Древните жители на Патагония деформирали черепите си, което им е

Древните поданици на Патагония деформирали черепите си, което им е пособие да уголемяват своите територии и да получават достъп до нови запаси.

При съответни умения може да се зададе друга форма на черепа на дребното дете, която по-късно да му остане за цялостен живот. Така постъпвали хората в разнообразни ъгълчета на планетата от древността до наши дни – първият прочут сходен случай е отпреди 45 000 години.

В някои случаи това се правело за хубост, а в други било от меркантилни съображения. В множеството случаи претекстовете на умишлената дисторция на черепа са незнайни. Но останките от антични поданици на Патагония са разрешили на учените да създадат ново съмнение за задачите на видоизменената форма на детските глави.

През 2009 година в античен гроб в Чили били открити остатъци от ловци, живели преди 2000 години. За тяхното проучване учените поканили антрополога Марта Алфонсо-Дарати от университета на Канзас. Тя открила, че от 60 възрастни черепа 18 са били подлагани на дисторция (30%).

Освен това някои черепи били променени много значително, до момента в който необичайността на други мъчно можела да се дефинира с невъоръжено око. Тогава учените решили да се опитат да схванат за какво античните са правили сходни опити над себе си, по-точно над своите деца.

Човешкият череп може да придобие друга форма, само че единствено в ранно детство, скоро след раждането. Един от методите е компактно да се стегне главата му с ленти от тъкан. Това кара черепа да се удължава и придава на главата цилиндрична форма.

Но този способ е рисков – в случай че тъканите се стегнат прекомерно мощно, това може да докара до гибелта на детето (останки от деца, починали вследствие на такива дейности, са разказани през 2008 година).

Друг вид е към главата на детето крепко да се привържат дъски. Тогава се получава плоско теме. Някои индианци са употребявали специфични люлки, в които се употребявал сходен механизъм, който разрешавал на майките да не се тормозят за несъмнено закрепеното си чадо.

Учените считат, че в такива люлки деформацията на черепа може да е ставала инцидентно, или най-малко първоначално. След това хората може да са решили, че такава форма на главата наподобява красиво, и тогава са почнали да я видоизменят съзнателно.

Освен това тя може да е станала значим детайл за идентификация в обществото. С неправилна форма на черепа античният хайлайф може да е подчертавал своя статут. При племето оруро в Боливия представителите на всеки клас са имали своя форма на главата.

Но ловците и събирачите от Патагония не са имали добре структурирано общество, където такива разлики да са нужни. Вместо това те са прекарвали живота си в преход от място към място. Затова Алфонсо-Дарати била учудена, че доста от тях са изменяли черепите си.

Вероятно деформацията на черепа им е пособия да разширят своите територии и да получат достъп до нови запаси, счита изследователката, разгласила своята работа в Американското списание за физическа антропология. Но по какъв начин неправилната форма на черепа може да помогне в разширението на територията?

Тези хора са живели в региони с нееднородни запаси, тъй че най-хубавата тактика за оцеляване се е заключавала в разширението на връзките, с цел да може групата да има достъп до разнообразни естествени богатства.

Най-добрият метод да се направи това е като се сприятелиш с други групи. Видоизменянето на черепа не е елементарно, по тази причина странната глава може да е била сигнал за това, че индивидът е в близки връзки с такива хора от други райони. Простите знаци на телата им не са били толкоз безапелационни, споделя ученият. Вероятно това е допринасяло за нарастването на числеността – тъкмо по това време Патагония е претърпяла плевел растеж на популацията.

Идеята се поддържа и от разбор на храната на тези хора. Всичко, което ядем, оставя дребни следи в нашите кости, тъй че по разбора на останките откривателите разкрили, че патагонците са имали смесено меню. Те са яли и наземни, и морски артикули.

Остават още доста въпроси без отговор. Например ние не знаем какъв брой време е отнемала деформацията на черепите, имало ли е специфичност при другите видове дисторция, имало ли е разлики за мъже и дами. Но сигурно може да се каже, че дребните деца не са имали избор по този въпрос.

Но в случай че се регистрира какъв брой хора през днешния ден са подготвени внезапно да трансформират своите лични органи, то не е чудно, че някои родители са решили да прекроят черепите на децата си, изключително в случай че това им е давало повече шансове като възрастни, отбелязва BBC.