Последният жив, осъден на смърт от БКП: Софиянци - не заменяйте демокрацията и свободата с гузната съвест на ДС
Драги съидейници и демократи,
Казвам се Жеко Стоянов Иванов Матев и съм на 84 години. През 1961 година бях задържан дружно с мои другари, съидейници и съидейници, и на 02.12 1961 г бях наказан на гибел посредством разстрел, за възобновяване на демократичната съпротива и Български земеделски народен съюз „ Н. Петков “. Няма да приказвам за тъгите, инквизициите и страданията по време на следствието, с които явно се целеше да послужат като наставление, за всеки, който се разгласи и опита да опълчи на методите и дейностите на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, след обесването на Н. Петков през септември 1947 година Само ще ви загатна, че
в историята на човечеството няма равни на нашите комунисти по свирепост и инквизиции
С тях не може да се мери нито Светата инквизиция през средновековието, нито нацисткият режим, нито сталиновите репресии. Всички те бледнеят пред дейностите на репресивния уред и Държавна сигурност. Девизът на нашите комунисти постоянно е бил по образеца на Сталин: „ Няма човек, няма проблем. “ Психологическият напън върху наказаните, целящ деградирането и унищожаването на душeвността им, разбиването на техните фамилии, опълчването на околните им, лишаването на децата им от опция да се образоват, да се развиват в специалността, да бъдат допускани до влиятелна работа – всичко това
няма аналог в историята на човечеството
Целият ми живот и животът на моите близки се трансформира в пъкъл, в страдания и премеждия. Това продължи по време на пандиза и след излизането ми от него. По силата на цялостна и безусловна прошка аз бях освободен от пандиза, само че ходенето ми по тъгите продължи. Възможностите пред мен бяха две: или да се приобщя към политиката на Българска комунистическа партия, което означаваше да ме развеждат из страната и да се разкривам пред проведени от службите събрания, на които изрично да декларирам, че се разкайвам и одобрявам управителната роля на партията. Или да приема ориста на
заточеник в личната си татковина
Избрах втория вид и дружно със фамилията ми поехме пътя към подземните оловно-цинкови мини и каменно-въглищни рудници. Прекарах подземен повече от 20 години, като миньор. Няма по какъв начин да ви опиша какво са претърпели брачната половинка ми и щерка ми, тогава още напълно малко дете. И през днешния ден са пред очите ми детските ръчички на щерка ми, с които тя държеше стоманените пръчки на затворническите решетки, и се опитваше да ме допре под зоркия взор на надзирателя. Исках да продължа образованието си, бях приключил гимназия с отличи, само че ми беше неразрешено. Желанието ми за обучение, за развиване и рационализиране не ме напусна през целия ми умишлен живот. Чак след измененията през 1989 година, към този момент бях над 50 годишен, аплайвах и бях признат – Външна търговия и интернационален маркетинг. Завърших компетентност „ Международни стопански отношение “ в УНСС. Бях определен за депутат в 38-то Народно събрание от листата на ОДС в интервала 1997-2001г.
Защо по този начин в детайли разказвам житието си? Вече 34 години след измененията, макар че през 2004 станахме членове на НАТО, от 2007 на Европейски Съюз аз съм мощно смутен от развиването на демократичните процеси в страната. Следя с необикновен интерес изборната акция за кметове и съветници. Макар и в изискванията на народна власт, аз съм обезпокоен от издигането, сякаш като десен претендент, на бизнесмена Васил Терзиев. Тази скандална кандидатура мога да обясня или с някакъв тип
амнезия на обществото,
или заради зависимости на партиите, които го издигат. Всички опити да се оправдае близката родствена връзка на Васил Терзиев с репресивните служби на Държавна сигурност и издигането му за претендент на представящите се за достоверна десница опонира на всички правила и хрумвания, които до този миг бяха декларирани от тези партии. Като демократи одобряваме, че децата не би трябвало носят виновност за дейностите на своите родители и близки. Чух, че Терзиев не оправдава дейностите на Българска комунистическа партия и репресивните служби, само че запитвам с съображение за какво той мълча през всичките 34 години на относителна народна власт в България, а едвам в този момент, когато се кандидатира за кмет на столицата прави тези заявления. Как през днешния ден да приемем думите му за откровени. Демократите не би трябвало да забравяме, че директно след 9 септември 1944 година единствено за няколко месеца бяха избити, със съд или без съд и присъда към 30 000 сънародници. Да, децата не са отговорни за действията на родителите и околните си, само че те носят моралната отговорност за унищожените българи и орисите им. Ако това момче Васил не може да разбере и не се срами от дейностите на своя жанр, то най-малко тези, които го издигнаха би трябвало да се засрамят, а не неистово да пазят своето протеже, с милиционерски обноски.. Това момче значително е забогатяло вследствие на ограбването от Държавна сигурност на българския народ. Но дано да помним - кои след измененията станаха новите капиталисти, откакто заграбиха средствата от труда на няколко генерации българи. Терзиев е част от този развой и глух по какъв начин да му допускам.
Призовавам Политическа партия и Демократична България да отдръпват кандидатурата на милионера В. Терзиев, да го посъветват в името на демокрацията и просперитета на България и на столицата ни, да се откаже от ненужния му пост. Да отиде в църквата и да се помоли,
да изиска амнистия и опрощение
от стотици хилядите страдалци и техните наследници, станали жертви на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност. Господ гледа от горната страна и ще съди всеки съгласно делата му. Знам че приказвам като мечтател и всичко това няма да се случи, че няма да бъда чут от бездушните партийни управления, купени с парите на Терзиев.
За това последният ми зов е към съвестта на честните софиянци – не правете компромис, не предавайте демокрацията и свободата. Не ги заменяйте с гузната съвест и мръсните каузи на Държавна сигурност. Гласувайте за тези претенденти, които са отстоявали истината и проевропейска идея на България.
В тези сериозни времена този избор е определящ за поколенията напред и за Отечеството ни! Демокрацията и Свободата бяха скъпи за предците ни, скъпи са за нас, и за тези които идват след нас!
Ваш Жеко Стоянов
Казвам се Жеко Стоянов Иванов Матев и съм на 84 години. През 1961 година бях задържан дружно с мои другари, съидейници и съидейници, и на 02.12 1961 г бях наказан на гибел посредством разстрел, за възобновяване на демократичната съпротива и Български земеделски народен съюз „ Н. Петков “. Няма да приказвам за тъгите, инквизициите и страданията по време на следствието, с които явно се целеше да послужат като наставление, за всеки, който се разгласи и опита да опълчи на методите и дейностите на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, след обесването на Н. Петков през септември 1947 година Само ще ви загатна, че
в историята на човечеството няма равни на нашите комунисти по свирепост и инквизиции
С тях не може да се мери нито Светата инквизиция през средновековието, нито нацисткият режим, нито сталиновите репресии. Всички те бледнеят пред дейностите на репресивния уред и Държавна сигурност. Девизът на нашите комунисти постоянно е бил по образеца на Сталин: „ Няма човек, няма проблем. “ Психологическият напън върху наказаните, целящ деградирането и унищожаването на душeвността им, разбиването на техните фамилии, опълчването на околните им, лишаването на децата им от опция да се образоват, да се развиват в специалността, да бъдат допускани до влиятелна работа – всичко това
няма аналог в историята на човечеството
Целият ми живот и животът на моите близки се трансформира в пъкъл, в страдания и премеждия. Това продължи по време на пандиза и след излизането ми от него. По силата на цялостна и безусловна прошка аз бях освободен от пандиза, само че ходенето ми по тъгите продължи. Възможностите пред мен бяха две: или да се приобщя към политиката на Българска комунистическа партия, което означаваше да ме развеждат из страната и да се разкривам пред проведени от службите събрания, на които изрично да декларирам, че се разкайвам и одобрявам управителната роля на партията. Или да приема ориста на
заточеник в личната си татковина
Избрах втория вид и дружно със фамилията ми поехме пътя към подземните оловно-цинкови мини и каменно-въглищни рудници. Прекарах подземен повече от 20 години, като миньор. Няма по какъв начин да ви опиша какво са претърпели брачната половинка ми и щерка ми, тогава още напълно малко дете. И през днешния ден са пред очите ми детските ръчички на щерка ми, с които тя държеше стоманените пръчки на затворническите решетки, и се опитваше да ме допре под зоркия взор на надзирателя. Исках да продължа образованието си, бях приключил гимназия с отличи, само че ми беше неразрешено. Желанието ми за обучение, за развиване и рационализиране не ме напусна през целия ми умишлен живот. Чак след измененията през 1989 година, към този момент бях над 50 годишен, аплайвах и бях признат – Външна търговия и интернационален маркетинг. Завърших компетентност „ Международни стопански отношение “ в УНСС. Бях определен за депутат в 38-то Народно събрание от листата на ОДС в интервала 1997-2001г.
Защо по този начин в детайли разказвам житието си? Вече 34 години след измененията, макар че през 2004 станахме членове на НАТО, от 2007 на Европейски Съюз аз съм мощно смутен от развиването на демократичните процеси в страната. Следя с необикновен интерес изборната акция за кметове и съветници. Макар и в изискванията на народна власт, аз съм обезпокоен от издигането, сякаш като десен претендент, на бизнесмена Васил Терзиев. Тази скандална кандидатура мога да обясня или с някакъв тип
амнезия на обществото,
или заради зависимости на партиите, които го издигат. Всички опити да се оправдае близката родствена връзка на Васил Терзиев с репресивните служби на Държавна сигурност и издигането му за претендент на представящите се за достоверна десница опонира на всички правила и хрумвания, които до този миг бяха декларирани от тези партии. Като демократи одобряваме, че децата не би трябвало носят виновност за дейностите на своите родители и близки. Чух, че Терзиев не оправдава дейностите на Българска комунистическа партия и репресивните служби, само че запитвам с съображение за какво той мълча през всичките 34 години на относителна народна власт в България, а едвам в този момент, когато се кандидатира за кмет на столицата прави тези заявления. Как през днешния ден да приемем думите му за откровени. Демократите не би трябвало да забравяме, че директно след 9 септември 1944 година единствено за няколко месеца бяха избити, със съд или без съд и присъда към 30 000 сънародници. Да, децата не са отговорни за действията на родителите и околните си, само че те носят моралната отговорност за унищожените българи и орисите им. Ако това момче Васил не може да разбере и не се срами от дейностите на своя жанр, то най-малко тези, които го издигнаха би трябвало да се засрамят, а не неистово да пазят своето протеже, с милиционерски обноски.. Това момче значително е забогатяло вследствие на ограбването от Държавна сигурност на българския народ. Но дано да помним - кои след измененията станаха новите капиталисти, откакто заграбиха средствата от труда на няколко генерации българи. Терзиев е част от този развой и глух по какъв начин да му допускам.
Призовавам Политическа партия и Демократична България да отдръпват кандидатурата на милионера В. Терзиев, да го посъветват в името на демокрацията и просперитета на България и на столицата ни, да се откаже от ненужния му пост. Да отиде в църквата и да се помоли,
да изиска амнистия и опрощение
от стотици хилядите страдалци и техните наследници, станали жертви на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност. Господ гледа от горната страна и ще съди всеки съгласно делата му. Знам че приказвам като мечтател и всичко това няма да се случи, че няма да бъда чут от бездушните партийни управления, купени с парите на Терзиев.
За това последният ми зов е към съвестта на честните софиянци – не правете компромис, не предавайте демокрацията и свободата. Не ги заменяйте с гузната съвест и мръсните каузи на Държавна сигурност. Гласувайте за тези претенденти, които са отстоявали истината и проевропейска идея на България.
В тези сериозни времена този избор е определящ за поколенията напред и за Отечеството ни! Демокрацията и Свободата бяха скъпи за предците ни, скъпи са за нас, и за тези които идват след нас!
Ваш Жеко Стоянов
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ