Драги деца, Аз съм роден на 2 ноември 1897 година

Драги деца,

Аз съм роден на 2 ноември 1897 година в село Драганово, Горнооряховско. Баща ми беше преподавател, само че имахме и земеделско стопанство, та още от дребен започнах да оказвам помощ в полската работа и да паса лете воловете.

На север от селото има високи баири, откъдето се открива величествена панорама. Когато се случеше да няма други воловарчета, аз по цели часове свирех на свирката си и гледах унесено към разстланата надалеч на юг Стара планина. Двата върха Марагидик и Юмрукчал се топяха в синята отдалеченост и сияеха като направени и самите те от по-гъст, млечносин въздух.

Долу пък под мене, в подножието на баирите, се виеше нашата река Янтра, ту сребърна, ту зеленикава като смок. Само при доста дъждовни години тя започваше напълно безшумно да набъбва, сетне се разяряваше, излизаше из крайбрежията си и заливаше половината от селото и цялата котловина, като ставаше страшна жълта река, необятна с километри.

Баща ми беше пословично трудолюбив човек, доста непоколебим и постоянно ме потупваше. Едва по-късно разбрах, че зад строгостта си той е носил положително и цялостно с любов сърце, само че тогава нравите бяха такива - родителите не биваше да издават пред децата си, че ги обичат и треперят над тях.

Майка ми умря доста рано - аз бях едвам 3-4-годишен. Запомнил съм единствено неясно, че тя знаеше и пееше хубаво доста национални песни, които бе научила от татко си - цигуларя дядо Петър. Хубаво пееше и втората ми майка. А изключително - най-голямата ми доведена сестра Мария. Нейният глас, мек и ронлив като кадифе, караше жетварите да стопират за момент с необятно разтворени гледци и със сладка тъга в сърцето, тъга за нещо безпределно хубаво, което го няма на земята и в никакъв случай няма да го има.

В такава конюнктура и сред такива хора на труда минаха детинството и ученическите ми години до довеждане докрай на трети клас. Отидох по-късно в град Шумен, където свърших четвърти клаас, а на следната година - във Велико Търново. В тоя град приключих гимназия, а университет - в София. През време на студентството си вървях една година и в Германия. Посетил съм и други европейски страни. Видял съм и съм претърпял доста хубави и неприятни неща. Но споменът за никое от тях не ме вълнува така надълбоко и не ми е така безценен, както споменът за дните, когато тичах необут след воловете, а къпините режеха краката ми, или свирех със свирката си и гледах към далечните снежносини върхове.

Когато вие пораснете и детинството ви остане надалеч зад вас, ще разберете тия мои думи.

Асен Разцветников

Снимки: ДА „ Архиви “
* Портретна фотография на българския стихотворец и публицист Асен Разцветников (1897-1951) с подпис
* Разцветников като възпитаник