Дойче Веле Двете паянтови легла в стаята все още са с

Дойче Веле Двете паянтови кревати в стаята към момента са с чаршафи и калъфки за спане. " Съвсем до неотдавна тук бяха настанени 13 индивида, назначени при подизпълнители ", споделя ни Инге Бултшнидер, която от години се бори за по-добри условия на труд за служащите от България, Румъния, Полша и Северна Македония.

48-годишната жена сочи към ъглите на стаята - на всички места тъмни петна от плесен. Входната врата е необятно отворена, само че все пак миризмата в запуснатата къща е непоносима. Отзад виждаме резервоар за боклуци - и ледник, цялостен с месо. " Месо от " Тьонис ", което мухлясва вътре ", споделя Бултшнидер и си запушва носа поради вонята, която се разнася.

Българка ѝ споделя за изискванията в " Тьонис "

Още преди години тя провела митинги пред къщи като тази, с цел да обърне внимание на мизерните условия, в които са настанени източноевропейските служащи. " В " Тьонис " обаче никой не прояви интерес, нито пък в градската администрация ", възмущава се дамата.

Сега най-малко това се промени. Навсякъде в Реда-Виденбрюк, където се намира централата на " Тьонис ", се виждат служители на реда, бойци и представители на здравните управляващи. Всички чиновници на месопреработвателното дружество се тестват за ковид. Към момента инфектираните са към този момент над 1550, а в целия окръг още веднъж бе въведена цялостна обсада на публичния живот, споделя " Дойче Веле ".

Инге Бултшнидер започнала да се интересува от изискванията в " Тьонис ", откакто преди няколко години лежала в една болнична стая дружно с българка, работеща в кланицата. Жената ѝ разказала за тежките условия на труд в предприятието, за наднормените часове, за мизерните условия, в които са настанени служащите от Източна Европа. Бултшнидер основала гражданска самодейност, провела митинги, само че за източноевропейските служащи в " Тьонис ", множеството от които са назначени при подизпълнители, съвсем нищо не се трансформирало. Оказало се доста мъчно да се потърси юридическа отговорност от концерна за частично нечовешките условия на труд и живот.

" Всички тук знаеха в какви условия живеят източноевропейските служащи, а щом елементарните хора са го знаели, значи е било известно и на всички политици и чиновници на локално и провинциално ниво ", споделя една минувачка, която срещаме в Реда-Виденбрюк.

" Тук има доста дружелюбни хора, които са подготвени да оказват помощ. Те се ангажираха интензивно и по време на бежанската рецесия през 2015, само че за жалост в последно време ксенофобията пораства ", споделя Гудрун Бауер, която е градски консултант от Социалдемократическата партия. Бауер разказва за сигнали, които жители подавали преднамерено - за да очернят източноевропейските служащи, живеещи в съседство.

Сами и изолирани

Чуждестранните служащи са настанени на разнообразни места в Реда-Виденбрюк. В една триетажна постройка виждаме двама от тях да пушат на прозорца. Нямат право да излизат, защото цялата постройка е сложена под карантина. Разказват ни, че от предишния петък никой не им е носил храна. " Ще се погрижа ", обещава им Инге Бултшнидер. И прибавя: " Ако не беше рецесията поради ковид, надали някой щеше да се загрижи за ориста на тези хора ".