Драма, битка до последната точка, пълни зали, експлозия от емоции,

Драма, борба до последната точка, цялостни зали, детонация от страсти, непредвидими конфликти и най-много – качествена игра. Това искахме и това получихме в хода на плейофите, а и като цяло през постоянния сезон в НВЛ. Спокойно може да се каже, че за пръв път през този век мъжкото ни състезание по волейбол бе най-оспорвано и качествено от всички останали групови шампионати в страната. И доби толкоз огромен интерес, че залите ни да се окажат тесни за искащите да гледат онлайн.

Сухата статистика демонстрира, че 50 % от срещите в плейофите приключиха при резултат 3:2. 11 от общо 22 дуела в елиминациите завършиха с подобен резултат, което демонстрира до каква степен в действителност бе равностойна борбата за купата. Единствено полуфиналът сред Левски и Хебър не отговори на упованията, само че това се дължи най-много на неналичието на опит в състава на сините, където несъмнено разполагат с гений, само че им трябваше още малко, с цел да създадат тази серия също толкоз вълнуваща. Николай Желязков ще може да обработи още малко диамантите, събрани в тима отпред със Симеон Николов, с цел да могат през идната акция там да бъдат още по-сериозен кандидат, както ги видяхме и в постоянния сезон.

Но плейофите са друга бира – там се печели с опит, ловкост, дебелоглав и познания. Неслучайно и в идеалния тим на „ Тема Спорт “ за миналите през миналия месец срещи попадат главно ветерани. Защото точно те знаят по какъв начин се играят сходни мачове. Безспорно откритието на целия ни сезон се споделя Аксел Трухчев (28 г.). Французинът с български корени би трябвало да е кандидат за място в националния ни тим и ще бъде светотатство да не се мисли в тази посока. Иван Станев (37 г.) пък изнесе невероятни дуели както против Хебър, по този начин и преди този момент с ЦСКА, а тандемът сред тях бе бетон през цялата акция. На 40 години Тодор Алексиев се бори със зъби и нокти и даде всичко от себе си, с цел да запази купата в Пазарджик, а Димитър Димитров (22 г.) бе на прага самичък да нокаутира шейховете на полуфиналите и да прати алените в борбата за купата. Какво ли щеше да стане тогава?! Владислав Иванов (36 г.) пък не стигна с играта си в отбрана за Левски, само че бе като мотор за сините и съвсем непробиваем на сервис (тук би трябвало да се регистрира и мощното включване на Симеон Добрев за Нафтата). Единствено може да се каже, че по-големи упования имахме към играта през центъра. Виктор Йосифов (37 г.) и Иван Михал (32 г.) заслужават положителни думи, само че като цяло тези отигравания, както и качественият блок, този който да забие топката като гвоздей в полето, бяха изключения. България постоянно се е отличавала в международен мащаб със страхотни центрове, само че като цяло този сезон там имаше пробойни и това, че ветераните бяха с класа над младежите, не приказва изключително добре…

И най-после – огромно отлично на Атанас Петров. Специалистът дочака търпеливо своя късмет и не го изпусна. Нефтохимик игра най-хубавия волейбол през миналия месец, а може би и като цяло в хода на шампионата. Изгради колектив, който надви над класата на Хебър. И води мачовете с доста самообладание, а даже промените, които подхващаше, бяха навръх място (тази на Мариян Наков в първия край си остава като по учебник).

Летвата е вдигната доста високо. Сезон 2022/23 в Супер Волей е като пример за качество. 12 тима в шампионата, 8 от които извънредно равностойни в хода на плейофите е тъкмо това, от което спортът ни има потребност. Сега топката е в полето на мениджъри и шефове, които да създадат по този начин, че да отговорят на личното си предизвикателство за идната акция.

Хари ЛАТИФЯН, “Тема Спорт ”