Дрънкането на сръбско оръжие по границите с България още веднъж

" Дрънкането на сръбско оръжие по границите с България още един път ни демонстрира, че непосредственият съперник, действителен инструмент на лични и непознати имперски упоритости е Сърбия. За да се минимизират опциите на Русия да употребява Сърбия като дестабилизиращ фактор на Балканите, България би трябвало освен да поддържа, само че и неведнъж да усили военнотехническата си помощ за Украйна ". 

 

Това уточни пред ФрогНюз военният специалист Илия Налбантов.

 

Ето и цялото изявление:

Сърбия връща наложителната наборна военна работа, прави военни учения до границата с България, тече пореден развой на превъоръжаване. Защо съгласно Вас Сърбия прави всичко това?

 

Определено в Сърбия тече развой на превъоръжаване, което е естествена процедура за уважаваща себе си страна. Превъоръжаването е систематичен развой за постигане на актуалните равнища на технологичност на дадена войска. Това прави и Сърбия. За мен не връщането на наборната войска е притеснителното. Наборната войска или всеобщата военна тегоба, за окомплектоването на военните формирования с персонален състав, към този момент не е инструмент, с които можеш да водиш война. Тя е пушечно месо и безуспешно изхарчени пари. Притеснен съм от събитието, че на най-високо политическо равнище в Сърбия се поддържа антибългарска изразителност, която можем да определим като систематична, без наклонност за понижаване на нейната настъпателност в вероятност.

Една от вероятните аргументи за тази изразителност е бавният и непосилен развой на отделяне на Северна Македония от орбитата на Белград. Европейските условия, които би трябвало да бъдат изпълнени от Северна Македония, с цел да стартира действителният развой на нейното присъединение към Европейски Съюз, отварят необятно порти за ограничение на въздействието на македонизма като държавна процедура в тази страна. За Белград и македонистите в Скопие най-страшна е формулата: „ македонец – българин, високо качество “. В самото македонско общество към този момент ясно се осъзнава безперспективността на македонизма като политическа процедура. А с навлизането в държавната администрация и ръководството на тази страна на македонци, които познават дълбинно своя генезис и имат европейската вероятност за нейното развиване, неизбежно ще се отстранен всевъзможни постюгославски и просръбски практики.

 

Втората допустима причина е да се сътвори и поддържа в европейските столици визия за страната ни, че има избрани зависимости от Белград и че действителният фактор за сигурността на Балканите не е България, а Сърбия. А това подстрекателство основава среда и за македонизма в Скопие, и за ликвидирането на българския етнос в Западните околности.

 

Тук особено внимание би трябвало да отделим на договорката с Франция за закупуването от Сърбия на 12 самолета „ Рафал “. За мен тази договорка е многопластова от политическа позиция, тъй като от военнотехническа те не съставляват кой знае каква опасност за съседите на Сърбия, като се изключи Косово и Босна и Херцеговина. 

 

Първият слой е обвързван с успокояването на Европа, че Сърбия не е стопански спътник на Китай, Турция и Русия. Вторият политически слой, който прозира в тази договорка е търсенето на Франция като сътрудник на Сърбия, с цел да се прикрие с европейска патина директното съветско въздействие и зависимостите на Белград от Москва. Не бива да се изключват и ненапълно интимните връзки сред Франция и Русия, които Сърбия желае да експлоатира. Белград си купува застрахователна лавица, с цел да не бъде подложен в изолираност при построяването на новата желязна завеса. Сърбия няма интерес да бъде затворен анклав на Балканите, което неизбежно ще се случи с всички спътници на Кремъл. А Балканите ще са основен фактор за ефикасното действие на тази желязна завеса, освен предвид на продължаването на глобите по отношение на Русия, а и като транспортно кръстовище за маневрирането на войските и силите на НАТО.

Сърбия съставлява ли опасност за България във боен или различен проект?

 

Сама по себе си Сърбия не съставлява опасност за България. Но - би трябвало постоянно да отчитаме подмолния метод, по който Сърбия може да бъде употребена от Русия, с цел да се генерира напрежение или една по-значима рецесия на Балканите. За мен поддържането на съветския център в град Ниш не може да бъде обяснено с друго, с изключение на с дълготрайната политика на Кремъл да предизвика спор на Балканите. Историческият опит ни споделя, че Сърбия е подготвена на всевъзможен жанр случки в полза на имперски политики, с цел да изкопчи нещо за себе си.

Казахте, че България е транспортно кръстовище за силите на НАТО. Виждаме провокации от Република Северна Македония както към България, по този начин и към Гърция. Възможно ли е повода да е в това число предпочитание да се блокира построяването на транспортните коридори, тъй че да се блокира и напредването военна техника и войски, предопределена както за Украйна, по този начин и за страните в НАТО?

 

Сегашното северомакедонско управление е евентуално едно от последните издания на югославския и пост югославският синдром. Дали това е добре за нашите братя и сестри от Северна Македония, е въпрос на тяхна реакция по отношение на прекъсването на процеса на присъединение на страната към Европейския съюз в опитите да се преразглеждат към този момент взети с единогласие в Европейски Съюз решения.

 

Взаимната игра на Скопие и Белград е артикул на политиката на Москва в основаването на условия за конфликтност и поддържането на тази конфликтност в дълготраен проект на Балканите. Обвинявайки България, че основава напрежение с нейната непримиримост по отношение на непризнаването на македонизма като политическа доктрина и процедура, Скопие и Белград се слагат в услуга на деструктивната съветска политика на Балканите. 

 

Транспортните коридори „ Запад - Изток “ са значими за НАТО, само че както виждаме те не са от основна значителност за Алианса в този миг. Снабдителните линии, осигуряващи придвижването на войски, военна техника, материални запаси и артикули към и от Украйна работят стабилно и без тези коридори. По различен метод ще наподобяват нещата в бъдеще време когато Сърбия, в случай че продължава със сегашната си си политика, бъде включена в зоната на новата желязна завеса, както и развиването на процесите в Кавказ. Тогава никой няма да се преценява с тарикатлъка на сърбомано-македонистите в Скопие и нужната инфраструктура по направлението Дурас – Скопие – София – Варна (Бургас) – Поти ще бъде осъществена в доста къси периоди.

Каква е оценката Ви - може ли да има нов боен спор на Балканите, подклаждан от Руската федерация?

 

Режимът на Путин прави всичко допустимо, с цел да избухне „ бурето с барут “. Когато вършим опит да си разбираем моделирането на политически процеси с потреблението на съветски проксита, виждаме натрупването на капацитети за конфликтност, които доста бързо биха се трансформирали в освен това от рецесията през 1999 година.

Русия настойчиво работи, с цел да се основат едно или няколко слаби места на Балканите, които да се употребяват за нейните дълготрайни политически цели. Русия настойчиво работи България да бъде едно от тези слаби места. Впрегнат е целият вероятен боеприпас за операция на българското общество, с цел да се реализира тази политическа цел. И макар, че сме се изгорили на няколко пъти от тази политика на Русия, в България се намират хора и даже политически обединения, които се слагат в услуга на съветската политика. Продължаващата към този момент четвърт век мъка, по отношение на построяването на съвременни въоръжени сили на България, е едно от доказателствата за този слугинаж.

По какъв метод България може да отговори на тези провокации?  

 

България би трябвало да форсира процеса на рационализация на армията . В отговор на сръбските провокации с „ Рафал “ и програмата на Сърбия за развиване на ударни дронове, сред Албания, Македония, България и Румъния в границите на НАТО би трябвало да бъде построена единна система за радиолокационно наблюдаване, в това число и за разкриване на нисколетящи летателни апарати, както и система за тяхното обезвреждане.

България би трябвало да премисли концепцията за дислокация на своята войска и да предприеме дейности за развръщането на формирования на въоръжените сили в Северозападната част на страната, които да са в положение да блокират дейностите на Нишавско-Крагуевацката формация от войски и сили на сръбската войска.

 

Да се изиска от френското държавно управление , да предприеме всички нужни дейности, с които да подсигурява, че закупените от Сърбия самолети не могат или няма да могат да се употребяват за нападателни дейности против прилежащи страни.

 

Да се подхващат нужните дипломатически усилия/натиск Сърбия да закрие съветския център в Ниш или най-малкото да потвърди не риторично, а изрично пред България и пред интернационалната общественост, че този център няма други функционалности с изключение на цивилен. България няма безапелационни доказателства, че този център извършва единствено цивилен функционалности, а всички други функционалности, които по допускане се реализират от този център са ориентирани най-много против България и ние няма за какво да си затваряме очите или да си заравяме главата в пясъка.

Дрънкането на сръбско оръжие по границите с България още един път ни демонстрира, че непосредственият съперник, действителен инструмент на лични и непознати имперски упоритости е Сърбия. За да се минимизират опциите на Русия да употребява Сърбия като дестабилизиращ фактор на Балканите, България би трябвало освен да поддържа, само че и неведнъж да усили военнотехническата си помощ за Украйна.

 

Илияна Маринкова