Не ме интересува къде е пантерата, а кой селски късопишковец я изпусна
Дреме ми къде се крие фамозната шуменска представителка на семейство ръмжащи котки, която към този момент втора седмица е по-издирвана от Пепи Еврото, прокурорското петно от Перник и Ружа Игнатова, взети дружно. Много повече ме вълнува зад коя висока ограда се крие селският предприемач, евентуално от новата порода „ зърнар “ или „ пътищар “, който я е отглеждал в имението си за отплата на дребната си пишка и отсъствието на мозъчна активност.
Едно време беше напълно простично – БМВ седмица или Мерцедес 124 купе с кожени седалки, фолкпевица за ебане и ланец с тежестта на доносено новородено. Това бяха изцяло задоволителни знаци на обществения статус на българския съвременен бизнесмен. Да изпратиш малоумното си отроче да учи в Сорбоната или лондонския Сити Юнивърсити е бонус, но не е наложително.
В далечната 1995 година, малко след убийството на брат си Васил, наследникът му на върха на империята ВИС Георги Илиев произнесе емблематичната фраза: „ Бяхме борци, към този момент сме предприемачи. “ Натрупаните големи количества пари от рекет, проституция, контрабанда и всички останали противозаконни действия трябваше да се легализират или изнесат в чужбина и силовите групировки си сътвориха финансови институции.
Срещу съответното възнаграждение някогашните спортисти, в този момент предприемачи, използваха някогашната номенклатура и хитрите ченгета от Държавна сигурност със мощни позиции във финансовата сфера, с цел да извършат прането на големите суми и да ги инвестриат задгранично. Успоредно с този развой вървеше и безконтролното разпределяне на заеми на свои, вътрешни хора от държавните и частни банки.
Така незабелязано преминахме през интервала на първичното струпване на капитала и измежду нас към този момент са второ и трето потомство аристократи. Те към този момент не вървят на участия на Галена и Кати да им мятат 50-ачки, а след това да дебнат да ги обтегнат в гримьорната. Наследниците им слушат скандалните метафори на Иво Димчев, демонстрират билети по 200 кинта за постановките на Джон Малкович и вместо пищови и бухалки имат в задния си джоб дипломи. Но си остават същите комплексирани селяндури.
Те могат да ви приказват за корпоративно мислене и вложения в криптовалути, за развиване на високотехнологичния бранш и за портфолио за недвижими парцели, само че тъкмо след две уискита маските падат. Ще ги видите разгащени и с голи космати гърди върху масата да се гърчат в ориенталски кючек, не запомнили тънкото лустро на университетското обучение и лидерските конгреси. Те са същите цървули като бащите и курви като майките си и е въпрос на време умственият кич да избие в действителни дейности.
Като да вземем за пример да си помислиш, че си Пабло Ескобар с неговите хипопотами или най-малко Джордж Клуни с петнистия му глиган – домакински любим. Сигурен съм, че който и да е гордият притежател на избягалата пантера, той ще дава отговор на всички черти по учебник на родния почтен частник. Тъп и безочлив, с голямо самочувствие и увереност в своята справедливост и безотговорност, пощипващ сервитрьорките си и постоянно подготвен с плик кеш при посещаване от РЗИ.
Такива галоши има и в Шумен, и в София, и в Разград, и в Момчилград, и в Бургас, и във Враца. И не са отговорни те, че отглеждат хищни котки, а ние, че отгледахме тях. И продължаваме четвърто десетилетие да им пзоволяваме да си вирят късите пишлета и да се считат за определени от Господ, Ленин, Любен Беров и Румен Спецов.
Едно време беше напълно простично – БМВ седмица или Мерцедес 124 купе с кожени седалки, фолкпевица за ебане и ланец с тежестта на доносено новородено. Това бяха изцяло задоволителни знаци на обществения статус на българския съвременен бизнесмен. Да изпратиш малоумното си отроче да учи в Сорбоната или лондонския Сити Юнивърсити е бонус, но не е наложително.
В далечната 1995 година, малко след убийството на брат си Васил, наследникът му на върха на империята ВИС Георги Илиев произнесе емблематичната фраза: „ Бяхме борци, към този момент сме предприемачи. “ Натрупаните големи количества пари от рекет, проституция, контрабанда и всички останали противозаконни действия трябваше да се легализират или изнесат в чужбина и силовите групировки си сътвориха финансови институции.
Срещу съответното възнаграждение някогашните спортисти, в този момент предприемачи, използваха някогашната номенклатура и хитрите ченгета от Държавна сигурност със мощни позиции във финансовата сфера, с цел да извършат прането на големите суми и да ги инвестриат задгранично. Успоредно с този развой вървеше и безконтролното разпределяне на заеми на свои, вътрешни хора от държавните и частни банки.
Така незабелязано преминахме през интервала на първичното струпване на капитала и измежду нас към този момент са второ и трето потомство аристократи. Те към този момент не вървят на участия на Галена и Кати да им мятат 50-ачки, а след това да дебнат да ги обтегнат в гримьорната. Наследниците им слушат скандалните метафори на Иво Димчев, демонстрират билети по 200 кинта за постановките на Джон Малкович и вместо пищови и бухалки имат в задния си джоб дипломи. Но си остават същите комплексирани селяндури.
Те могат да ви приказват за корпоративно мислене и вложения в криптовалути, за развиване на високотехнологичния бранш и за портфолио за недвижими парцели, само че тъкмо след две уискита маските падат. Ще ги видите разгащени и с голи космати гърди върху масата да се гърчат в ориенталски кючек, не запомнили тънкото лустро на университетското обучение и лидерските конгреси. Те са същите цървули като бащите и курви като майките си и е въпрос на време умственият кич да избие в действителни дейности.
Като да вземем за пример да си помислиш, че си Пабло Ескобар с неговите хипопотами или най-малко Джордж Клуни с петнистия му глиган – домакински любим. Сигурен съм, че който и да е гордият притежател на избягалата пантера, той ще дава отговор на всички черти по учебник на родния почтен частник. Тъп и безочлив, с голямо самочувствие и увереност в своята справедливост и безотговорност, пощипващ сервитрьорките си и постоянно подготвен с плик кеш при посещаване от РЗИ.
Такива галоши има и в Шумен, и в София, и в Разград, и в Момчилград, и в Бургас, и във Враца. И не са отговорни те, че отглеждат хищни котки, а ние, че отгледахме тях. И продължаваме четвърто десетилетие да им пзоволяваме да си вирят късите пишлета и да се считат за определени от Господ, Ленин, Любен Беров и Румен Спецов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ