Доцент Атанас Мангъров, който често е обвиняван, че води ковид

Доцент Атанас Мангъров, който постоянно е упрекван, че води коронавирус войни, упорства, че просто държи на думите си. За него коронавирусната пандемия, която ни мъчи към този момент повече от година, не е толкоз страшна. Но какъв е той в персоналния си живот? Разказва в изявление за 65-тия си рожден ден. Някои негови отговори може да ви изненадат, други - не. При нас най-малко бе по този начин, изключително това, че е бил... камионджия. Той не обича рождения си ден и рядко съумява да се събере със фамилията за този ден, за разлика от преди години, когато е бил възпитаник. " Не обичам да го чествам. Никак не обичам рождения си ден. Обикновено и не се събираме. Аз излязох от у дома на 14 години, когато отидох да изучавам в Английската гимназия в Пловдив. На рождените си дни все съм бил в придвижване. Със съучениците ми правехме купони. Като студент беше кофти, тъй като в края на януари е сесията. Когато децата бяха дребни, у дома правехме сбирки с по 30-40 души, само че и това отмина ", разяснява той пред dir.bg. Доц. Мангъров е отгледал четири деца, като две от тях са тръгнали по неговия път и са се осъществили в България. " Най-големият ми наследник - Борислав е от първия брак на брачната половинка ми. Другите деца са Елена и близнаците - Христо и Илия. Борислав е шеф на компания, Христо и Илия са лекари, а Елена е фармацевт. Сестрата на жена ми е професор по биохимия в Съединени американски щати, живее там и възпламени Борислав да става кинезитерапевт, тъй като признавали там нашите дипломи. Той отиде на една студентска бригада и след това повече не искаше и да чуе за Америка. След това приключи бизнес администрация в Американския лицей в Правец и работи в България. Всичките ми деца работят в България. Иначе по какъв начин ги гледахме, че нещо се отплеснах. Трудно - това е отговорът. Елена беше на 10 месеца, когато близнаците бяха на път да се раждат. Тя тогава отиде в Стара Загора при майка ми и татко ми - сякаш за малко, до момента в който се родят близнаците, само че се върна в София, когато беше на 14 години и когато я одобриха в Английската гимназия. Откровено мога да кажа, че тя ми е повече като сестра, в сравнение с като дете. Тя има същата психоструктура като мен, същата лошотия, същия дебелоглав. Дори е по-добра ", споделя доцентът. Хобитата на са му стрелбата и плуването. " Пристолетът би трябвало да е Глок 17 и Рюгер Марк 3. Имам пет или шест пушки, само че ловът се случва рядко. Иначе преди време бях и в този момент още веднъж съм в клуб по пукотевица. Страхотно е чувството. Стрелбата ти дава опция да се съсредоточиш, да потънеш в себе си дотам, че да забравиш всичко останало. Ако една мисъл ти мине през главата сега на изстрела, тя се вижда на целта - наляво, надясно, горе, долу. И какво правиш в подобен миг? Теглиш си една майна, че си тъп, и продължаваш напред. И още веднъж наслаждение. Обичам и да плавам, да търча, само че нещо навъртях километри в бягането и колената ме болят. И за реглаж не стават. (Смее се). Иначе плавам постоянно. Той споделя и за канадската си случка и късата си " кариера " като камионджия. " О, да. Говорим за 1990 година. Та тогава и аз, като всички други, хукнах да вървя в чужбина, тъй като тук нещата не вървяха. Отидох първо в Швеция и желаех оттова след това да отпътува за Канада. И в Швеция какво... Тогава беше изселническата вълна. Нищо не стана. Върнах се от Швеция. След това открих покана за един конгрес по инфекциозни заболявания в Монреал. Конгресът е скъпо мероприятие, конгресни такси, хотели, самолети. Намери се една другарка, която искаше около мен да стигне до Канада като компаньон и реши да финансира пътуването. Отидохме за визи в консулството на Канада в Белград. Там консулът - една стара дама, от пръв взор разбра, че отивам, с цел да остана и все пак ми даде виза. Приятелката не получи виза, само че не отдръпна финансирането. В Канада половината от българската общественост ми бяха познати - старозагорска махала, пловдивска махала, съученици. Бях се настроил да ставам водач на ТИР. Изкарах месец, само че взех решение, че не е моето - неосъщественият канадски камионджия. (Смее се) Главата ми щеше да изпуши от мислене - водач в Канада или доктор в България? Иначе имам сътрудници, които отидоха и още карат. Въпрос на позиция е. По-късно в България с другари си купихме ТИР от разпродажбата на СОМАТ. Две години си играхме на тираджии, а на близнаците разказвах приказки за приключенията на ТИР-а Мерцедес в Йордания, Сирия и други страни. Исках моите деца да отидат да учат в чужбина, само че те не пожелаха. Аз пък си останах доктор ", приключва доцент Мангъров.