Драматичен театър Стоян Бъчваровпл. Независимост N10 коментара за Драматичен театър

Драматичен спектакъл Стоян Бъчваровпл. " Независимост " N1

0 коментара за Драматичен спектакъл Стоян Бъчваров Шекспир е допустимо най-хубавото начало за новата 2020 година в креативния път на Варненския трагичен спектакъл. Създаден през 1921 година, утвърдил се като една от водещите театрални обединения у нас, Драматичен спектакъл " Стоян Бъчваров “ е насочен изобретателно към 100-годишния си празник през 2021 година. Към този празничен лимит е адресирана и постановката на " Отело “ от Шекспир, чиято премиера следва на 20, 22 януари 2020, 19.00, Основна сцена.

Режисьорската трактовка е на изтъкнатия български режисьор проф. Пламен Марков, приет шекспировед, поставял разнообразни заглавия от Шекспир или по Шекспир на сцените на Народния спектакъл, Малък градски спектакъл зад канала, Софийска опера и балет, Театър " Сълза и смях “, НАТФИЗ, също в Добрич, Стара Загора и несъмнено Варна. След неговия " Ричард III " от 2011 година, трансформирал се в една от най-успешните, отличени с най-вече награди, постановки на Варненския трагичен спектакъл, последва елегантната сантиментална драма " Влюбеният Шекспир “ от Ли Хол по едноименния звезден филм с българска премиера от януари 2017. И като че ли напълно разумно, януари 2020 идва под знака на Шекспир и проф. Пламен Марков.

За театралното претворяване на " Отело “, в превод на Валери Петров, режисьорът работи в екип със сценографката Мира Каланова, костюмографката Габриела Кърджилова, композиторката Петя Диманова и хореографа по театрален пердах Камен Иванов. Асистент режисьори са Николай Кенаров и Траяна Минкова, а за съветник по африкански спектакъл е привлечена екзотичната Бистра Окереке, с българо-нигерийски генезис, приключила наскоро актьорско майсторство в НАТФИЗ.

В ролята на разкъсвания сред любовта и ревността Отело се превъплъщава харизматичният Симеон Лютаков, основал през последните години доста забавни облици на театралната сцена, филмовия и телевизионния екран. Ролята на неговата вярна брачна половинка и почтена жертва Дездемона е поверена на младата Полина Недкова, която впечатлява с изключение на с поредното нюансирано създаване на театралните си функции, също като влогър и създател на btv предаването " Като на кино “. Образа на подлия изверг Яго, адютант на Отело и мотор на трагичните събития в пиесата, пази преподавателят в НАТФИЗ и добре прочут от театралната и кино сцена Пенко Господинов, свързал забележителна част от креативния си път с Варненския трагичен спектакъл. Лейтенант Касио, антипода на Яго, пресъздават ярките млади варненски артисти Ненчо Костов и Станислав Кондов. Стоян Радев, приет за най-хубавия Ричард III, с ИКАР за основна мъжка роля в едноименната режисура на проф. Пламен Марков, построява облиците на венецианския сенатор Брабанцио и неговия брат-близнак Грациано. Участват още: Валентин Митев, Цветина Петрова, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Ивайло Иванов, Николай Кенаров, Константин Соколов, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Бистра Окереке и Мария Коса.

Всички те са потопени безрезервно в атмосферата на " Отело “, безсмъртната покруса на Шекспир, написана в бял стих, петстъпен ямб и прозаичност (1603-1604). Сюжетът, който не е автентичен, се базира върху " Дездемона и мавърът “ от сборника с новели " Хекатомити “ (1565) на италианеца Джовани Чинтио. Тъй като не е прочут британски превод на сборника, се допуска, че Шекспир го е чел на италиански или френски език. Други възможни източници за Шекспировата покруса биха могли да бъдат " Естествена история “ на Плиний Стари и " Географска история на Африка “ от Лъв Африкански. Историята на Отело въодушевява, наред с Шекспир, и доста други създатели, оставили забележителни творби в международната съкровищница на изкуството. Сред тях се открояват Джузепе Верди с едноименната опера по либрето на Ариго Бойто и в по-ново време Марк Шагал, чиято картина " Отело и Дездемона " бе обект на незаконно посягане. А в случай че става дума за най-хубавите реализатори на Отело, те не се по никакъв начин малко, само че дано да споменем най-малко Сър Антъни Хопкинс и тенора Йонас Кауфман.

Оригиналното заглавие " Трагедията на Отело, мавъра на Венеция “ насочва към разликата сред венецианците и основния воин, който въпреки и издигнал се до поста военачалник, продължава да търси себеутвърждаването си в непознатата среда, където в някаква степен остава постоянно пришелец. Английската дума " moor “, която се превежда на български като " мавър “, по времето на Шекспир е означавала човек с мургава кожа, без да се конкретизира етнически генезис или расова принадлежност, само че заложеният спор придобива все по-голяма новост с времето, та чак до през днешния ден. Разбира се, със наложителната спогодба, че тематиките при Шекспир в никакъв случай не са еднопосочни. " Шекспир - и няма край ", както написа Гьоте за гениалния драматург на всички столетия.

" Пиесата " Отело “, знае се, се отнася за " ревността, това страшилище зеленооко, което прави смешни тез, които му служат за храна! “ Пиесата " Отело “, дори чичо Google знае, е за възрастен черен мъж, който в изблик на неоснователна ревнивост, удушава красивата си млада бяла жена. Пиесата " Отело “ е за свръхзлодея, свръхинтриганта Яго, който преуспява в своите пъклени проекти да разрушава щастието на другите. Какъв прелестен сюжет за сериал за домакини, за комикс, за антирасистка агитация! “, иронично отбелязва проф. Пламен Марков.

" Но в случай че създателят е Шекспир, може да става дума и за измяната на индивида към общността, към рода, към фамилията, към които принадлежи, както и за отмъщението на тези групи към индивида, който не желае повече да е пленник на своята общественост, на нейните ограничаващи неповторимата му характерност морал и кодекс от правила “, продължава разбора си режисьорът, насочвайки ни към многопластовата интерпретация на неговия варненски " Отело “ 2020, която освен това напълно не изключва заниманието.

 

Летописът на Варненския трагичен спектакъл сочи, че пиесата се е играла за пръв път още при започване на варненската театрална история в сезон 1922-1923, като режисьор в бил самият Стоян Бъчваров.

Втората режисура в сезон 1945-1946 е режисирал Изидор Хершкович, а проф. Пламен Марков прави своя прочит в сезон 2019-2020.

Интересен факт е, че тази трета режисура на " Отело “ се осъществя съвсем век след първата среща на варненската аудитория с великата Шекспирова творба.