Драматичният инцидент със стрелбата по двама военнослужещи от Националната гвардия

Драматичният случай със стрелбата по двама военнослужещи от Националната армия на Съединени американски щати пред Белия дом във Вашингтон провокира освен потрес, само че и бурна политическа реакция — президентът Доналд Тръмп побърза да разгласи офанзивата за „ терористичен акт “ и спря приемането на нови имигранти от Афганистан, което незабавно докара до прекъсване на всички молби за имиграция от афганистански жители.

Събитията се развиха на фона на засилени ограничения за сигурност в столицата — с изключение на към този момент разположените бойци на армията, след стрелбата Тръмп подреди изпращането на още 500 военнослужещи, а управляващите започнаха прецизна инспекция на всички афганистанци, признати след 2021 година

Това провокира вълна от паника измежду имигрантските общности: единствено един случай — и целият развой на убежищe, обществена интеграция или ново определяне може да бъде блокиран или претърпян със стигма.

Колективното отношение към всички, които се считат за „ непознати “, елементарно се изкривява

Политическата изразителност в Съединени американски щати е в посока на „ това не е просто закононарушение, това е опасност за нацията “, „ неуправлявани имигранти “ и бързо се трансформира в основа за нова вълна на страхове, законодателни ограничения и евентуална дискриминация.

В изискванията на такова напрежение, груповото отношение към всички, които се считат за „ непознати “, елементарно се изкривява: всеки „ друг “ към този момент може да бъде мотив за групово съмнение.

Европа също от дълго време има своите страхове, свързани с имигрантите. Не единствено в последните десетилтия, само че и епохи обратно, Старият континент е бил обект на поселения и инвазия от далечни нации, носещи друга просвета и полезности. Докато Стара Европа е подготвена да показа полезностите им, те не са и са по-склонни да ги разрушават.

Но не в това е огромният проблем. Тревожното в тази ситуация е, че съответният драматичен акт в Съединени американски щати, който още веднъж върна топката в полето на консерваторите, направи точно това – легитимира говоренето, което е „ анти “. Не единствено против мигрантите, то с лекост може да бъде обърнато като „ анти “ всеки, който е друг и не споделя полезностите и концепциите на ръководещите.

Това значи, че обществото може да стартира да приема за обикновено замяната на рационалния, доказателствен метод към престъпността — с генерализация и наказване над групи, чиято единствена виновност е произходът им.

Историята помни доста такива случаи — единични престъпни актове, които са оползотворени за групови санкции. Това постоянно води не до сигурност, а до раздори, съмнение, стигма и нови проблеми, постоянно доста по‑тежки от първичната опасност.

Може би Съединени американски щати нямат късмет да избегнат втора вълна на ненавист. В страната на демокрацията процесите са почнали да се движат в противоположна посока – институциите са парализирани, заканите са част от ежедневната изразителност на президента и обкръжението му, а това се харесва на доста хора на други континенти.

Моралът би трябвало да остане водеща мощ, въпреки че през днешния ден против християнската възбрана „ не убивай “ се цитира друга част от Евангелието: „ Ако едно дърво не дава плод, отсечи го “. И по този начин с лекост се оправдава убийството на другите.

Ако се стигне до всеобщи депортации, стигма и за затваряне на граница пред цели общности, Съединените щати – страна, построена от имигранти, ще изгубят освен моралния си капитaл, само че и своята нравствена резистентност.

Глобален „ вълнов резултат “

Америка постоянно задава интернационалната тоналност. Ако се вкарат нови рестрикции, те могат да послужат за президентите или държавните управления в Европа и други райони като „ аргументиран мотив “ против хора, идващи от конфликтни зони или културно друг генезис.

Трябва съществено да бъде осмислена сходна изразителност, тъй като тя не е надалеч от съветската теория за чистата православна християнска нация, която не позволява непознати. Подобни утопични хрумвания само връщат човечеството хилядолетия обратно, когато, яздейки с месеци народите и нашествениците надали са си представяли, че светът след епохи ще стане прекомерно дребен за всички.

Новата вълна от ксенофобия и разделяне от дълго време е реалност. Това обаче се възприема като нужна реакция на отбрана против всеки, носещ разнообразни полезности и под всеки, се има поради – нарушителите, които заслужават присъда, само че и техните родственици и сродници.

Политиката на правдивост би трябвало да е самостоятелна, не групова. Безопасността няма да бъде реализирана посредством всеобщи репресии, проверяващи всеки мигрант, а посредством целенасочена, рационална и доказателствена работа на службите — а не посредством корист с боязън и предубеждения.

Само тъй като някой е от Афганистан (или от която и да е друга страна), това не значи, че е опасност. Но при всяка неконтролирана реакция, при всяка почтена жертва — демокрацията и човещината са първите, които страдат.

Трябва да държим политиците виновни — и да не позволим драматичен индивидуален случай да се трансформира в гражданска война на ненавист.