Какво чудо стана, драги ми Смехурко – откъс от „Патиланско царство“ на Ран Босилек
Драги ми Смехурко,
Седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, само че аз си изпатих. Казано в резюме, тупаха ме, братко.
Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, какъв брой е припряна? Тя за хубостчица душата си дава. Два месеца става вечер не пропуща да не се намаже със едно мазило, дето подмладява. Баба Цоцолана от това мазило по-млада не стана. Ала то докара моето теглило.
Една вечер късно баба Цоцолана сякаш беше заспала, а викна високо от своята стая: " Слушай, Патилане! Легнала съм към този момент. Дай ми от долапа дребната кутийка с бялото мазило! "
Аз скочих и сграбчих първата кутийка, що в долапа зърнах. Внесох я и запитвам:
- Свещ дали да запалвам?
- Хайде, към този момент лягай! Свещта пари коства. Баба ти си знае: и в тъмното може!
Аз бързо излязох и по никакъв начин не знаех, че вместо кутийка с бялото мазило, бил съм и занесъл отново такваз кутийка с багра за обуща.
Легнах си умерено. През стената слушах в прилежащата стая, по какъв начин баба пъшка, пъшка, не заспива, с чудното мазило бръчките разтрива.
На сутринта рано, както всяка утрин, бързоръка Дана кафе й занесе. Но още на прага, чу се заплашителен тропот. Тича вънка Дана, вика, та се къса: " Какво знамение стана! Кой демон го стори? Баба Цоцолана станала мецана! Идете я вижте! Щом единствено я зърнах, подноса обърнах! "
Вик и врява - махлата се смая. Котаракът скочи, кучето залая...
Но разбрах аз скоро мечката каква е. Тя ме сграбчи крепко, с чехъла заудря...
Съседи се сбраха, та ме отърваха.
Тъй, драги Смехурко, баба Цоцолана на мецана стана, но и по мене крепко не остана. Но всичко минава. Всичко се не помни. На, в този момент ти пиша и смях ме задавя. Пращам ти картинки. Аз самичък ги рисувах. Но щом ги разгледаш, скъсай ги незабавно, че не дай си боже, баба да узнае, чехълът и заплашителен отново ще заиграе!...
Хайде, толкова стига.
Поздрав най-сърдечен!
Твой другар безконечен:
Весел Патиланчо
Ран Босилек
