Драгомир Драганов: Бях на море в къщата на „Ритон“
Драгомир Драганов е тв водещ, публицист, шоумен и артист. Той е измежду огромните колекционери в България на плакати и рекламни листовки за българския цирк. Колекцията му наброява над 10 000 афиша и близо 5000 стратегии от представления, с които основава собствен виртуален музей на българското цирково изкуство.
Драго Чая, както е известното му название поради воденото от него телевизионно предаване „Чай“ по Българска национална телевизия, е и поп артист, записал три албума и дуетна ария с Лили Иванова.
Наскоро Драго събра мемоари за пожара на Софийския цирк като сценарист на документалния филм „ Мокър от дъжд не се бои “, излъчен по Българска национална телевизия. Режисьор на продукцията е Николай Василев, а оператор – Борислав Георгиев.
– Драго, по какъв начин се роди концепцията за документалния филм, отдаден на опожарения Софийски цирк?
– Няма да е пресилено, в случай че кажа, че нося концепцията за кино лентата от първия момент, в който осъзнах, че професионалната ми кариера ще бъде обвързвана с малкия екран. Досега не се осмелявах да го направя, тъй като съм мъчително прочувствен и захласнат на тематика български цирк. Исках тази лента да бъде направена по разпоредбите на документалистиката, само че тя отново стана доста прочувствена и несъмнено критиците ще открият доста пропуски в нея. За мен обаче беше значимо да пресъздам болката и страданието на онази част от българските циркови актьори, останали без дом и разпилели се по чужбина.
– Знае се, че след пожара е имало конкурс за нова постройка.
– Имало е някакви фалшификати на държавна политика във връзка с цирковото изкуство, само че факт е, че след 1989 година българските циркови актьори са били изхвърлени на улицата, страната абдикира от казуса и до момента това изкуство е настрана от целите на Министерството на културата. Пътуващите циркове през днешния ден се подчиняват само на комерсиалните закони, а не на огромното изкуство.
– Тази ти безрезервност към българското цирково изкуство не те ли отдалечи от телевизионния екран? Ти си една от легендите за ефирен водещ.
– За това какъв брой съм постигнал като тв водещ приказва прозвището ми Драго Чая, само че постоянно съм бил обвързван и с цирковото изкуство. Преди 7 години повярвах, че фантазиите се сбъдват и станах част от една концепция, създавайки Цирк на сцена, Пътуващ цирк… Имам един принцип, нещо, което като човек на 47 години мога да кажа, в никакъв случай да не се обръщам обратно –каквото е било, е трябвало да се случи.
– Добре, нямал ли си през годините предложение още веднъж да се върнеш на екран като водещ на някакъв ефирен блок?
– Имал съм. Слава Богу, че преди време одобрих да стана част от плана „55 години от вашия живот“, отдаден на тази годишнина на Българска национална телевизия, който прерасна в „55 лица от вашия живот“. Това бяха 110 излъчвания. Сега има обстановки, в които се връщам към първите си стъпки – върша 5-минутни репортажи и ми е доста забавно да се усещам като това момче, само че към този момент с насъбрания опит. Не бих споделил, че има смисъл да върша ново свое предаване, тъй като е безпределно мъчно още веднъж да сътворявам топлата вода и провокирам внимание към себе си. Ще издам – следва един прелестен ангажимент – ще повеждам съревнование, обвързвано с историята на Българска национална телевизия. Имах една идея за лично предаване, само че ще забележим.
Нотариус Милена Георгиева: Страната ни е отлично място за инвестиция в парцел
И тук, и в чужбина, в случай че си сръчен и сполучлив, ще живееш добре, споделя майката на двама синове
Носителка на купата Бизнесдама на годината в категория „Нотариус“ Милена Георгиева е брачна половинка и майка на две деца. Тя е благотворител, отличен другар и жена с внимание към интелектуалното, към българското, към всичко, което визира директно или индиректно просперитета на гилдията, на страната и на фамилията.
Г-жа Георгиева е приключен модел на актуалната бизнесдама, дипломат на положителния усет, въобще жена, от която прохождащите биха могли да се поучат. Но пристрастеността й да бъде забелязвана е толкоз нищожна, че човек не може да я утежни с укори за безочливост или да й припише суетност, каквато в действителност липсва там.
Нотариус Георгиева разполага с богата библиотека, в която заглавията варират от класиците до модерни поети и създатели на прозаичност. Чете всичко, което може да съобщи на децата си, което може да я обогати като жена, експерт и майка.
Когато е единствено Милена, тя е добър готвач с нюх към храната, демонстрира безрезервна обич към обграждащите я, което в кабинета й е загатнато от кротко изражение, съпътстващо общите й качества.
Любимите й цветове са синьо и циклама. Често се отдава на жълтото, предизвика я аленото, само че в никакъв случай в неговите фрапантни изображения. Не носи очила и шапки, не пътува със аероплан, разплакват я сантиментални филми и истории за хора в неравностойно състояние. Пее песните от своето детство, има лично, въпреки и непрофесионално караоке, което от време на време става събирателен фамилен пункт.
Нотариус Милена Георгиева е просто един благополучен човек, искащ всички към нея да са щастливи.
– Г-жо Георгиева, какво ви донесе лятото?
– Прекарах едно уютно лято. По познати места, с близки другари и най-много с моето семейство – моите двама „ принца “, които, когато работя, доста ми липсват. В края на лятото направих един мотивиращ за моите чиновници отбор билдинг в Истанбул – градът столица на три империи – и това се оказа извънредно зареждащо и запаметяващо се прекарване.
– Вие сте зодия Риби, плувате ли постоянно в свои води?
– Мога да пребивавам, единствено в случай че плавам в свои води. Вече съм в стадий от живота си, когато разбираш, че не би трябвало и не трябва да правиш взаимни отстъпки с нищо и никого, че човек живее единствено за себе си и не следва да го интересува нищо и никой, а единствено личният му комфорт и оценка. Именно по тази причина аз предпочитам водите, в които плавам. И се любувам на плуването.
– Професията ви е доста прецизна, какви персонални качества, с изключение на образованието, са нужни, с цел да се успее като нотариус?
– На първо място, като за всяко нещо, би трябвало доста обич към специалността. Да искаш да помагаш на хората. Да се поставиш на тяхно място. Да вземеш драговолно казуса им и освен да го посочиш, само че и да намериш вярното му решение.
На второ място, би трябвало добър мениджмънт. Наскоро един другар пусна следния въпрос: „ Кое е по-важно, клиентът или положителният чиновник? “ Това е като яйцето и кокошката – не знаеш кое е първо. Ако нямаш клиенти, не можеш да си позволиш положителни служащи, а в случай че нямаш положителни служащи – нямаш клиенти.
На трето място, безрезервност. Тя е въпрос на персонален избор и приоритет. И никога на фона на казаното по–горе не подценявам професионалните умения и познания, които би трябвало да имаме, с цел да пазим престижа на нашата специалност.
– Добра ли е политическата и финансова конюнктура у нас за закупуване на парцели с капиталова цел?
– Нека се огледаме какво става към нас в света. Бежанци, катаклизми… Да не дублирам ежедневните международни черни вести, които вървят по излъчванията. За това смятам, че България – една луксозна страна с невероятна природа и климат, с рационално и положително законодателство, с добра данъчна политика и ниски данъци, е едно доста положително решение да се влага в парцели.
Още преди време евреите са го споделили, че рентиерството е най–сладката работа. В Европа нашата страна е измежду първите по благосъстояние на минерални извори. България е целуната от боговете и е прелестно място за туризъм. Парите са доста, полезностите – малко. Затова считам, че инвестицията в парцели е положително решение.
– Какво ще кажете на тези българи, които настойчиво отхвърлят да се развиват в страната ни, а са доста прилежни по света?
– Както споделих по–горе, всеки самичък би трябвало да избира „ своите води “. В чужбина постоянно ще си останеш бежанец, само че в случай че тези хора там се усещат добре, значи по този начин би трябвало да живеят. Животът и тук, и там има своите плюсове и минуси, по тази причина всеки самичък, за себе си, избира кои са му прерогативите и в кой миг от живота му. Стига с това: „ Колко младежи избягаха “. Те не „ бягат “, а просто работят по света. Те и там са българи. Въпрос на персонален избор. И тук, и там, в случай че си сръчен и сполучлив, ще живееш добре.
Цвети Радойчева събра загар в Гърция
Британски вестник скочи против Ванко 1
Измислят обич сред княгиня Евдокия и Иван Багрянов
Хоакин Финикс – новият Жокер
Жорж Башур ускорил сватбата с Емилия
Мариан Кюрпанов стана брокер
Евгения Живкова съчетава фикция и деловитост
Дейзи Ланг учи на родолюбие нашенци в Съединени американски щати
Магията на етеричните масла
Обучават имунните кафези да се оправят с рака на кръвта
Аспиринът за първична профилактика е ненужен
Сестрата на Майли Сайръс продава сълзите си
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 3 ОКТОМВРИ
Драго Чая, както е известното му название поради воденото от него телевизионно предаване „Чай“ по Българска национална телевизия, е и поп артист, записал три албума и дуетна ария с Лили Иванова.
Наскоро Драго събра мемоари за пожара на Софийския цирк като сценарист на документалния филм „ Мокър от дъжд не се бои “, излъчен по Българска национална телевизия. Режисьор на продукцията е Николай Василев, а оператор – Борислав Георгиев.
– Драго, по какъв начин се роди концепцията за документалния филм, отдаден на опожарения Софийски цирк?
– Няма да е пресилено, в случай че кажа, че нося концепцията за кино лентата от първия момент, в който осъзнах, че професионалната ми кариера ще бъде обвързвана с малкия екран. Досега не се осмелявах да го направя, тъй като съм мъчително прочувствен и захласнат на тематика български цирк. Исках тази лента да бъде направена по разпоредбите на документалистиката, само че тя отново стана доста прочувствена и несъмнено критиците ще открият доста пропуски в нея. За мен обаче беше значимо да пресъздам болката и страданието на онази част от българските циркови актьори, останали без дом и разпилели се по чужбина.
– Знае се, че след пожара е имало конкурс за нова постройка.
– Имало е някакви фалшификати на държавна политика във връзка с цирковото изкуство, само че факт е, че след 1989 година българските циркови актьори са били изхвърлени на улицата, страната абдикира от казуса и до момента това изкуство е настрана от целите на Министерството на културата. Пътуващите циркове през днешния ден се подчиняват само на комерсиалните закони, а не на огромното изкуство.
– Тази ти безрезервност към българското цирково изкуство не те ли отдалечи от телевизионния екран? Ти си една от легендите за ефирен водещ.
– За това какъв брой съм постигнал като тв водещ приказва прозвището ми Драго Чая, само че постоянно съм бил обвързван и с цирковото изкуство. Преди 7 години повярвах, че фантазиите се сбъдват и станах част от една концепция, създавайки Цирк на сцена, Пътуващ цирк… Имам един принцип, нещо, което като човек на 47 години мога да кажа, в никакъв случай да не се обръщам обратно –каквото е било, е трябвало да се случи.
– Добре, нямал ли си през годините предложение още веднъж да се върнеш на екран като водещ на някакъв ефирен блок?
– Имал съм. Слава Богу, че преди време одобрих да стана част от плана „55 години от вашия живот“, отдаден на тази годишнина на Българска национална телевизия, който прерасна в „55 лица от вашия живот“. Това бяха 110 излъчвания. Сега има обстановки, в които се връщам към първите си стъпки – върша 5-минутни репортажи и ми е доста забавно да се усещам като това момче, само че към този момент с насъбрания опит. Не бих споделил, че има смисъл да върша ново свое предаване, тъй като е безпределно мъчно още веднъж да сътворявам топлата вода и провокирам внимание към себе си. Ще издам – следва един прелестен ангажимент – ще повеждам съревнование, обвързвано с историята на Българска национална телевизия. Имах една идея за лично предаване, само че ще забележим.
Нотариус Милена Георгиева: Страната ни е отлично място за инвестиция в парцел
И тук, и в чужбина, в случай че си сръчен и сполучлив, ще живееш добре, споделя майката на двама синове
Носителка на купата Бизнесдама на годината в категория „Нотариус“ Милена Георгиева е брачна половинка и майка на две деца. Тя е благотворител, отличен другар и жена с внимание към интелектуалното, към българското, към всичко, което визира директно или индиректно просперитета на гилдията, на страната и на фамилията.
Г-жа Георгиева е приключен модел на актуалната бизнесдама, дипломат на положителния усет, въобще жена, от която прохождащите биха могли да се поучат. Но пристрастеността й да бъде забелязвана е толкоз нищожна, че човек не може да я утежни с укори за безочливост или да й припише суетност, каквато в действителност липсва там.
Нотариус Георгиева разполага с богата библиотека, в която заглавията варират от класиците до модерни поети и създатели на прозаичност. Чете всичко, което може да съобщи на децата си, което може да я обогати като жена, експерт и майка.
Когато е единствено Милена, тя е добър готвач с нюх към храната, демонстрира безрезервна обич към обграждащите я, което в кабинета й е загатнато от кротко изражение, съпътстващо общите й качества.
Любимите й цветове са синьо и циклама. Често се отдава на жълтото, предизвика я аленото, само че в никакъв случай в неговите фрапантни изображения. Не носи очила и шапки, не пътува със аероплан, разплакват я сантиментални филми и истории за хора в неравностойно състояние. Пее песните от своето детство, има лично, въпреки и непрофесионално караоке, което от време на време става събирателен фамилен пункт.
Нотариус Милена Георгиева е просто един благополучен човек, искащ всички към нея да са щастливи.
– Г-жо Георгиева, какво ви донесе лятото?
– Прекарах едно уютно лято. По познати места, с близки другари и най-много с моето семейство – моите двама „ принца “, които, когато работя, доста ми липсват. В края на лятото направих един мотивиращ за моите чиновници отбор билдинг в Истанбул – градът столица на три империи – и това се оказа извънредно зареждащо и запаметяващо се прекарване.
– Вие сте зодия Риби, плувате ли постоянно в свои води?
– Мога да пребивавам, единствено в случай че плавам в свои води. Вече съм в стадий от живота си, когато разбираш, че не би трябвало и не трябва да правиш взаимни отстъпки с нищо и никого, че човек живее единствено за себе си и не следва да го интересува нищо и никой, а единствено личният му комфорт и оценка. Именно по тази причина аз предпочитам водите, в които плавам. И се любувам на плуването.
– Професията ви е доста прецизна, какви персонални качества, с изключение на образованието, са нужни, с цел да се успее като нотариус?
– На първо място, като за всяко нещо, би трябвало доста обич към специалността. Да искаш да помагаш на хората. Да се поставиш на тяхно място. Да вземеш драговолно казуса им и освен да го посочиш, само че и да намериш вярното му решение.
На второ място, би трябвало добър мениджмънт. Наскоро един другар пусна следния въпрос: „ Кое е по-важно, клиентът или положителният чиновник? “ Това е като яйцето и кокошката – не знаеш кое е първо. Ако нямаш клиенти, не можеш да си позволиш положителни служащи, а в случай че нямаш положителни служащи – нямаш клиенти.
На трето място, безрезервност. Тя е въпрос на персонален избор и приоритет. И никога на фона на казаното по–горе не подценявам професионалните умения и познания, които би трябвало да имаме, с цел да пазим престижа на нашата специалност.
– Добра ли е политическата и финансова конюнктура у нас за закупуване на парцели с капиталова цел?
– Нека се огледаме какво става към нас в света. Бежанци, катаклизми… Да не дублирам ежедневните международни черни вести, които вървят по излъчванията. За това смятам, че България – една луксозна страна с невероятна природа и климат, с рационално и положително законодателство, с добра данъчна политика и ниски данъци, е едно доста положително решение да се влага в парцели.
Още преди време евреите са го споделили, че рентиерството е най–сладката работа. В Европа нашата страна е измежду първите по благосъстояние на минерални извори. България е целуната от боговете и е прелестно място за туризъм. Парите са доста, полезностите – малко. Затова считам, че инвестицията в парцели е положително решение.
– Какво ще кажете на тези българи, които настойчиво отхвърлят да се развиват в страната ни, а са доста прилежни по света?
– Както споделих по–горе, всеки самичък би трябвало да избира „ своите води “. В чужбина постоянно ще си останеш бежанец, само че в случай че тези хора там се усещат добре, значи по този начин би трябвало да живеят. Животът и тук, и там има своите плюсове и минуси, по тази причина всеки самичък, за себе си, избира кои са му прерогативите и в кой миг от живота му. Стига с това: „ Колко младежи избягаха “. Те не „ бягат “, а просто работят по света. Те и там са българи. Въпрос на персонален избор. И тук, и там, в случай че си сръчен и сполучлив, ще живееш добре.
Цвети Радойчева събра загар в Гърция
Британски вестник скочи против Ванко 1
Измислят обич сред княгиня Евдокия и Иван Багрянов
Хоакин Финикс – новият Жокер
Жорж Башур ускорил сватбата с Емилия
Мариан Кюрпанов стана брокер
Евгения Живкова съчетава фикция и деловитост
Дейзи Ланг учи на родолюбие нашенци в Съединени американски щати
Магията на етеричните масла
Обучават имунните кафези да се оправят с рака на кръвта
Аспиринът за първична профилактика е ненужен
Сестрата на Майли Сайръс продава сълзите си
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 3 ОКТОМВРИ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ