Дражен Кулянин: Хората дават парите си за Междузвездни войни, не за арт кино
Дражен Кулянин e шведски сценарист и режисьор, роден в Босна и Херцеговина през 1980 година Завършва драматургия. За 15 години основава голям брой късометражни филми. През 2014 година прави пълнометражния си дебют Как да спреш женитба. Творбата е определена в секция " 1-2 Competition " на фестивала във Варшава и печели огромната премия.
Дражен посети страната ни, с цел да показа втория си пълнометражен филм " Балкански ноар " , който е част от Балканския конкурс на София Филм Фест 2018. Можете да гледате кино лентата 20 март в кино " Люмиер Лидл ", 16:30 часа.
За новият си филм, за странната композиция сред трилър и арт кино, за войната в Босна, за киноразпространението в Швеция, Дражен Кулянин приказва особено пред Actualno.com.
" Балкански Ноар " е трилър, само че и доста друг, бих споделила арт филм. Как се решихте на тази странна композиция?
Реших да не върша красически престъпен филм. Исках да е комбинация от арт кино и престъпен сюжет. Това не е елементарната престъпна история. В Скандинавия имаме т.нар " нордик ноар ", род на престъпната фантастика от скандинавските страни, известен е, само че аз се пробвах да направя нещо друго.
Роден сте в Босна, само че израствате в Швеция?
Да, пребивавам в Швеция от 26 години. Заминахме, когато бях на 12 години. Така че съм скандинавско-балканска комбинация.
Какви са балканските ви проявления?
Може би пушенето. Това е и главен детайл във кино лентата ми. Всеки път, когато съм на Балканите, виждам по какъв начин всеки пуши в действителност доста. По улиците, по заведения, по паркове, това няма по какъв начин да го видиш в Швеция. Това е истината. Когато живееш другаде, имаш друга позиция и можеш да видиш нещата по различен метод, когато се върнеш още веднъж на Балканите. Интересно е да се види по този метод – това балканско пушене.
Смятате, че това не е личностен проблем, а по-скоро въпрос на нрав?
Да, несъмнено. Ако погледнеш към Швеция – нещата стоят по напълно друг метод. Не можеш да видиш на улицата някой, който пуши. Ако обърнеш взор към Балканите – боже, хората пушат на всички места. Така че това демонстрира, че става въпрос по-скоро за обществен проблем, за исторически бекграунд. Точно по тази причина е забавно за мен. Заминах за Шевеция, когато бях дребен, тъй че мога да го погледна от гледната точна на един швед.
Как ви хрумна историята?
Имах тази концепция за цигарите, само че нямах историята. Прекарах доста лета, наблюдавайки по какъв начин хората пушат, също по този начин прочетох доста книги за родители, изгубили децата си. Тогава взех решение да съчетавам тези неща. Хрумна ми идеятата да направя филм с тъкмо 20 фрагмента, колкото са цигарите в една кутия.
След това ми пристигна концепцията за тази жена, която търси обезверено детето си. Разказва се за седемгодишната щерка на шведите Нина и Оскар, която изчезва, до момента в който са на отмора в Черна гора. Надеждата на майката да открие щерка си жива се трансформира в обсесия и ѝ пречи да продължи живота си.
Майката би трябвало да избира сред това да резервира брака си и да продължава да търси детето си? Това ли е най-големият ѝ проблем?
Предполагам, тъй като върших доста изследвания за родители, които са изгубили децата си. Случаят с " Маделин " (бел. ред. - изчезналото тригодишно британче от ваканционен апартамент в Португалия) - спомняте си тази история, има доста такива случаи. Прочетох доста книги, написани от родители, които са изгубили своите деца. Знаете, когато сходно нещо се случи, всичко се разпада, бракът, връзките сред родителите. Съпрузите стартира да злоупотребяват с алкохол, с цигари. Някой, който изживява това от години и не може да го преодолее, може да наподобява в действителност необичайно. Обсебена е от личната си битка, тъй като тя към момента не може да преглътне, тя към момента се оглежда за щерка си. Тя се трансформира, има една задача - да откри щерка си, нищо друго няма значение за нея. Нейният брачен партньор се пробва да продължи напред, а тя го ненавижда за това.
Историята ми припомня малко на тази в " Три билборда отвън града "...
Да, тъй като там още веднъж има майка, която е изгубила щерка си. Наистина е забавен този феномен – по какъв начин е допустимо, когато някой изгуби някой безценен за него, това да го обсеби изцяло. Ти просто живееш за това.
" Балкански Ноар " ще се състезава в Балканския конкурс на София Филм фест. Очакваше ли тази номинация?
Не, в действителност не. Нямах опция да виждам, само че чух доста за другите филми в Балканския конкурс. Единият от тях завоюва " Берлинаре " (бел. ред. - " Не ме докосвай " ), тъй че това в действителност е самопризнание за мен. Все още чувствам, че има какво да изучавам в киното. Ще се опитам да виждам някои от българските филми, до момента в който съм в България.
Как стоят нещата с разпространяването на кино лентата в Швеция? Може да се каже, че тук имаме проблем с това, тъй като множеството кина в страната са благосъстоятелност на две компании?
Ние също имаме сходен проблем в Шевеция – една кино компания има към 85% от всички кина и става по този начин, че те поддържат единствено огромните филми. Арт кино се прожектира може би в един или два от огромните градове. Това е в действителност комплицирана обстановка, билетите костват пари. Хората избират да ги дават за " Star Wars ", не за подобен вид филми. Добре, че са фестивалите, с цел да имат живот и сходни продукции. Все още има хора, които обичат такива филми. Вярвам в това!
Как виждате Босна в този момент? Как наподобява през вашите очи толкоз години след войната?
Снимахме този филм в Черна гора, не в Босна. Всъщност не знам по какъв начин наподобява в този момент Босна. Това по-скоро е шведски филм, копродукция с Черна гора. Хората към момента не са преодолели ужаса, съгласно мен са нужни още доста години, те към момента са затворени, изолирани. Може би младежите, тези, които идват, те не са наранени от войната и могат да трансформират всичко.
Готвите ли някой нов план?
Имам две три нови хрумвания. Пиша един сюжет в този момент. Надявам се през лятото да го приключа. Става въпрос за комедия с деца, доста друго от последния ми филм.
Интервю на Милена Славкова
Дражен посети страната ни, с цел да показа втория си пълнометражен филм " Балкански ноар " , който е част от Балканския конкурс на София Филм Фест 2018. Можете да гледате кино лентата 20 март в кино " Люмиер Лидл ", 16:30 часа.
За новият си филм, за странната композиция сред трилър и арт кино, за войната в Босна, за киноразпространението в Швеция, Дражен Кулянин приказва особено пред Actualno.com.
" Балкански Ноар " е трилър, само че и доста друг, бих споделила арт филм. Как се решихте на тази странна композиция?
Реших да не върша красически престъпен филм. Исках да е комбинация от арт кино и престъпен сюжет. Това не е елементарната престъпна история. В Скандинавия имаме т.нар " нордик ноар ", род на престъпната фантастика от скандинавските страни, известен е, само че аз се пробвах да направя нещо друго.
Роден сте в Босна, само че израствате в Швеция?
Да, пребивавам в Швеция от 26 години. Заминахме, когато бях на 12 години. Така че съм скандинавско-балканска комбинация.
Какви са балканските ви проявления?
Може би пушенето. Това е и главен детайл във кино лентата ми. Всеки път, когато съм на Балканите, виждам по какъв начин всеки пуши в действителност доста. По улиците, по заведения, по паркове, това няма по какъв начин да го видиш в Швеция. Това е истината. Когато живееш другаде, имаш друга позиция и можеш да видиш нещата по различен метод, когато се върнеш още веднъж на Балканите. Интересно е да се види по този метод – това балканско пушене.
Смятате, че това не е личностен проблем, а по-скоро въпрос на нрав?
Да, несъмнено. Ако погледнеш към Швеция – нещата стоят по напълно друг метод. Не можеш да видиш на улицата някой, който пуши. Ако обърнеш взор към Балканите – боже, хората пушат на всички места. Така че това демонстрира, че става въпрос по-скоро за обществен проблем, за исторически бекграунд. Точно по тази причина е забавно за мен. Заминах за Шевеция, когато бях дребен, тъй че мога да го погледна от гледната точна на един швед.
Как ви хрумна историята?
Имах тази концепция за цигарите, само че нямах историята. Прекарах доста лета, наблюдавайки по какъв начин хората пушат, също по този начин прочетох доста книги за родители, изгубили децата си. Тогава взех решение да съчетавам тези неща. Хрумна ми идеятата да направя филм с тъкмо 20 фрагмента, колкото са цигарите в една кутия.
След това ми пристигна концепцията за тази жена, която търси обезверено детето си. Разказва се за седемгодишната щерка на шведите Нина и Оскар, която изчезва, до момента в който са на отмора в Черна гора. Надеждата на майката да открие щерка си жива се трансформира в обсесия и ѝ пречи да продължи живота си.
Майката би трябвало да избира сред това да резервира брака си и да продължава да търси детето си? Това ли е най-големият ѝ проблем?
Предполагам, тъй като върших доста изследвания за родители, които са изгубили децата си. Случаят с " Маделин " (бел. ред. - изчезналото тригодишно британче от ваканционен апартамент в Португалия) - спомняте си тази история, има доста такива случаи. Прочетох доста книги, написани от родители, които са изгубили своите деца. Знаете, когато сходно нещо се случи, всичко се разпада, бракът, връзките сред родителите. Съпрузите стартира да злоупотребяват с алкохол, с цигари. Някой, който изживява това от години и не може да го преодолее, може да наподобява в действителност необичайно. Обсебена е от личната си битка, тъй като тя към момента не може да преглътне, тя към момента се оглежда за щерка си. Тя се трансформира, има една задача - да откри щерка си, нищо друго няма значение за нея. Нейният брачен партньор се пробва да продължи напред, а тя го ненавижда за това.
Историята ми припомня малко на тази в " Три билборда отвън града "...
Да, тъй като там още веднъж има майка, която е изгубила щерка си. Наистина е забавен този феномен – по какъв начин е допустимо, когато някой изгуби някой безценен за него, това да го обсеби изцяло. Ти просто живееш за това.
" Балкански Ноар " ще се състезава в Балканския конкурс на София Филм фест. Очакваше ли тази номинация?
Не, в действителност не. Нямах опция да виждам, само че чух доста за другите филми в Балканския конкурс. Единият от тях завоюва " Берлинаре " (бел. ред. - " Не ме докосвай " ), тъй че това в действителност е самопризнание за мен. Все още чувствам, че има какво да изучавам в киното. Ще се опитам да виждам някои от българските филми, до момента в който съм в България.
Как стоят нещата с разпространяването на кино лентата в Швеция? Може да се каже, че тук имаме проблем с това, тъй като множеството кина в страната са благосъстоятелност на две компании?
Ние също имаме сходен проблем в Шевеция – една кино компания има към 85% от всички кина и става по този начин, че те поддържат единствено огромните филми. Арт кино се прожектира може би в един или два от огромните градове. Това е в действителност комплицирана обстановка, билетите костват пари. Хората избират да ги дават за " Star Wars ", не за подобен вид филми. Добре, че са фестивалите, с цел да имат живот и сходни продукции. Все още има хора, които обичат такива филми. Вярвам в това!
Как виждате Босна в този момент? Как наподобява през вашите очи толкоз години след войната?
Снимахме този филм в Черна гора, не в Босна. Всъщност не знам по какъв начин наподобява в този момент Босна. Това по-скоро е шведски филм, копродукция с Черна гора. Хората към момента не са преодолели ужаса, съгласно мен са нужни още доста години, те към момента са затворени, изолирани. Може би младежите, тези, които идват, те не са наранени от войната и могат да трансформират всичко.
Готвите ли някой нов план?
Имам две три нови хрумвания. Пиша един сюжет в този момент. Надявам се през лятото да го приключа. Става въпрос за комедия с деца, доста друго от последния ми филм.
Интервю на Милена Славкова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ