Драмата с убитите до Соло“ и нападателят им, задържан в

Драмата с убитите до „ Соло “ и нападателят им, арестуван в Ташкент, подсети позабравената сага с отстранена от правосъдната система Румяна Ченалова

„ Гнилите ябълки “ в правораздаването май имат неповторимата дарба да регенерират. Като саламандри, на които откъснатите пръсти, крайници и опашки израстват още веднъж, като че ли нищо не се е случило с тях.

Минат 8-9 години откогато с „ гнилите ябълки “ нещо се е случило – били са уволнявани, чегъртани, разследвани и те още веднъж се бутат във фокуса на публичното внимание – лъскави, напористи, като че ли гнилото се е трансформирало в медоносен сок. Този път в амплоато на кандидат-политици и специалисти в лоното на Темида те обилно раздават оценки и препоръки, пишат стратегии за промени в правораздаването, изричат като свои изтъркани политически опорки и клишета.  

Да, в тази ситуация става дума за някогашния арбитър Румяна Ченалова. Поводът е новината от Узбекистан, че на 1 март т.г. в Ташкент е арестуван търсеният от 12 години с алена бюлетина на Интерпол двоен палач пред дискотека „ Соло “ Илиян Тодоров. Същият, който на 09.12.2011 година арбитър Ченалова оправда по делото за убийствата, пусна го от ареста против „ подписка “ и той изчезна. После Софийският апелативен съд го призна за отговорен и го осъди на пожизнен затвор, а Върховният касационен съд удостовери дефинитивно присъдата.

За работата й по делото „ Соло “ Ченалова бе отстранена от служба, против нея бе формирано и досъдебно произвеждане за длъжностно закононарушение. Разследваха я за това дали съзнателно не е изпратила в период в Софийския градски съд митинга на прокуратурата против анулацията на мярката „ задържане под стража “ на Тодоров, с който се желае и налагане на възбрана да напуща страната.

Тежък, в случай че не и решителен удар на Ченалова, нанесе през декември 2014 година френският дипломат Ксавие Лапер дьо Кабан, който я дефинира като „ гнила ябълка “ в правораздаването. Този път мотивът бе гледаното от нея комерсиално дело за оповестяване в неплатежоспособност на компаниите „ Белведере дистрибуция “ и „ Домейн Менада “, окачествени от посланика като опит за кражба на компании. Това принуди от нея да се отрекат даже политическите й съидейници за премахване на основния прокурор Сотир Цацаров и промени в правораздаването, които до тогава я подкрепяха или използваха в похода си против Цацаров и прокуратурата. „ Румяна Ченалова брани мафиотски интерес “, разгласи тогава съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев.

Съдийката незабелязано се оказа в епицентъра на куп други кавги, донесли й инспекции и дисциплинарни производства. Още през 2009 година, след гръмването на аферата „ Красьо Черния “ във Висш съдебен съвет, се разбра, че в границите на месец Ченалова е говорила 30 пъти с оповестения за лобист в правосъдната власт. През 2015 година тя се оказа основно настоящо лице в абсурда „ Янева гейт “ (известен още като „ Двете каки “)  с изтеклите в публичното пространство нейни диалози с председателката на Софийски градски съд Владимира Янева. Същата година Ченалова даже пренощува в ареста на Националната следствена работа, откакто бе оповестена за търсене от прокуратурата – тъй като не се е явявала да получи обвиняване за фалшифициран протокол в дело, формирано по искова молба на „ ОЕТ – Обединени енергийни търговци “ ООД с ответник НЕК ЕАД. И прочие пр.

За голям брой позволени нарушавания в работата си като арбитър Ченалова бе уволнена от съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, а решението бе доказано от Върховния административен съд. До присъди по повдигнатите й от прокуратурата обвинявания не се стигна заради необоснован предумисъл в дейностите й. Прие се, че е позволила неточности, а не закононарушения. 

Изневиделица под рехавата сянка на забравата през февруари м.г. Румяна Ченалова още веднъж зае позата на наставник и даже законотворец на правораздаването. Направи го в изявление пред Люба Кулезич, като че ли, с цел да даде знак, че е подготвена за политическа кариера. Тогава тя съобщи, че е създател на законопроект за промени в Закона за правосъдната власт „ без политически зиг-заг “. За нея трябвало да има конституционна промяна, да се смени целият състав на Висш съдебен съвет, да се промени броят и методът за образуване на квотите в съвета. Част от членовете трябвало да бъдат „ специализанти в обществено правните науки “. През избрани интервали трябвало „ да има надзор във връзка с органа, който избира съответната квота “. А сигналите против основния прокурор да се изпращат не в прокуратурата, а на ръководителя на Националното разследване, който пъкъл хок да се трансформира в проверяващ основния прокурор. За да се стигне до заключението, че до момента в който Гешев бил отпред на прокуратурата, това нямало по какъв начин да се случи.

Почти същата теза Ченалова разви месец по-късно и пред БНР преди парламентарните избори на 2 април 2021 година Този път разяснявайки противозаконния арест на Борисов и компания и изразявайки нескрити подозрения, че осъществените в оня плевел ден следствени дейности са били противозаконни. И то тъй като не станало известно какви доказателства са събрани, а протоколите за осъществените претърсвания и изземвания не били утвърдени от съд. Странното в тази ситуация бе, че дълготраен арбитър се съмнява в решение на съда, в който самичък е работил, освен това и на по-високата правосъдна инстанция.

„ Прокуратурата на Гешев, образувана години обратно и служила на олигархично-мафиотския модел в България, няма по какъв начин да застане против Борисов, Горанов, против айсберга на тази върхушка “, сподели още Ченалова пред националното радио. Тук към този момент се изрича политически правилно, безспорно. Не се разбра единствено за кой тъкмо олигархично-мафиотски модел става дума. За този, за който Радан Кънев я упрекна, че пази „ мафиотски интерес “, или за някой различен?

Видно е, че към всеки основен прокурор Ченалова изпитва злост, не по-малка от тази на някои политици. И това е обяснимо. Видно е също, че още веднъж желае да яхне гребена на вълната, този път на политическата, в единствената допустима за нея лодка – на враговете на Гешев, които също се бяха отрекли от нея. Не й се получи.  

Въпросът е, какво би се случило идващия месец, в случай че Илиян Тодоров не бе направил нелепостта да тръгне от Ташкент към Турция с подправени документи и да върне лавината от мемоари за минали обстоятелства и събития, за нечии болки и премеждия?

Дали саламандърът нямаше да се окаже с чисто нова опашка – блестяща и по-светла от преди, или най-малко да се впише в антигешевския хор, в който всеки е добре пристигнал преди избори? А идните, някак всекидневно, като че ли не са за избор за парламент, а за отстраняването на Гешев, за промяната на Висш съдебен съвет и „ вярна “ правосъдна промяна с обезличаване на прокуратурата. Накратко - за безотговорно ръководство на страната.

В последна сметка, животът сподели, че колкото и да украсяваш гнилото с цветни боички и политически дитирамби, то си остава такова, каквото е - гнило.