Колко важни са дремките през деня?
Дремките денем постоянно са подценяван и даже възприеман като симптом на мързел табиет, само че в действителност късата следобедна отмора може да донесе обилни изгоди за физическото, психическото и прочувственото здраве. В актуалното всекидневие, в което хората се стремят да бъдат оптимално продуктивни, качественият сън постоянно остава на назад във времето. Това води до струпване на отмалялост, спад в концентрацията и даже поява на съществени здравословни проблеми. В този подтекст дневната сънливост се явява не просто приятна опция за отдих, а значим инструмент за възобновяване на организма и поддържане на оптимална продуктивност.
Една от главните изгоди от дремките денем е възобновяване на когнитивните качества. Много проучвания демонстрират, че къс сън в границите на 15 до 30 минути може доста да усъвършенства вниманието, концентрацията и способността за взимане на решения.
Следобедният спад в силата е изцяло натурален биологичен развой и не би трябвало да се приема като уязвимост. Организмът просто има потребност от „ рестарт “, с цел да продължи дейно да действа. Дремката работи тъкмо като подобен рестарт – тя възвръща мозъчната активност, усъвършенства паметта и улеснява усвояването на нова информация.
Освен менталните изгоди, дремките оказват удобно влияние и върху физическото здраве. Кратката отмора по време на деня може да помогне за намаление на кръвното налягане и понижаване на равнищата на стрес. Когато човек не получава задоволително сън през нощта, тялото се намира в положение на продължителен стрес, което може да докара до редица здравословни затруднения като сърдечно-съдови болести и отслабен имунитет. Дори една 20-минутна дремка може да понижи отделянето на кортизол – хормонът на напрежението – и да помогне на организма да се възвърне.
Друг значим аспект е позитивното въздействие на дремките върху прочувственото положение. Недоспиването постоянно води до нервност, нараснала тревога и даже депресивни положения. Дневният сън може да работи като самобитна „ прочувствена пренастройка “. След къса отмора хората се усещат по-спокойни, по-балансирани и по-способни да се оправят с прочувствените провокации на деня. Това е изключително потребно в обстановки на напрегната работа или персонални компликации.
Интересно е, че дремките могат да подобрят и творчеството. Когато мозъкът има опция да почине и да се откъсне от рутината, се основават условия за по-свободно асоцииране на хрумвания и решение на проблеми. Много креативен персони и учени са споделяли, че точно по време на отмора или сън са достигали до вдъхновяващи хрумвания. Това не е инцидентно – в положение на покой мозъкът обработва информацията по друг метод, което може да докара до нови прозрения, написа puls.
Важно е да се означи, че не всяка сънливост е еднообразно ефикасна. Продължителността ѝ играе основна роля. Най-добри резултати нормално се реализират с къси дремки сред 10 и 30 минути. Те са задоволителни, с цел да се възстановят когнитивните функционалности, без да се навлиза в бездънен сън, което може да докара до чувство за замаяност или унесеност след пробуждане. По-дългите дремки – към 90 минути – също имат своето място, изключително в случай че човек е недоспал, защото разрешават цялостен цикъл на сън, в това число етапа на бърз сън (REM), която е значима за паметта и прочувствената регулация.
Една от главните изгоди от дремките денем е възобновяване на когнитивните качества. Много проучвания демонстрират, че къс сън в границите на 15 до 30 минути може доста да усъвършенства вниманието, концентрацията и способността за взимане на решения.
Следобедният спад в силата е изцяло натурален биологичен развой и не би трябвало да се приема като уязвимост. Организмът просто има потребност от „ рестарт “, с цел да продължи дейно да действа. Дремката работи тъкмо като подобен рестарт – тя възвръща мозъчната активност, усъвършенства паметта и улеснява усвояването на нова информация.
Освен менталните изгоди, дремките оказват удобно влияние и върху физическото здраве. Кратката отмора по време на деня може да помогне за намаление на кръвното налягане и понижаване на равнищата на стрес. Когато човек не получава задоволително сън през нощта, тялото се намира в положение на продължителен стрес, което може да докара до редица здравословни затруднения като сърдечно-съдови болести и отслабен имунитет. Дори една 20-минутна дремка може да понижи отделянето на кортизол – хормонът на напрежението – и да помогне на организма да се възвърне.
Друг значим аспект е позитивното въздействие на дремките върху прочувственото положение. Недоспиването постоянно води до нервност, нараснала тревога и даже депресивни положения. Дневният сън може да работи като самобитна „ прочувствена пренастройка “. След къса отмора хората се усещат по-спокойни, по-балансирани и по-способни да се оправят с прочувствените провокации на деня. Това е изключително потребно в обстановки на напрегната работа или персонални компликации.
Интересно е, че дремките могат да подобрят и творчеството. Когато мозъкът има опция да почине и да се откъсне от рутината, се основават условия за по-свободно асоцииране на хрумвания и решение на проблеми. Много креативен персони и учени са споделяли, че точно по време на отмора или сън са достигали до вдъхновяващи хрумвания. Това не е инцидентно – в положение на покой мозъкът обработва информацията по друг метод, което може да докара до нови прозрения, написа puls.
Важно е да се означи, че не всяка сънливост е еднообразно ефикасна. Продължителността ѝ играе основна роля. Най-добри резултати нормално се реализират с къси дремки сред 10 и 30 минути. Те са задоволителни, с цел да се възстановят когнитивните функционалности, без да се навлиза в бездънен сън, което може да докара до чувство за замаяност или унесеност след пробуждане. По-дългите дремки – към 90 минути – също имат своето място, изключително в случай че човек е недоспал, защото разрешават цялостен цикъл на сън, в това число етапа на бърз сън (REM), която е значима за паметта и прочувствената регулация.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ