Как Байдън може да победи Тръмп - политически опит от 1968 г.
Дойче веле
С една маневра, тествана по времето на Рузвелт, Джо Байдън въпреки всичко би могъл да победи Доналд Тръмп на президентските избори в Съединени американски щати - без значение от пагубното неприятното си показване на телевезионния спор.
" Истинско шоу на ужасите " - по този начин кореспондентът на ZDF във Вашингтон Елмар Тевесен наричателевизионния спор сред двамата претенденти за президентския пост в Съединени американски щати Джо Байдън и Доналд Тръмп. Всички видяха какБайдънс измъчено, а на моменти и изцяло безизразно изражение на лицето, на вятъра се мъчеше да раздвижи неуслужливата си памет. На този декор апелите да отдръпна кандидатурата си или даже да подаде оставка като президент, наподобяват разумни и рационални, показва публичната немска медия.
Грешката от 1968 година
Но съгласно Тевесен, който е специалист на медията по въпросите наСАЩи политиката за сигурност, надали би имало нещо по-глупаво от това демократите в този момент да повторят грешката от 1968 година. Тогава президентът Линдън Б. Джонсън загуби първичните избори на своята партия в Ню Хемпшир толкоз очевидно, че един авторитетен тогава политик – сенаторът Робърт Кенеди се включи в конкуренцията против своя съпартиец. Този ход обаче хвърли партията в безпорядък, а Джонсън трябваше да „ свие платната “. След месеци на разногласия вицепрезидентът Хюбърт Хъмфри се наложи като претендент, само че по-късно претърпя съкрушително проваляне на изборите от републиканеца Ричард Никсън.
За да не позволен още веднъж да се случи нещо сходно, демократите би трябвало да си отворят очите за най-важното обръщение от вечерта на дебата: че настоящият президент може и да се е показал пагубно, само че неговият конкурент не може да предложи безусловно никаква политическа идея, нито един позитивен мотив, а единствено неистини, клевети и закани за възмездие, примесени с откровени нелепости.
По-обещаващ вид
При тази безкрайна празнина в предизборната стратегия наДоналд Тръмпе явно, че и различен претендент на Демократическата партия би могъл да победи републиканеца – евентуално даже още по-лесно от застаряващия настоящ президент, който до момента се възприемаше като единствената допустима алтернатива. Но Барак Обама, Нанси Пелоси, Чък Шумър и други водещи демократи, на които Байдън има доверие, в този момент би трябвало да го убедят, че съществува и втори, доста по-обещаващ вид: Тръмп да бъде надвит благодарение на Байдън, само че без самият Байдън да е претендент за президентския пост. Президентът би трябвало да продължи да води акцията си до Конгреса на демократите в Чикаго в средата на август, на който публично ще бъде повдигнат претендентът им за изборите.
Дотогава изследванията ще покажат дали той ще може да се възвърне от неуспеха си телевизионния спор. Дотогава социолозите на партията ще знаят и от поверителни изследвания кой различен, с изключение на Байдън, би имал положителни шансове да победи Тръмп. Като вероятни претенденти да се оправят с тази задача кореспондентът на ZDF загатва трима губернатори: на Мичиган Гретчен Уитмър, на Пенсилвания Джош Шапиро и на Мериленд Уес Мур.
Байдън да призове за избор на нова двойка претенденти
Журналистът на ZDF напомня един епизод от лятото на 1944 година. На Конгреса на демократите претендентът за президент Франклин Рузвелт декларира ясно, че евентуално няма да доживее, с цел да изкара още един мандат. Затова той предлага на делегатите да намерят нов претендент за вицепрезидент, който да е в положение да поеме президентския пост когато и да е. След четири дни на разногласия и безпорядък демократите предлагат Хари Труман, който след гибелта на Рузвелт - единствено няколко месеца след встъпването му в служба - го заменя на президентския пост.
Байдън ще би трябвало да направи още една крачка: самичък да изиска неговата кандидатура да бъде оттеглена и по-късно да призове делегатите да повдигнат нова кандидатпрезидентска двойка. Това може още веднъж да провокира драма, само че и тя ще продължи единствено няколко дни, а най-после партията ще бъде принудена да се сплоти. Така, с изключение на всичко останало, ще бъде избегната идилемата с Камала Харис, защото сегашната вицепрезидентка не може автоматизирано да стане новият номер едно, коментира немската медия.
Твърде лява, с цел да победи Тръмп
Ако Байдън се отдръпна от президентския пост преди партийния конгрес, Харис не може да бъде подценена и ще би трябвало да поеме президентските функционалности. Всички социологически изследвания обаче сочат, че Доналд Тръмп изрично би спечелил изборите, в случай че Харис е кандидатката на демократите, защото тя е прекомерно лява, зада се пребори с Тръмп.
Една нова двойка с по-млади претенденти, примерно бялата сенаторка Гретчен Уитмър и чернокожият Уес Мур, биха имали по-добри шансове против 78-годишния претендент на републиканците, който две трети от гласоподавателите също считат за прекомерно остарял. С ход, като този на Рузвелт, би могло да се обезпечи последователност за най-успешната икономическа и обществена политика от времето на Линдън Джонсън насам, разяснява Елмар Тевесен. Така Байдън ще може на 20 януари 2025 година да съобщи шафетата на по-младото потомство, а той се отдръпна в заслужена пенсия, откакто е съумял да избави Америка от Доналд Тръмп. Само би трябвало да го изиска, отбелязва ZDF в умозаключение.
С една маневра, тествана по времето на Рузвелт, Джо Байдън въпреки всичко би могъл да победи Доналд Тръмп на президентските избори в Съединени американски щати - без значение от пагубното неприятното си показване на телевезионния спор.
" Истинско шоу на ужасите " - по този начин кореспондентът на ZDF във Вашингтон Елмар Тевесен наричателевизионния спор сред двамата претенденти за президентския пост в Съединени американски щати Джо Байдън и Доналд Тръмп. Всички видяха какБайдънс измъчено, а на моменти и изцяло безизразно изражение на лицето, на вятъра се мъчеше да раздвижи неуслужливата си памет. На този декор апелите да отдръпна кандидатурата си или даже да подаде оставка като президент, наподобяват разумни и рационални, показва публичната немска медия.
Грешката от 1968 година
Но съгласно Тевесен, който е специалист на медията по въпросите наСАЩи политиката за сигурност, надали би имало нещо по-глупаво от това демократите в този момент да повторят грешката от 1968 година. Тогава президентът Линдън Б. Джонсън загуби първичните избори на своята партия в Ню Хемпшир толкоз очевидно, че един авторитетен тогава политик – сенаторът Робърт Кенеди се включи в конкуренцията против своя съпартиец. Този ход обаче хвърли партията в безпорядък, а Джонсън трябваше да „ свие платната “. След месеци на разногласия вицепрезидентът Хюбърт Хъмфри се наложи като претендент, само че по-късно претърпя съкрушително проваляне на изборите от републиканеца Ричард Никсън.
За да не позволен още веднъж да се случи нещо сходно, демократите би трябвало да си отворят очите за най-важното обръщение от вечерта на дебата: че настоящият президент може и да се е показал пагубно, само че неговият конкурент не може да предложи безусловно никаква политическа идея, нито един позитивен мотив, а единствено неистини, клевети и закани за възмездие, примесени с откровени нелепости.
По-обещаващ вид
При тази безкрайна празнина в предизборната стратегия наДоналд Тръмпе явно, че и различен претендент на Демократическата партия би могъл да победи републиканеца – евентуално даже още по-лесно от застаряващия настоящ президент, който до момента се възприемаше като единствената допустима алтернатива. Но Барак Обама, Нанси Пелоси, Чък Шумър и други водещи демократи, на които Байдън има доверие, в този момент би трябвало да го убедят, че съществува и втори, доста по-обещаващ вид: Тръмп да бъде надвит благодарение на Байдън, само че без самият Байдън да е претендент за президентския пост. Президентът би трябвало да продължи да води акцията си до Конгреса на демократите в Чикаго в средата на август, на който публично ще бъде повдигнат претендентът им за изборите.
Дотогава изследванията ще покажат дали той ще може да се възвърне от неуспеха си телевизионния спор. Дотогава социолозите на партията ще знаят и от поверителни изследвания кой различен, с изключение на Байдън, би имал положителни шансове да победи Тръмп. Като вероятни претенденти да се оправят с тази задача кореспондентът на ZDF загатва трима губернатори: на Мичиган Гретчен Уитмър, на Пенсилвания Джош Шапиро и на Мериленд Уес Мур.
Байдън да призове за избор на нова двойка претенденти
Журналистът на ZDF напомня един епизод от лятото на 1944 година. На Конгреса на демократите претендентът за президент Франклин Рузвелт декларира ясно, че евентуално няма да доживее, с цел да изкара още един мандат. Затова той предлага на делегатите да намерят нов претендент за вицепрезидент, който да е в положение да поеме президентския пост когато и да е. След четири дни на разногласия и безпорядък демократите предлагат Хари Труман, който след гибелта на Рузвелт - единствено няколко месеца след встъпването му в служба - го заменя на президентския пост.
Байдън ще би трябвало да направи още една крачка: самичък да изиска неговата кандидатура да бъде оттеглена и по-късно да призове делегатите да повдигнат нова кандидатпрезидентска двойка. Това може още веднъж да провокира драма, само че и тя ще продължи единствено няколко дни, а най-после партията ще бъде принудена да се сплоти. Така, с изключение на всичко останало, ще бъде избегната идилемата с Камала Харис, защото сегашната вицепрезидентка не може автоматизирано да стане новият номер едно, коментира немската медия.
Твърде лява, с цел да победи Тръмп
Ако Байдън се отдръпна от президентския пост преди партийния конгрес, Харис не може да бъде подценена и ще би трябвало да поеме президентските функционалности. Всички социологически изследвания обаче сочат, че Доналд Тръмп изрично би спечелил изборите, в случай че Харис е кандидатката на демократите, защото тя е прекомерно лява, зада се пребори с Тръмп.
Една нова двойка с по-млади претенденти, примерно бялата сенаторка Гретчен Уитмър и чернокожият Уес Мур, биха имали по-добри шансове против 78-годишния претендент на републиканците, който две трети от гласоподавателите също считат за прекомерно остарял. С ход, като този на Рузвелт, би могло да се обезпечи последователност за най-успешната икономическа и обществена политика от времето на Линдън Джонсън насам, разяснява Елмар Тевесен. Така Байдън ще може на 20 януари 2025 година да съобщи шафетата на по-младото потомство, а той се отдръпна в заслужена пенсия, откакто е съумял да избави Америка от Доналд Тръмп. Само би трябвало да го изиска, отбелязва ZDF в умозаключение.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ