Жреците основали облика на небесната крава Нут, която покровителствала фараоните. Изобразявали я постоянно с момче, което бозае от вимето й. Детето седи под корема на животното, което образува комфортен свод над него. От този ракурс момчето може да вижда слънцето, което като че ли стои сред рогата на кравата. Това е нормалният претекст на сахарските рисунки и наложителен признак на божествените бикове и крави в Древен Египет.
На остров Крит, в епохата на минойската цивилизация, централна тематика в стенописите на царския замък в Кносос били глави и рога на бикове. Върху минойските фрески и керамика има също и доста изображения на спортни надпревари, където участниците прескачат бикове и ги хващат за рогата.
Във вярванията на античен Иран имало няколко митологични същества, произхождащи от едрия рогат добитък. Зороастрийците имат вяра в великански бик, кадърен да разклаща планини и морета. Кравата е считана за едно от шестте изначални материални творения и за предшественик на животните.
В антична Гърция бог Дионис бил изобразяван от време на време с бичи рога. В сходство с митологията, той обичал да приема формата на това могъщо животно. Минотавърът също бил считан за човек с глава на бик. Смятало се, че е роден от връзката сред принцеса и бик.
В Римската империя също бил налице фетиш към бика. Тези животни постоянно се пренасяли в жертва за благоденствието на народа и на страната. Те били считани за свещени.
В християнската религия обикновено до младенеца Иисус, който лежи в яслите, измежду останалите животни рисуват бик или вол. В обичайни песни за Рождество се пее, че волът загрява бебето с дишането си.
