Древна номадска империя от 200 г. пр.н.е. е доминирала в

Древна номадска империя от 200 година пр.н.е. е доминирала в азиатските степи в продължение на три века, като довежда до построяването на Великата китайска стена, елементи от която стоят и до през днешния ден. Тя е търгувала със артикули по Пътя на коприната, строи комплицирани гробници за своите мъртви и превзема далечни земи на коне. Известна като Ксионгу, империята е в спор с огромния си противник имперски Китай години наред.

Въпреки това, без писмени сведения, като се изключи тези, основани от китайските хронисти, които са считали ксионгу за варвари, империята и нейният народ дълго време са останали в сянката на историята. Сега антични ДНК доказателства, съчетани с резултатите от последните археологически разкопки, разкриват тайните на една от най-могъщите политически сили на епохата.

Международен екип от учени е приключил генетичното проучване на две гробища по западната граница на империята на ксионгну в днешна Монголия: аристократично елитно гробище в Тахилтин Хотгор и локално елитно гробище в Шомбуузин Белхир.

Учените изследват геномите на 17 души, заровени в двете гробища, и откриват " извънредно високо " равнище на генетично многообразие, което прави евентуално империята да е била мултиетническа, мултикултурна и многоезична - се споделя в новото проучване, оповестено в списание Science Advances.

Генетичното многообразие е открито в границите на обособените общности, което допуска, че империята не е била просто мозайка от хомогенни групи, обединени от обща идея.

" Сега имаме по-добра визия за това по какъв начин Сюнну са уголемявали своята империя, като са включвали разнообразни групи и са употребявали брака и роднинството в построяването на империята ", споделя старшият създател Чонгвон Чонг, доцент по биологични науки в Националния университет на Сеул.

От проучените самостоятелни гробове тези с най-голям статус принадлежат на дами, което допуска, че те са играли изключително мощна роля в обществото на ксионгну, оповестява vesti.bg. Изработените гробове са украсени със златни емблеми на слънцето и луната, които са били знаци на властта на ксионгу. В една от гробниците са открити останките на шест коня и каляска.

" Тези елитни дами са имали материали освен за демонстриране на статуса си (напр. колани и огърлици), само че и за реализиране на властта, като влиятелни произведения за образуване на политизирани пиршества ", споделя Брайън Милър, археолог на плана за проучването и доцент по изкуство и археология на Централна Азия в Мичиганския университет.

" Те са били мощно почитани с значителни блага от всички, които са участвали на погребенията им, което демонстрира, че общественото им значение в общностите е траяло през целия им живот ", сподели той.

Проучването разкрива и информация за живота на децата от племето Сюнну. Подрастващите момчета, както и мъжете, са били погребвани с лъкове и стрели. Момчетата на възраст под 11 години не са били погребвани.

" Децата са получавали друго погребално отношение според от възрастта и пола, което дава сведения за възрастта, на която са били приписвани полът и статусът в обществото на Сюнну ", споделя в изказване старшият създател на проучването Кристина Уаринър, доцент по антропология в Харвардския университет и началник на групата в Института за еволюционна антропология " Макс Планк ".

Урсула Броседер, праисторически археолог от университета в Бон, съобщи, че проучването дава опция за по-дълбок взор върху обществената конструкция и обществото на Сюнну, употребявайки генетиката като инструмент.

" Радвам се, че в бъдеще ще има повече сходни проучвания ", сподели Бросдерер, която не е взела участие в последното изследване. " Тъй като аз бях един от хората, които показаха, че зрелите дами са били погребвани с най-престижните предмети, се вълнувам да видя, че генетиката удостоверява това мнение ".

Броседер добавя, че ксионгу постоянно са били разбирани неправилно, защото по-голямата част от информацията за режима, както и за други, произлезли от евразийската степ, идва от текстове от имперски Китай и антична Гърция, където значително номадските скотовъдци са били обсъждани като по-нисши.

Мощно завещание

Сюнгу оставят мощно завещание, което въодушевява по-късните номадски режими, зародили в евразийските степи, като монголите и Чингис хан, споделя Милър.

" Сюнну " е име на династия, а не на народ самичък по себе си, само че този династичен режим е оказал мощно въздействие върху народите в неговите лимити и е оставил мощно завещание в Евразия ", споделя той.

" Много следващи групи са си присвоили мощното име на Сюнну (или Хунну), когато са открили свои лични режими, което е довело до запазването на по този начин наречените " хунски " формирания даже до това на Атила и хуните в покрайнините на Европа епохи след гибелта на Сюнну във Вътрешна Азия.

" И точно това мощно завещание... монголите възприемат, когато основават своя лична империя още доста епохи по-късно. "