Време разделно“ във Варненския театър
Драматичният спектакъл във Варна се готви за премиерата на „ Време разделно “ през октомври. Трупата, под режисурата на Бина Харалампиева, репетира театър по най-известния и най-спорния разказ на класика акад. Антон Дончев. След Асен Шопов, който за пръв път сложи историческия епос на сцена през 1973 година в Театър „ Българска войска “, Бина Харалампиева е едвам вторият български сценичен режисьор, който протяга ръка към това заглавие 50 години по-късно. През 1987 година режисьорът Людмил Стайков филмира романа на Антон Дончев, като кино сагата излиза на огромен екран през 1988г.
„ Вярна на пристрастието си към огромните литературни текстове, режисьорът Бина Харалампиева се съредоточава в работата си с екипа на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ въху българската класика, с цел да сътвори през последните години хитовите спектакли „ Тютюн “ от Димитър Димов и „ Под игото “ от Иван Вазов, които не стопират да покоряват сърцата на публиката в цялата страна “, означават от Варненския спектакъл.
С „ Време разделно “ от Антон Дончев тя продължава своята поредност от театрални акомодации на литературна класика, които предизвикат българския фен не просто да се върне във времето обратно, а да го проучва и осмисли от позицията на XXI век. За своето „ Време разделно “ тя се доверява на някои от непрекъснатите си креативен сътрудници – изтъкнатия драматург Юрий Дачев, костюмографа Свила Величкова и композитора Асен Аврамов.
Асът на варненския Драматичен спектакъл Стоян Радев влиза в ролята на еничаря Караибрахим
Епосът на Антон Дончев от 1964 година, недоказано приписван на Фани Попова-Мутафова, по едно и също време възхваляван и обругаван, изцяло оправдава заглавието си. Антон Дончев споделя, че го е основал единствено за 41 дни, съпровождан от мистичното привидение на красивата Елица, една от героините в романа. Събитията, както е известно, пресъздават потурчването на българите в родопската котловина Елинденя през 1668 година, само че се прокрадват съществени подозрения за достоверността на източниците, върху които се основава сюжетът.
Според редица откриватели, „ Време разделно “ е поръчан от соцрежима като част от пропагандната акция в поддръжка на насилственото преименуване на български турци и помаци през 60-те години на XX век. Политкоректността на изкуството се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години на XX век, като част от опитите на властта да оправдае така наречен „ възродителен развой “.
Не различен, а огромният български интелектуалец и жител на света Петър Увалиев превежда и разгласява елементи от „ Време разделно “ на британски, с което провокира интереса към трагичния сюжет на продуценти като Карло Понти и мастодонта „ Парамаунт пикчърс “. Дали поради неумението да се работи в света на огромното кино или заради някакви партийни съображения, не излиза наяве, само че България губи шанса си да излезе на международната кино сцена на най-високо равнище.
Режисьорката Бина Харалампиева стартира подготовки на „ Време разделно “ във Варненския спектакъл
Остава обаче превъзходната сага на режисьора Людмил Стайков и оператора Радослав Спасов, с изключителните актьорски превъплъщения на Йосиф Сърчаджиев (Караибрахим), Руси Чанев (поп Алигорко), Калина Стефанова (Елица), Васил Михайлов (Сюлейман Ага), Аня Пенчева (Севда) и други След премиерата, която съответствува със 110-годишнината от Освобождението на България от османско иго (1988), филмът със заглавие „ Time of Violence “ (Време на насилие) взе участие в интернационалните фестивали и е продаден в 32 страни.
„ Заради обвиняванията в операция както към кино лентата, по този начин и към романа, през днешния ден към момента не сме се научили да преглеждаме двете творби като художествени, а не като исторически документи. И това е единствено един от образците за дълготрайното деяние на динамичните стандарти, узаконяващи в човешкото схващане сменени полезности.
Плакат за кино лентата на Людмил Стайков „ Време разделно “
Тъкмо в това се състои и комплицираната задача за създателя на драматургичния вид Юрий Дачев – по какъв начин да подбере и изведе в сценичен баланс тези мощни всемирен тематики за властта и вярата, морала и любовта, които са съответстващи освен за травматични исторически интервали като османското господство или възродителния развой, а за всеки подтекст. В този смисъл „ Време разделно “ е положително за всяко театрално време “, споделят от Драматичния спектакъл във Варна.
„ Време разделно “ има статута на крилата фраза, нарицателна за перманентните съмнения по всевъзможни дребни и огромни тематики, които непрекъснато разделят българското общество. А театърът, който по принцип търси асоциации със своята актуалност, в тази ситуация с „ Време разделно “ реагира несъответстващо, защото в границите на половин век романът е драматизиран за сцена единствено един път.
„ Време разделно “ е издигнат през погледа на двама души – венецианецът Абдуллах и попът Алигорко, като техните редуващи се мемоари показват събитията през погледа на християните и мюсюлманите.
Антон Дончев твърдеше приживе, че е написал романа за 41
Предстои да забележим по какъв начин креативното дуо Бина Харалампиева-Юрий Дачев ще интерпретира историческите обстоятелства от преди четири века, разделили християни и мюсюлмани, българи и турци в Османската империя поради нечувани жестокости от страна на еничарите. В функциите са разпределени 13 артисти, измежду тях познати имена от ядрото на Варненския спектакъл, паралелно с младите артисти, които с конкурс влязоха в състава на театъра от началото на годината, както и гостът от Шуменския спектакъл Кольо Стайков (Поп Алигорко).
Една от звездите на варненската трагична натрупа – Стоян Радев, прочут както с гения си, по този начин и с пронизващите си сини очи, влиза в ролята на Караибрахим – емблематична роля за Йосиф Сърчаджиев и за неговата кино биография. Пламен Димитров ще забележим като Венецианеца, Симеон Лютаков като Манол, Виктор Димитров е Момчил, Георги Георгиев – Горан, Свилен Стоянов - Дядо Галушко, Николай Божков - Сюлейман ага, Веселина Михалкова - Гюлфие, Хенри Ескелинен - Сулфикар Софта, Милвана Христова - Елица, Зорница Кюркчиева – Севда, Даниела Викторова - Баба Сребра.
„ Вярна на пристрастието си към огромните литературни текстове, режисьорът Бина Харалампиева се съредоточава в работата си с екипа на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ въху българската класика, с цел да сътвори през последните години хитовите спектакли „ Тютюн “ от Димитър Димов и „ Под игото “ от Иван Вазов, които не стопират да покоряват сърцата на публиката в цялата страна “, означават от Варненския спектакъл.
С „ Време разделно “ от Антон Дончев тя продължава своята поредност от театрални акомодации на литературна класика, които предизвикат българския фен не просто да се върне във времето обратно, а да го проучва и осмисли от позицията на XXI век. За своето „ Време разделно “ тя се доверява на някои от непрекъснатите си креативен сътрудници – изтъкнатия драматург Юрий Дачев, костюмографа Свила Величкова и композитора Асен Аврамов.
Асът на варненския Драматичен спектакъл Стоян Радев влиза в ролята на еничаря Караибрахим
Епосът на Антон Дончев от 1964 година, недоказано приписван на Фани Попова-Мутафова, по едно и също време възхваляван и обругаван, изцяло оправдава заглавието си. Антон Дончев споделя, че го е основал единствено за 41 дни, съпровождан от мистичното привидение на красивата Елица, една от героините в романа. Събитията, както е известно, пресъздават потурчването на българите в родопската котловина Елинденя през 1668 година, само че се прокрадват съществени подозрения за достоверността на източниците, върху които се основава сюжетът.
Според редица откриватели, „ Време разделно “ е поръчан от соцрежима като част от пропагандната акция в поддръжка на насилственото преименуване на български турци и помаци през 60-те години на XX век. Политкоректността на изкуството се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години на XX век, като част от опитите на властта да оправдае така наречен „ възродителен развой “.
Не различен, а огромният български интелектуалец и жител на света Петър Увалиев превежда и разгласява елементи от „ Време разделно “ на британски, с което провокира интереса към трагичния сюжет на продуценти като Карло Понти и мастодонта „ Парамаунт пикчърс “. Дали поради неумението да се работи в света на огромното кино или заради някакви партийни съображения, не излиза наяве, само че България губи шанса си да излезе на международната кино сцена на най-високо равнище.
Режисьорката Бина Харалампиева стартира подготовки на „ Време разделно “ във Варненския спектакъл
Остава обаче превъзходната сага на режисьора Людмил Стайков и оператора Радослав Спасов, с изключителните актьорски превъплъщения на Йосиф Сърчаджиев (Караибрахим), Руси Чанев (поп Алигорко), Калина Стефанова (Елица), Васил Михайлов (Сюлейман Ага), Аня Пенчева (Севда) и други След премиерата, която съответствува със 110-годишнината от Освобождението на България от османско иго (1988), филмът със заглавие „ Time of Violence “ (Време на насилие) взе участие в интернационалните фестивали и е продаден в 32 страни.
„ Заради обвиняванията в операция както към кино лентата, по този начин и към романа, през днешния ден към момента не сме се научили да преглеждаме двете творби като художествени, а не като исторически документи. И това е единствено един от образците за дълготрайното деяние на динамичните стандарти, узаконяващи в човешкото схващане сменени полезности.
Плакат за кино лентата на Людмил Стайков „ Време разделно “
Тъкмо в това се състои и комплицираната задача за създателя на драматургичния вид Юрий Дачев – по какъв начин да подбере и изведе в сценичен баланс тези мощни всемирен тематики за властта и вярата, морала и любовта, които са съответстващи освен за травматични исторически интервали като османското господство или възродителния развой, а за всеки подтекст. В този смисъл „ Време разделно “ е положително за всяко театрално време “, споделят от Драматичния спектакъл във Варна.
„ Време разделно “ има статута на крилата фраза, нарицателна за перманентните съмнения по всевъзможни дребни и огромни тематики, които непрекъснато разделят българското общество. А театърът, който по принцип търси асоциации със своята актуалност, в тази ситуация с „ Време разделно “ реагира несъответстващо, защото в границите на половин век романът е драматизиран за сцена единствено един път.
„ Време разделно “ е издигнат през погледа на двама души – венецианецът Абдуллах и попът Алигорко, като техните редуващи се мемоари показват събитията през погледа на християните и мюсюлманите.
Антон Дончев твърдеше приживе, че е написал романа за 41
Предстои да забележим по какъв начин креативното дуо Бина Харалампиева-Юрий Дачев ще интерпретира историческите обстоятелства от преди четири века, разделили християни и мюсюлмани, българи и турци в Османската империя поради нечувани жестокости от страна на еничарите. В функциите са разпределени 13 артисти, измежду тях познати имена от ядрото на Варненския спектакъл, паралелно с младите артисти, които с конкурс влязоха в състава на театъра от началото на годината, както и гостът от Шуменския спектакъл Кольо Стайков (Поп Алигорко).
Една от звездите на варненската трагична натрупа – Стоян Радев, прочут както с гения си, по този начин и с пронизващите си сини очи, влиза в ролята на Караибрахим – емблематична роля за Йосиф Сърчаджиев и за неговата кино биография. Пламен Димитров ще забележим като Венецианеца, Симеон Лютаков като Манол, Виктор Димитров е Момчил, Георги Георгиев – Горан, Свилен Стоянов - Дядо Галушко, Николай Божков - Сюлейман ага, Веселина Михалкова - Гюлфие, Хенри Ескелинен - Сулфикар Софта, Милвана Христова - Елица, Зорница Кюркчиева – Севда, Даниела Викторова - Баба Сребра.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ