Няма жанрове, има добра и лоша музика
ИВАН ЯНЪКОВ е пианист и диригент, изнасял концерти в над 30 страни на четири континента: Европа, Австралия, Северна Америка и Азия, в някои от най-престижните концертни зали в света. Роден в София, в семейство на музиканти, учи и работи в Ню Йорк, където получава магистърска степен в Mannes College of Music. Специализира като цялостен стипендиант в Accademia Chigiana в Сиена, Италия. В Лондон е създател и диригент на камерния оркестър London Chamber Players. Негови осъществявания и концерти онлайн са предавани по телевизионни и радиоканали на три континента. В България е бил солист на редица оркестри. Води майсторски класове в консерватории и университети в Европа и Азия. Член е на жури на интернационалните състезания. Има издадени албуми, които се оферират в най-големите онлайн магазини.
- Маестро Янъков, по какъв начин стартира за Вас новата година?
- Бях в Азия месец и половина, имах 8 рецитала и 10-12 майсторски класа. Изчислих, че през това време съм бил 18 пъти в аероплан. Когато човек прави нови, забавни планове, те му дават повече сила и ентусиазъм.
- Новият Ви компактдиск, подсилен от " Палмс мюзик ", в който изпълнявате Третия концерт на Рахманинов с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на маестро Найден Тодоров, ще излезе първо в България на 6 февруари.
- Да, първо ще излезе във физическа форма, на компактдиск. Българската аудитория ще има опция да се снабди с него, преди да бъде публично разгласен в други страни и във всички цифрови платформи, което ще се случи на 27 февруари. Българската връзка постоянно е най-силната и за мен е наслаждение да показва нещо първо тук.
- Творбата ще звучи във Ваше осъществяване на 8 февруари от 17 ч. в зала " България ", в границите на " Фортисимо академия " под диригентството на маестро Славил Димитров. Свирили ли сте я на тази сцена?
- Не съм я изпълнявал на тази сцена и това също ще бъде премиера за мен.
- По мнение на музиканти Третият концерт на Рахманинов е измежду най-трудните в целия клавирен репертоар и се отличава с изключителна виртуозност и мащаб. Вие от кой момент го имате в своя репертоар?
- От към 12 години. Много пъти преди този момент съм го преглеждал, играл съм си с него, " флиртувал " съм, само че сериозното ми отношение стартира преди 12 години, когато го свирих на фестивал в Южна Корея. Наистина този концерт се отличава от всички други творби за пиано, даже от другите концерти на самия Рахманинов.
Ще Ви опиша нещо доста забавно: Рахманинов написа този концерт през 1909 година за първото си турне в Щатите. Имал е вила отвън Москва, в село Ивановка, където е прекарвал летата и е композирал доста умерено и щастливо. Написва всички пасажи на този концерт и като брилянтен пианист ги опитва, всичко се получава и той е доста удовлетворен. И към този момент на кораба от Франция на път за Америка стартира съществено да се приготвя, тъй като, знаейки опциите си, е сигурен, че за една седмица творбата ще е в ръцете и в главата му и ще го изсвири съвършено. В един миг с смут открива, че да изсвири цялото произведение открай до дъно е напълно друг мащаб. Пристига в Ню Йорк много неопитен, подготовките били цялостна злополука и на премиерата се разминали на косъм от раздробяване. Публиката го приела почти учтиво, само че диригентът Уолтър Дамрош бил гневен. След което Рахманинов се затваря и две седмици го свири като вманиачен. После още веднъж го извършва с Нюйоркската филхармония, този път под диригентството на Густав Малер - различен талантлив композитор. Така че самият Рахманинов е измъчен тази музика, която е основал.
- Свирили сте Третия концерт с доста разнообразни оркестри, има ли нещо особено към записа с Лондонския симфоничен оркестър?
- Има. Влязохме на записа към 2 часа следобяд, без никаква подготовка с този оркестър, Найден замаха и аз засвирих... Дори не знаех каква ще е акустиката. Имаше моменти, когато не можех да чуя някои от по-задните принадлежности, което е направено с акустична цел - с цел да може след това да се балансира записът по-добре. Уповавах се на придвижването на ръцете на Найден - да виждам музиката. Беше съществено тестване.
- През миналите години, откогато го изпълнявате, усещате ли това произведение по друг метод?
- Чувството за боязън към този концерт не си е отишло. И най-големите пианисти усещат под паника боязън от него. По отношение на интерпретацията - няма два идентични концерта, тъй като на човек постоянно му хрумва нещо ново и влага по нещо друго. Ние пресъздаваме творбата, която към този момент е написана, и вършим всички вероятни опити да я съживим. При работата ми с живи композитори, когато им показва един собствен вид, те го харесват, след това различен вид - също утвърждават. Така че те самите нямат нещо " издялано на камък " - по какъв начин тъкмо би трябвало да се извърши. Самият Рахманинов е давал доста огромна независимост на интерпретация на неговите творби.
- Известно е, че има педанти както измежду композиторите, по този начин и измежду изпълнителите и диригентите, които не позволяват никакво отклоняване от партитурата.
- Да, само че този формализъм поражда доста по-късно. Изпълнителското изкуство е било много по-свободно, даже и по времето на Моцарт каденците са били като импровизации, да не приказваме за бароковата музика - тя е била като джаза в днешно време, тъй като е била написана с цифрован бас и мелодия, което е можело да се орнаментира когато и да е. Тенденцията за тази странна придирчивост идва през последните 50-60 години.
Например Хендел, когато написа своята оратория " Месия ", прави може би към 50-60 разновидността, според кой артист ще я пее. По това време всеки реализатор е бил прочут с някакви свои орнаменти, с избрана техника, с по-високи или с по-плътни ноти, с по-дълги пасажи, с по-дълъг мирис и т.н.
- Какви са най-интригуващите събития, които Ви предстоят през 2026 година?
- След няколко дни излиза мой сингъл с " Гимнопедия " на Ерик Сати, която ще влезе единствено в цифровите платформи. До края на годината ще излязат още мои записи.
Предстои ми ново начинание във Англия с едно музикално учебно заведение, което занапред се развива, само че към този момент е привлякло доста положителни възпитаници от целия свят, тъй като дава чудесни стипендии. Поканен съм да им бъда съветник и един от главните посетител преподаватели, както и да развия техен интернационален конкурс. В края на февруари ще имам рецитал в един лицей в Оксфорд дружно с майсторски класове във Англия и по-късно ще посетя учебното заведение, с цел да умуваме по какъв начин да се развие упоменатият план. Когато човек има сериозна идейна, финансова и логистична поддръжка, може доста неща да се създадат. Този план ще отнеме много от времето ми.
Важно е да бъдат осведомени младите фенове, тъй като новата действителност е доста тежка за класическите музиканти и ние от ден на ден сме бутиково наслаждение, за жалост. Говорейки за " Фортисимо академия ", се веселя, че има подобен концерт, тъй като би трябвало да обясняваме на хората повече за тази музика.
Същото се отнася и за младите реализатори: те би трябвало да са по-отворени за това по какъв начин да показват музиката. Ще ви дам образец: Когато някой стартира нов бизнес, така наречен стартъп, постоянно би трябвало да се бори да откри клиенти, публика, която да се възхити на този артикул и да стартира да го търси. Съжалявам, че по този начин комерсиално приказвам, само че ние също би трябвало да знаем какво и по какъв метод да представим - да е нещо ново, мощно, безапелационно, а не да сме част от сивия поток, който хората ще пренебрегват и няма да се интересуват от нашите концерти.
- Днес доста типичен музиканти основават или вземат участие в така наречен кросоувър планове, които се радват на все по-широка аудитория.
- Ами Вие говорите с един от тях - към този момент доста хора в България и в чужбина познават нашия план с НДК " Четиримата пианисти ", който среща класиката с джаза.
Вземете да вземем за пример " Тримата тенори " - имаха големи концерти със Стинг, с Дзукеро, с Барбара Стрейзънд, с хора, които творят в други жанрове. Или Монсерат Кабайе, която пя с Фреди Меркюри и това не я направи по-лоша певица. Напротив, хората чуха гласа й и това може би ги накара да посещават и типичен концерти. Няма жанрове, има добра и неприятна музика.
До Ференц Лист не е имало такова нещо като клавирен рецитал, в неговите концерти са били смесвани солови осъществявания на пиано, на оперни актьори, увертюри и други Така че не е добре да се вършат концерти, които по-скоро удовлетворяват егото на самия музикант, а да бъдат привлекателни и за публиката.
Ще изтъквам един от най-любимите ми пианисти - Емил Гилелс, който няколко години преподава в Москва. Той споделя на студентите си: " Не забравяйте, когато подготвяте рецитал, че първата част е за ваше наслаждение, а втората е за приятност на публиката. "
- Маестро Янъков, по какъв начин стартира за Вас новата година?
- Бях в Азия месец и половина, имах 8 рецитала и 10-12 майсторски класа. Изчислих, че през това време съм бил 18 пъти в аероплан. Когато човек прави нови, забавни планове, те му дават повече сила и ентусиазъм.
- Новият Ви компактдиск, подсилен от " Палмс мюзик ", в който изпълнявате Третия концерт на Рахманинов с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на маестро Найден Тодоров, ще излезе първо в България на 6 февруари.
- Да, първо ще излезе във физическа форма, на компактдиск. Българската аудитория ще има опция да се снабди с него, преди да бъде публично разгласен в други страни и във всички цифрови платформи, което ще се случи на 27 февруари. Българската връзка постоянно е най-силната и за мен е наслаждение да показва нещо първо тук.
- Творбата ще звучи във Ваше осъществяване на 8 февруари от 17 ч. в зала " България ", в границите на " Фортисимо академия " под диригентството на маестро Славил Димитров. Свирили ли сте я на тази сцена?
- Не съм я изпълнявал на тази сцена и това също ще бъде премиера за мен.
- По мнение на музиканти Третият концерт на Рахманинов е измежду най-трудните в целия клавирен репертоар и се отличава с изключителна виртуозност и мащаб. Вие от кой момент го имате в своя репертоар?
- От към 12 години. Много пъти преди този момент съм го преглеждал, играл съм си с него, " флиртувал " съм, само че сериозното ми отношение стартира преди 12 години, когато го свирих на фестивал в Южна Корея. Наистина този концерт се отличава от всички други творби за пиано, даже от другите концерти на самия Рахманинов.
Ще Ви опиша нещо доста забавно: Рахманинов написа този концерт през 1909 година за първото си турне в Щатите. Имал е вила отвън Москва, в село Ивановка, където е прекарвал летата и е композирал доста умерено и щастливо. Написва всички пасажи на този концерт и като брилянтен пианист ги опитва, всичко се получава и той е доста удовлетворен. И към този момент на кораба от Франция на път за Америка стартира съществено да се приготвя, тъй като, знаейки опциите си, е сигурен, че за една седмица творбата ще е в ръцете и в главата му и ще го изсвири съвършено. В един миг с смут открива, че да изсвири цялото произведение открай до дъно е напълно друг мащаб. Пристига в Ню Йорк много неопитен, подготовките били цялостна злополука и на премиерата се разминали на косъм от раздробяване. Публиката го приела почти учтиво, само че диригентът Уолтър Дамрош бил гневен. След което Рахманинов се затваря и две седмици го свири като вманиачен. После още веднъж го извършва с Нюйоркската филхармония, този път под диригентството на Густав Малер - различен талантлив композитор. Така че самият Рахманинов е измъчен тази музика, която е основал.
- Свирили сте Третия концерт с доста разнообразни оркестри, има ли нещо особено към записа с Лондонския симфоничен оркестър?
- Има. Влязохме на записа към 2 часа следобяд, без никаква подготовка с този оркестър, Найден замаха и аз засвирих... Дори не знаех каква ще е акустиката. Имаше моменти, когато не можех да чуя някои от по-задните принадлежности, което е направено с акустична цел - с цел да може след това да се балансира записът по-добре. Уповавах се на придвижването на ръцете на Найден - да виждам музиката. Беше съществено тестване.
- През миналите години, откогато го изпълнявате, усещате ли това произведение по друг метод?
- Чувството за боязън към този концерт не си е отишло. И най-големите пианисти усещат под паника боязън от него. По отношение на интерпретацията - няма два идентични концерта, тъй като на човек постоянно му хрумва нещо ново и влага по нещо друго. Ние пресъздаваме творбата, която към този момент е написана, и вършим всички вероятни опити да я съживим. При работата ми с живи композитори, когато им показва един собствен вид, те го харесват, след това различен вид - също утвърждават. Така че те самите нямат нещо " издялано на камък " - по какъв начин тъкмо би трябвало да се извърши. Самият Рахманинов е давал доста огромна независимост на интерпретация на неговите творби.
- Известно е, че има педанти както измежду композиторите, по този начин и измежду изпълнителите и диригентите, които не позволяват никакво отклоняване от партитурата.
- Да, само че този формализъм поражда доста по-късно. Изпълнителското изкуство е било много по-свободно, даже и по времето на Моцарт каденците са били като импровизации, да не приказваме за бароковата музика - тя е била като джаза в днешно време, тъй като е била написана с цифрован бас и мелодия, което е можело да се орнаментира когато и да е. Тенденцията за тази странна придирчивост идва през последните 50-60 години.
Например Хендел, когато написа своята оратория " Месия ", прави може би към 50-60 разновидността, според кой артист ще я пее. По това време всеки реализатор е бил прочут с някакви свои орнаменти, с избрана техника, с по-високи или с по-плътни ноти, с по-дълги пасажи, с по-дълъг мирис и т.н.
- Какви са най-интригуващите събития, които Ви предстоят през 2026 година?
- След няколко дни излиза мой сингъл с " Гимнопедия " на Ерик Сати, която ще влезе единствено в цифровите платформи. До края на годината ще излязат още мои записи.
Предстои ми ново начинание във Англия с едно музикално учебно заведение, което занапред се развива, само че към този момент е привлякло доста положителни възпитаници от целия свят, тъй като дава чудесни стипендии. Поканен съм да им бъда съветник и един от главните посетител преподаватели, както и да развия техен интернационален конкурс. В края на февруари ще имам рецитал в един лицей в Оксфорд дружно с майсторски класове във Англия и по-късно ще посетя учебното заведение, с цел да умуваме по какъв начин да се развие упоменатият план. Когато човек има сериозна идейна, финансова и логистична поддръжка, може доста неща да се създадат. Този план ще отнеме много от времето ми.
Важно е да бъдат осведомени младите фенове, тъй като новата действителност е доста тежка за класическите музиканти и ние от ден на ден сме бутиково наслаждение, за жалост. Говорейки за " Фортисимо академия ", се веселя, че има подобен концерт, тъй като би трябвало да обясняваме на хората повече за тази музика.
Същото се отнася и за младите реализатори: те би трябвало да са по-отворени за това по какъв начин да показват музиката. Ще ви дам образец: Когато някой стартира нов бизнес, така наречен стартъп, постоянно би трябвало да се бори да откри клиенти, публика, която да се възхити на този артикул и да стартира да го търси. Съжалявам, че по този начин комерсиално приказвам, само че ние също би трябвало да знаем какво и по какъв метод да представим - да е нещо ново, мощно, безапелационно, а не да сме част от сивия поток, който хората ще пренебрегват и няма да се интересуват от нашите концерти.
- Днес доста типичен музиканти основават или вземат участие в така наречен кросоувър планове, които се радват на все по-широка аудитория.
- Ами Вие говорите с един от тях - към този момент доста хора в България и в чужбина познават нашия план с НДК " Четиримата пианисти ", който среща класиката с джаза.
Вземете да вземем за пример " Тримата тенори " - имаха големи концерти със Стинг, с Дзукеро, с Барбара Стрейзънд, с хора, които творят в други жанрове. Или Монсерат Кабайе, която пя с Фреди Меркюри и това не я направи по-лоша певица. Напротив, хората чуха гласа й и това може би ги накара да посещават и типичен концерти. Няма жанрове, има добра и неприятна музика.
До Ференц Лист не е имало такова нещо като клавирен рецитал, в неговите концерти са били смесвани солови осъществявания на пиано, на оперни актьори, увертюри и други Така че не е добре да се вършат концерти, които по-скоро удовлетворяват егото на самия музикант, а да бъдат привлекателни и за публиката.
Ще изтъквам един от най-любимите ми пианисти - Емил Гилелс, който няколко години преподава в Москва. Той споделя на студентите си: " Не забравяйте, когато подготвяте рецитал, че първата част е за ваше наслаждение, а втората е за приятност на публиката. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ