Доверието е двупосочен процес. Той е инвестиция от страна на

„ Доверието е двупосочен развой. Той е инвестиция от страна на този, който дава доверието и заричане от страна на този, който предлага нещо с цел да получи доверието, в случай че приказваме за политика. и доверието зависи в доста огромна степен от това, което, в британския се употребява думичката deliver (доставя - от англ.) политиците като кажат нещо, би трябвало да го доставят след това на гласоподавателите си и когато този развой еднопосочно е преустановен, т.е. политиците споделят, че ще създадат нещо, а вършат друго от това, което дават обещание. “, споделя известният влогър Асен Генов в предаването „ Видимо и невидимо: Контрапропаганда “ с Калин Манолов.

„ Ако приказваме за дясно мислещи политически хора, ние можем да спорим дали сме по-либерални или по-консервативни в своите десни убеждения, само че ние би трябвало да залагаме върху персоналните си качества и персоналните си старания да живеем добре и да подсигуряваме за тези след нас заслужен и прекрасен живот. И в този смисъл отговорността се разгръща и през нашия политически избор. Ние не трябва да влагаме доверие в политици, които няма да доставят това, което ни дават обещание. А те отиват в политиката със поръчка нещо да създадат съгласно нашите разбирания за вярно и когато не го вършат, ние вършим неверен избор и ние сами се отхвърляме от тази отговорност за личния си живот, а и за живота на тези след нас. “, споделя Асен Генов.

Според Генов политиците в България по-скоро не могат и не желаят да вземат правилни стратегически решения. „ Страхът от това да вземеш вярното решение, тъй като не е, че не им се подсказва. Подсказват им и наши сътрудници, подсказваме им ние, гласоподавателите, кои са правилните решения на тези, за които гласуваме, не приказвам за тези за които не гласуваме. те слушат своя електорат. Но по едно и също време „ не моженето “ и по едно и също време страха и „ не настояването “ да се вземат верните решения, това е което виждаме в България. „ Не настояването “, да вземем за пример, можем да го забележим във всеки един политически диалог за предишното до 89-та година Стане ли дума за комунистическия режим, за репресивната машина на комунистическия режим и Държавна сигурност, чуем ли „ в този момент не му е времето “, значи че политикът го е боязън да вземе правилно решение и не схваща сериозността на казуса. “
„ Не може ти да си против Европейски Съюз, против капиталистическата система, западната ориентировка на България, против еврото и в това време да спестяваш в евро, да ползваш точно софтуерните достижения на Западния свят, които са вероятни единствено само в западния свят и да ползваш осведомителната среда, която този цивилизован свят ти предлага, да се ваксинираш, само че да си против имунизацията и медицината, това е двуличие! “

За медийното отразяване на трагичната преживелица на паркинга на баптистката болничното заведение Ал-Ахли с дефектиралата палестинска ракета, изстреляна от „ Хамас “ гостът разяснява: „ Там виждаме две неща. Първото е тоталния неуспех, освен това на международни медии, които просто преповториха тезата на арабската редакция на „ Ал Джазира “, финансираната и следена от Катар телевизия. Те мисля, че бяха първи със поръчката за 1000 починали, при този гърмеж наоколо до болничното заведение Ал-Ахли и по-късно се завъртя по всички водещи медии, на които в следствие им се наложи, като че ли в придвижване, да приспособяват своята теза и към този момент гръмките заглавия „ Израел умъртви “, „ Израел обстрелва “ и така нататък минаха на втори проект. Второто нещо което виждаме от трагично събитие е ракета, която не стига своята цел, а пада другаде и убива почтени хора, без значение кой към кого стреля, в тази ситуация не разясняваме това, това е доминиране на пропагандата, тотална победа на пропагандата в интерес на левичарската поза на Палестина. “
Целият диалог на Калин Манолов с Асен Генов в предаването „ Видимо и невидимо: Контрапропаганда “ можете да гледате във видеото: