Крим: Тогава не разбирахме, че ни окупират
Дойче веле
Хиляди поданици на Крим трябваше да бягат от домовете си, когатопреди 10 години Русия анексира украинския полуостров. Някои от тях се причислиха към украинските въоръжени сили и отидоха да се бият против съветската експанзия. Сред тях Иса Акаев и Ирина Холосна.
Завръщане измежду 40 години
Иса Акаев е на 57 години. Под този псевдоним е прочут в Украйна,но същинското му име е Нариман Билялов. От 2014 година насам кримският татарин предвожда доброволческия батальон „ Крим “, който се числи към Украинската войска, а в това време е със статут на специфична част към украинското военно разузнаване. Основоположници на батальона са хора от Крим, измежду които е и самият Акаев. Той споделя, че днешната окупация на Крим го подсеща за годините в края на Втората международна война, когато руските управляващи всеобщо изселвали кримските татари в Средна Азия. Неговите родители, които тогава били още деца, през 1944 година също билидепортирани от Кримв Узбекистан.
Над 40 години фамилията му живяло в непозната страна. Иса Акаев и сестрите му се родили в Узбекската руска република, само че от родителите си овреме знаели, че тяхната татковина се казваКрими че все някой ден ще се приберат вкъщи. Възможността за това се явила обаче чак през 1990 година.
Днес Акаев си спомня, че още тогава е осъзнал в каква голяма степен Крим се нуждае от поддръжката на една самостоятелна Украйна, дружно с която да гради общо бъдеще. „ Не можем да бъдем дружно с Русия. Та нали таман руснаците ни взеха всичко “, споделя той и прибавя, че руснаците разрушили даже гробищата и джамиите на кримските татари.
Да загубиш родината си
Когато през зимата на 2014 годинаруснаци в униформи без опознавателни знацисе появили в Крим и почнали да откриват надзор над административни здания и военни обекти, хората нямали никаква визия,че нещата вървят към окупация на полуострова, спомня си Акаев.
Днес той твърди, че откакто в Киев проевропейското протестно придвижване се наложило над проруското управление, хората в Крим вярвали, че и при тях няма да бъде позволена съветска доминация. Акаев споделя и за огромните демонстрации против съветското наличие в Крим на 26 февруари в Симферопол, в които и той самият взел присъединяване.
Паралелно с това обаче се провел и проруски протест, който предизвикал конфликти: двама души починали, ималои ранени. Тогава Акаев отпътувал за Киев, с цел да потърси поддръжка за хората в Крим.
Една по-късно осъзнал, че връщане обратно няма. Съпругата мусе обадила по телефона с предизвестието, че пред дома им дебнат непознати хора. Дни по-късно той съумял да измъкне жена си и децата от Крим.
Анексията е подготвяна дълго време
Ирина Холосна е измежду тези поданици на Крим, които подкрепятУкрайнаи след 2014 година остават по родните си места, с цел да оказват опозиция на окупаторите. Днес тя си напомня, че още преди анексията в Крим се разпространявалируските тълкования на историятав преференциалния на Москва дух. Докато на власт в Киев бешепроруският президент Виктор Янукович, сред 2010 и 2014 година, на украинците на полуострова напълно намерено се оферират съветски паспорти, което щяло да им отвори нови порти и нови благоприятни условия в Русия -най-вече работа, споделя Холосна.
Тя изяснява, че по това време хората в Крим не възприемали всичко това като някаква опасност. „ Никой нямаше нищо срещу, хората го смятаха за нещо напълно обикновено. В последна сметка обаче съветски паспорти не получиха толкоз доста хора. Мисля, че тогава руснаците просто подготвяха почвата заанексията на Крими желаеха да подложат хората на тестване “, изяснява тя.
Когато през 2014 на полуострова се появили военни без опознавателни знаци, Ирина Холосна и други съпруги на украински военни нощем се събираликрай казармите, с цел да стоят на пост. Искалида пресекат опитите на руснаците да слагат под собствен надзор уреди на Украинската войска и оръжейните ѝ хранилища.
Въпреки украинската опозиция, през март 2014 година Русия въпреки всичко съумя да вземе Крим под собствен надзор. Холосна продължава да се бори за принадлежността на полуострова към Украйна в това число и следнезаконния референдум за присъединението на Крим към Руската федерация. Днес тя споделя, че никой от нейните другари и родственици тогава не повярвал на публично оповестените резултати от референдума.
„ Не го приехме. Прибрахме се с тролейбуса по домовете си и запяхме на всеослушание украинския народен химн. Мислехме, че това няма да трае дълго “, с горест в гласа споделя през днешния ден дамата.
Надеждата, че ще се върнат в освободения Крим
През идващите месеци ситуацията траяло да се утежнява. В училищеучители почнали да тормозят нейните деца, спомня си Холосна, а нея самата неведнъж я заплашвали на работното ѝ място, тъй като носела украински знаци по облеклата си.
Така през септември 2014 година ѝ се наложило да напусне Крим дружно със сина си и с щерка си – тримата отпътували за Лвов, в западна Украйна. Там Холосна се включила къмУкраинската войска, която в източните региони на страната към този момент се биела против съветските сепаратисти, подкрепяни от Москва. Оттогава насам Ирина Холосна попадала като боец в разнообразни горещи точки на борбата в региона на Донецк – и траяла да служи в това число и следруското навлизане през февруари 2022. Днес тя служи в редовете на военновъздушното разузнаване и се приготвя за задача в южна Украйна.
Иса Акаев и Ирина Холосна към този момент 10 години се борят в редовете на Украинската войска – против съветските агресори. Те желаят да дадат своя принос за освобождението на Кримския полуостров и след това да се завърнат вкъщи. Защото в Крим към момента ги чакат техните близки. Цялото семейство на Акаев към момента е там, там са бабата на Холосна, брат ѝ дружно със своето семейство. Ирина Холосна е уверена, че полуостровът може да бъде освободен единствено с военна мощ. Но това надали ще стане толкоз скоро, счита тя.
Хиляди поданици на Крим трябваше да бягат от домовете си, когатопреди 10 години Русия анексира украинския полуостров. Някои от тях се причислиха към украинските въоръжени сили и отидоха да се бият против съветската експанзия. Сред тях Иса Акаев и Ирина Холосна.
Завръщане измежду 40 години
Иса Акаев е на 57 години. Под този псевдоним е прочут в Украйна,но същинското му име е Нариман Билялов. От 2014 година насам кримският татарин предвожда доброволческия батальон „ Крим “, който се числи към Украинската войска, а в това време е със статут на специфична част към украинското военно разузнаване. Основоположници на батальона са хора от Крим, измежду които е и самият Акаев. Той споделя, че днешната окупация на Крим го подсеща за годините в края на Втората международна война, когато руските управляващи всеобщо изселвали кримските татари в Средна Азия. Неговите родители, които тогава били още деца, през 1944 година също билидепортирани от Кримв Узбекистан.
Над 40 години фамилията му живяло в непозната страна. Иса Акаев и сестрите му се родили в Узбекската руска република, само че от родителите си овреме знаели, че тяхната татковина се казваКрими че все някой ден ще се приберат вкъщи. Възможността за това се явила обаче чак през 1990 година.
Днес Акаев си спомня, че още тогава е осъзнал в каква голяма степен Крим се нуждае от поддръжката на една самостоятелна Украйна, дружно с която да гради общо бъдеще. „ Не можем да бъдем дружно с Русия. Та нали таман руснаците ни взеха всичко “, споделя той и прибавя, че руснаците разрушили даже гробищата и джамиите на кримските татари.
Да загубиш родината си
Когато през зимата на 2014 годинаруснаци в униформи без опознавателни знацисе появили в Крим и почнали да откриват надзор над административни здания и военни обекти, хората нямали никаква визия,че нещата вървят към окупация на полуострова, спомня си Акаев.
Днес той твърди, че откакто в Киев проевропейското протестно придвижване се наложило над проруското управление, хората в Крим вярвали, че и при тях няма да бъде позволена съветска доминация. Акаев споделя и за огромните демонстрации против съветското наличие в Крим на 26 февруари в Симферопол, в които и той самият взел присъединяване.
Паралелно с това обаче се провел и проруски протест, който предизвикал конфликти: двама души починали, ималои ранени. Тогава Акаев отпътувал за Киев, с цел да потърси поддръжка за хората в Крим.
Една по-късно осъзнал, че връщане обратно няма. Съпругата мусе обадила по телефона с предизвестието, че пред дома им дебнат непознати хора. Дни по-късно той съумял да измъкне жена си и децата от Крим.
Анексията е подготвяна дълго време
Ирина Холосна е измежду тези поданици на Крим, които подкрепятУкрайнаи след 2014 година остават по родните си места, с цел да оказват опозиция на окупаторите. Днес тя си напомня, че още преди анексията в Крим се разпространявалируските тълкования на историятав преференциалния на Москва дух. Докато на власт в Киев бешепроруският президент Виктор Янукович, сред 2010 и 2014 година, на украинците на полуострова напълно намерено се оферират съветски паспорти, което щяло да им отвори нови порти и нови благоприятни условия в Русия -най-вече работа, споделя Холосна.
Тя изяснява, че по това време хората в Крим не възприемали всичко това като някаква опасност. „ Никой нямаше нищо срещу, хората го смятаха за нещо напълно обикновено. В последна сметка обаче съветски паспорти не получиха толкоз доста хора. Мисля, че тогава руснаците просто подготвяха почвата заанексията на Крими желаеха да подложат хората на тестване “, изяснява тя.
Когато през 2014 на полуострова се появили военни без опознавателни знаци, Ирина Холосна и други съпруги на украински военни нощем се събираликрай казармите, с цел да стоят на пост. Искалида пресекат опитите на руснаците да слагат под собствен надзор уреди на Украинската войска и оръжейните ѝ хранилища.
Въпреки украинската опозиция, през март 2014 година Русия въпреки всичко съумя да вземе Крим под собствен надзор. Холосна продължава да се бори за принадлежността на полуострова към Украйна в това число и следнезаконния референдум за присъединението на Крим към Руската федерация. Днес тя споделя, че никой от нейните другари и родственици тогава не повярвал на публично оповестените резултати от референдума.
„ Не го приехме. Прибрахме се с тролейбуса по домовете си и запяхме на всеослушание украинския народен химн. Мислехме, че това няма да трае дълго “, с горест в гласа споделя през днешния ден дамата.
Надеждата, че ще се върнат в освободения Крим
През идващите месеци ситуацията траяло да се утежнява. В училищеучители почнали да тормозят нейните деца, спомня си Холосна, а нея самата неведнъж я заплашвали на работното ѝ място, тъй като носела украински знаци по облеклата си.
Така през септември 2014 година ѝ се наложило да напусне Крим дружно със сина си и с щерка си – тримата отпътували за Лвов, в западна Украйна. Там Холосна се включила къмУкраинската войска, която в източните региони на страната към този момент се биела против съветските сепаратисти, подкрепяни от Москва. Оттогава насам Ирина Холосна попадала като боец в разнообразни горещи точки на борбата в региона на Донецк – и траяла да служи в това число и следруското навлизане през февруари 2022. Днес тя служи в редовете на военновъздушното разузнаване и се приготвя за задача в южна Украйна.
Иса Акаев и Ирина Холосна към този момент 10 години се борят в редовете на Украинската войска – против съветските агресори. Те желаят да дадат своя принос за освобождението на Кримския полуостров и след това да се завърнат вкъщи. Защото в Крим към момента ги чакат техните близки. Цялото семейство на Акаев към момента е там, там са бабата на Холосна, брат ѝ дружно със своето семейство. Ирина Холосна е уверена, че полуостровът може да бъде освободен единствено с военна мощ. Но това надали ще стане толкоз скоро, счита тя.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ