Работа на парче спъва законите за земята
Доц. Въто Христов
Българският парламент постоянно е упрекван (основателно), че приема не добре премислени закони, признати небрежно и след това стартира тяхното безпределно изменение и допълнение. Примери колкото щеш. В идващите редове аз ще изложа по какъв начин той извършва едно лично решение, отнасящо се за подготовката на значим законодателен акт за поземлените връзки. Добил популярност като Кодекса.
Ето хронологията
Сагата стартира през 2010 година от Министерство на земеделието и храните. Платиха се на адвокатска адвокатска фирма 462 хиляди лева за разбор на законодателството в България и няколко европейски страни. Други 100 хиляди (авансово) за подготовка на самия законодателен документ, който не беше признат. Тази разработка отлежава в прокуратурата. Миналата година (13 юли) народните представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков насочат запитване към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов за политиката на министерството за основаване ред в поземлените връзки. На питането беше отговорено по време на парламентарния надзор на 09.09.2017 година На същото съвещание 61 народни представители от парламентарната група на "БСП за България " внасят предложение за обсъждане по питането дружно с план за решение. Председателят на Народно събрание господин Главчев насрочва разискванията да се проведат на идващия парламентарен надзор (15.09). Впоследствие датата се трансформира и се организира изключително съвещание на 19.09.2017 година, отдадено основно на питането на двамата депутати.
В. ДУМА на 23.10.2017 година помести обстоен коментар на това съвещание. Проектът на левицата беше отритнат и признат препоръчаният от Цвета Караянчева - тя тогава не беше ръководител на Народно събрание. Ето неговото наличие.
I. В период до 31 декември 2017 година министърът на земеделието, храните и горите да внесе отчет в Народно събрание, включващ:
1. Анализ на нормативната регулация на публичните връзки в земеделието - по отношение на собствеността, използването и ръководство на земеделските земи в България.
2. Стратегия за ръководство на поземлената благосъстоятелност в България.
II. В период от 10 месеца след приемане на отчета по точка I министърът на земеделието, храните и горите да внесе в Народно събрание план за обединен законодателен акт, уреждащ публичните връзки в земеползването - по отношение на собствеността, използването, опазването и ръководството на земеделските земи в България. Целта е да се подсигурява отбраната на земеделската земя като национално благосъстояние и да се сътвори основа за стабилно развиване на земеделието.
Нека това решение лежи на съвестта на неговия създател и на ръководещото болшинство, което го одобри. По наличие то е по-лошо от импортирания план на депутатите от "БСП за България ".
Какво последва
от това решение? На 11 януари 2017 година при откриването на Третата сесия и деветдесетото съвещание на Народно събрание новоизбраният ръководител Цвета Караянчева изчита известията, които са постъпили в интервала, в който събранието не е работило - т.е. през коледните и новогодишните празници. В последното известие тя споделя, че на 28.12.2017 година министър Порожанов е внесъл отчет по точка I от Решението на Народно събрание от 19.09.2017 година, а на 10.01.2018 година е постъпил от Министерския съвет същият отчет, прегледан и утвърден на оперативно съвещание, извършено на 3 януари 2018 година Докладите са изпратени на народните представители на електронните им адреси и са разполагаем в библиотеката на Народното събрание. Дотук изложих хронологията на питането, полемиката в Народно събрание и работата на МЗХГ по подготовката на Кодекса. Следват моите въпроси, заключения и оферти.
1. Защо Народно събрание не е изпълнило т. II от своето Решение, да одобри отчета по т. I, съдържащ разбора ЕЕ.. и тактиката... Логично е, който е сложил задачата да одобри нейното осъществяване. Или то се основава на събитието, че Министерски съвет е одобрил отчета. В дневния ред на Министерски съвет от 03.01.2018 година не попада разглеждането на посочения материал. Не мога да си показва, че през празничните дни някой от държавното управление с изключение на министър Порожанов е прочел отчета от 334 страници, осмислил го е и е споделил утвърждавам или склонен.
Другата версия е, че управлението на Народно събрание се основава на утвърждението на Министерски съвет. Тогава обоснован е въпросът каква република сме - парламентарна или министерска. Опитах се да схвана от депутати от комисията по земеделие, храни и гори обсъждан ли е отчетът. Отговор - не е обсъждан. За по-сигурно потърсих и МЗХГ - зам.-министър Виргиния Кръстева, която дава отговор за поземлените връзки. По незнайни за мен аргументи (макар, че се досещам) обещаният диалог не се състоя..
В началото на м. юли т.г. МЗХГ разгласи и провежда социална консултация за правене на законопроект, уреждащ нормативна регулация на публичните връзки в собствеността, потреблението, опазването и ръководството на земеделските земи в Република България. Крайният период за консултацията е 10 август т.г. - към този момент изминал. В консултационния документ е маркирано, че 10-месечния период за правене на законопроекта тече от 28.12.2017 година Това значи, че някой е разпоредил документално или устно "гответе законопроекта ". Кой е той, откакто отчетът не е признат от Народно събрание?
Учудващо е мълчанието към този момент 8 месеца
на двамата депутати отправили питането към министъра, пък и на 61 народни представители от парламентарната група на "БСП за България " провокирали изключителното съвещание на Народно събрание на 19.09.2017 година От МЗХГ се схваща, че 10- месечния период е към своя край и то ще показа план за обединен законодателен акт, какъвто си показва да бъде Кодексът.
2. В отчета на министъра показан в Народно събрание няма тактика за бъдещите поземлени връзки. За него в. ДУМА писа на 26.01.2018 година В Консултационния документ също няма. В тях се разясняват единствено 2 закона - ЗСПЗЗ и ЗОЗ. Всичко е ориентирано да се създадат козметични промени в посочените закони, ще се предложат и някои нови членове, алинеи и точки и ще се обединят в обединен законодателен документ и по този метод ще се бетонира статуквото. Един вестник в края на юли т.г. написа хвалебствена дрънканица за подготвяната от МЗХГ законодателна уредба. На 27.08. 2018 земеделското министерство е оповестило за разискване проекторешение на Министерски съвет за одобрение на план на Закон за поземлените връзки и запазване на земеделските земи. Краен период - 26.09.2018 година Бог да ни е на помощ. И в двата документа се подминават значими съставки на поземлените връзки. Ето някои от тях:
- Не се взема отношение към продължаващото накъсване на земята и нарастването на притежателите. В края на 1944 година притежателите на земя бяха 880 хиляди, в края на петдесетте години на предишния век (завършването на кооперирането) станаха 1,3 млн. в края на 90-те години в осъществяване на ЗСПЗЗ 1991 година надвишиха 2 млн. бр. Колко са в този момент и ще продължи ли раздробяването и увеличението на притежателите. Много европейски страни със закон са стопирали този развой.
- Подминат е фундаментът на поземлените връзки - размерът на собствеността и използването. Нима Ал. Стамболийски и направилите поземлената промяна през 1946 година, която ограничаваше размера на личната земя, не са разбирали смисъла на поземлените връзки. Депутатите, приели през 1996 година ЗАЗ, ограничиха размера на арендуваната земя (чрез член 5 от закона) от едно лице и неговото семейство на 6000 дка. И не повече от една трета от землището на обитаемото място. Всичко това е в аналите на историята.
- Оставени са без коментар в разбора 2 значими закона, които са част от поземлените връзки. Чрез Закона за арендата в земеделието са обхванати 80% от обработваемата земя (нивите) и по-голям % от ливадите, мерите и пасищата и наранени повече от 1,3 млн. притежатели. Другият закон, който е пропуснат, е за земеделските кооперации от 1999 година Може би повода е, че в него липсват думите земя и земеделие. Но те съществуват - повече са от 900 и обработват над 6,5 млн. дка. земя и сплотяват стотици хиляди притежатели. Защо ли?
- Не са удостоени с внимание фондовете за недвижими парцели, обединени в Асоциация на притежатели на аграрни земи (около 2 млн. дка.) Те са моторите на комасацията на собствеността на земята. Добре се знаят техните подбуди (мотиви) за това. Някой от тях са и арендатори - едни същински, други фиктивни.
- Част от поземлените връзки е търговията със земеделска земя. Но и тя не е предмет на разбора и "стратегията ". Тя е оставена на пазарната буря.
Всеки, който желае, купува -
арендатори, фондове за недвижими парцели, аграрни кооперации, чужденци (някои с подставени лица). Не се поучихме, а и не желаем, от опита на доста европейски страни, които добре контролират този развой, а някои от тях имат и специфични държавно-обществени структури за тази цел.
3. Най-голямото ми отчаяние и паника произлизат от обстоятелството, че нашите народни представители и МЗХГ не обърнаха внимание на Резолюцията на Екологичен потенциал, призната на 27 април 2017 година, отнасяща се за настоящото положение на концентрацията на аграрни земи и по какъв начин да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Тя съдържа 42 регламента и се отнася основно за България и още 2-3 страни, където концентрацията на земеделска земя като благосъстоятелност и прилагане е взела застрашителни размери. Тази резолюция беше подмината и на изключителното съвещание на 19.09.2017 година
Учудващо е и мълчанието на българските евродепутати - 18 на брой. Нито един от тях не отиде в Народното събрание, държавното управление и МЗХГ и да каже "Ние в Екологичен потенциал приехме резолюция, която е доста значима за нас " - какво ще вършиме? Един от евродепутатите е бил ръководител на Народно събрание, различен - министър председател на Република България, трети - заместник-председател на комисията по земеделие и развиване на селските региони в Екологичен потенциал. Пък и всеки различен от тях можеше да направи това, само че не би. Не знам друга по-мащабна и с ляв уклон Резолюция на Екологичен потенциал (изключвам субсидиите) за земеделието, която приляга на ПЕС.
Ако Народно събрание и неговото управление държат на своя престиж, те би трябвало да изпълнят точка II от Решението, взето на 19.09.2017 година, като обсъдят и одобряват отчета на министъра с присъединяване на всички парламентарни групи. Това може да стане на първо време в комисията по земеделие, храни и гори. При това разискване да се оформи заданието в какви насоки да се създаде законодателството за поземлените връзки, което да се сплоти в кодекс. Може да се одобри различен вид, който съгласно мен е с нараснала компликация. Да се разпореди на народен представител от земеделската комисия, който по матрицата на Мария Нойхл и Резолюцията на Екологичен потенциал от 30.04.2017 година да приготви законопроекта.
Българският парламент постоянно е упрекван (основателно), че приема не добре премислени закони, признати небрежно и след това стартира тяхното безпределно изменение и допълнение. Примери колкото щеш. В идващите редове аз ще изложа по какъв начин той извършва едно лично решение, отнасящо се за подготовката на значим законодателен акт за поземлените връзки. Добил популярност като Кодекса.
Ето хронологията
Сагата стартира през 2010 година от Министерство на земеделието и храните. Платиха се на адвокатска адвокатска фирма 462 хиляди лева за разбор на законодателството в България и няколко европейски страни. Други 100 хиляди (авансово) за подготовка на самия законодателен документ, който не беше признат. Тази разработка отлежава в прокуратурата. Миналата година (13 юли) народните представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков насочат запитване към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов за политиката на министерството за основаване ред в поземлените връзки. На питането беше отговорено по време на парламентарния надзор на 09.09.2017 година На същото съвещание 61 народни представители от парламентарната група на "БСП за България " внасят предложение за обсъждане по питането дружно с план за решение. Председателят на Народно събрание господин Главчев насрочва разискванията да се проведат на идващия парламентарен надзор (15.09). Впоследствие датата се трансформира и се организира изключително съвещание на 19.09.2017 година, отдадено основно на питането на двамата депутати.
В. ДУМА на 23.10.2017 година помести обстоен коментар на това съвещание. Проектът на левицата беше отритнат и признат препоръчаният от Цвета Караянчева - тя тогава не беше ръководител на Народно събрание. Ето неговото наличие.
I. В период до 31 декември 2017 година министърът на земеделието, храните и горите да внесе отчет в Народно събрание, включващ:
1. Анализ на нормативната регулация на публичните връзки в земеделието - по отношение на собствеността, използването и ръководство на земеделските земи в България.
2. Стратегия за ръководство на поземлената благосъстоятелност в България.
II. В период от 10 месеца след приемане на отчета по точка I министърът на земеделието, храните и горите да внесе в Народно събрание план за обединен законодателен акт, уреждащ публичните връзки в земеползването - по отношение на собствеността, използването, опазването и ръководството на земеделските земи в България. Целта е да се подсигурява отбраната на земеделската земя като национално благосъстояние и да се сътвори основа за стабилно развиване на земеделието.
Нека това решение лежи на съвестта на неговия създател и на ръководещото болшинство, което го одобри. По наличие то е по-лошо от импортирания план на депутатите от "БСП за България ".
Какво последва
от това решение? На 11 януари 2017 година при откриването на Третата сесия и деветдесетото съвещание на Народно събрание новоизбраният ръководител Цвета Караянчева изчита известията, които са постъпили в интервала, в който събранието не е работило - т.е. през коледните и новогодишните празници. В последното известие тя споделя, че на 28.12.2017 година министър Порожанов е внесъл отчет по точка I от Решението на Народно събрание от 19.09.2017 година, а на 10.01.2018 година е постъпил от Министерския съвет същият отчет, прегледан и утвърден на оперативно съвещание, извършено на 3 януари 2018 година Докладите са изпратени на народните представители на електронните им адреси и са разполагаем в библиотеката на Народното събрание. Дотук изложих хронологията на питането, полемиката в Народно събрание и работата на МЗХГ по подготовката на Кодекса. Следват моите въпроси, заключения и оферти.
1. Защо Народно събрание не е изпълнило т. II от своето Решение, да одобри отчета по т. I, съдържащ разбора ЕЕ.. и тактиката... Логично е, който е сложил задачата да одобри нейното осъществяване. Или то се основава на събитието, че Министерски съвет е одобрил отчета. В дневния ред на Министерски съвет от 03.01.2018 година не попада разглеждането на посочения материал. Не мога да си показва, че през празничните дни някой от държавното управление с изключение на министър Порожанов е прочел отчета от 334 страници, осмислил го е и е споделил утвърждавам или склонен.
Другата версия е, че управлението на Народно събрание се основава на утвърждението на Министерски съвет. Тогава обоснован е въпросът каква република сме - парламентарна или министерска. Опитах се да схвана от депутати от комисията по земеделие, храни и гори обсъждан ли е отчетът. Отговор - не е обсъждан. За по-сигурно потърсих и МЗХГ - зам.-министър Виргиния Кръстева, която дава отговор за поземлените връзки. По незнайни за мен аргументи (макар, че се досещам) обещаният диалог не се състоя..
В началото на м. юли т.г. МЗХГ разгласи и провежда социална консултация за правене на законопроект, уреждащ нормативна регулация на публичните връзки в собствеността, потреблението, опазването и ръководството на земеделските земи в Република България. Крайният период за консултацията е 10 август т.г. - към този момент изминал. В консултационния документ е маркирано, че 10-месечния период за правене на законопроекта тече от 28.12.2017 година Това значи, че някой е разпоредил документално или устно "гответе законопроекта ". Кой е той, откакто отчетът не е признат от Народно събрание?
Учудващо е мълчанието към този момент 8 месеца
на двамата депутати отправили питането към министъра, пък и на 61 народни представители от парламентарната група на "БСП за България " провокирали изключителното съвещание на Народно събрание на 19.09.2017 година От МЗХГ се схваща, че 10- месечния период е към своя край и то ще показа план за обединен законодателен акт, какъвто си показва да бъде Кодексът.
2. В отчета на министъра показан в Народно събрание няма тактика за бъдещите поземлени връзки. За него в. ДУМА писа на 26.01.2018 година В Консултационния документ също няма. В тях се разясняват единствено 2 закона - ЗСПЗЗ и ЗОЗ. Всичко е ориентирано да се създадат козметични промени в посочените закони, ще се предложат и някои нови членове, алинеи и точки и ще се обединят в обединен законодателен документ и по този метод ще се бетонира статуквото. Един вестник в края на юли т.г. написа хвалебствена дрънканица за подготвяната от МЗХГ законодателна уредба. На 27.08. 2018 земеделското министерство е оповестило за разискване проекторешение на Министерски съвет за одобрение на план на Закон за поземлените връзки и запазване на земеделските земи. Краен период - 26.09.2018 година Бог да ни е на помощ. И в двата документа се подминават значими съставки на поземлените връзки. Ето някои от тях:
- Не се взема отношение към продължаващото накъсване на земята и нарастването на притежателите. В края на 1944 година притежателите на земя бяха 880 хиляди, в края на петдесетте години на предишния век (завършването на кооперирането) станаха 1,3 млн. в края на 90-те години в осъществяване на ЗСПЗЗ 1991 година надвишиха 2 млн. бр. Колко са в този момент и ще продължи ли раздробяването и увеличението на притежателите. Много европейски страни със закон са стопирали този развой.
- Подминат е фундаментът на поземлените връзки - размерът на собствеността и използването. Нима Ал. Стамболийски и направилите поземлената промяна през 1946 година, която ограничаваше размера на личната земя, не са разбирали смисъла на поземлените връзки. Депутатите, приели през 1996 година ЗАЗ, ограничиха размера на арендуваната земя (чрез член 5 от закона) от едно лице и неговото семейство на 6000 дка. И не повече от една трета от землището на обитаемото място. Всичко това е в аналите на историята.
- Оставени са без коментар в разбора 2 значими закона, които са част от поземлените връзки. Чрез Закона за арендата в земеделието са обхванати 80% от обработваемата земя (нивите) и по-голям % от ливадите, мерите и пасищата и наранени повече от 1,3 млн. притежатели. Другият закон, който е пропуснат, е за земеделските кооперации от 1999 година Може би повода е, че в него липсват думите земя и земеделие. Но те съществуват - повече са от 900 и обработват над 6,5 млн. дка. земя и сплотяват стотици хиляди притежатели. Защо ли?
- Не са удостоени с внимание фондовете за недвижими парцели, обединени в Асоциация на притежатели на аграрни земи (около 2 млн. дка.) Те са моторите на комасацията на собствеността на земята. Добре се знаят техните подбуди (мотиви) за това. Някой от тях са и арендатори - едни същински, други фиктивни.
- Част от поземлените връзки е търговията със земеделска земя. Но и тя не е предмет на разбора и "стратегията ". Тя е оставена на пазарната буря.
Всеки, който желае, купува -
арендатори, фондове за недвижими парцели, аграрни кооперации, чужденци (някои с подставени лица). Не се поучихме, а и не желаем, от опита на доста европейски страни, които добре контролират този развой, а някои от тях имат и специфични държавно-обществени структури за тази цел.
3. Най-голямото ми отчаяние и паника произлизат от обстоятелството, че нашите народни представители и МЗХГ не обърнаха внимание на Резолюцията на Екологичен потенциал, призната на 27 април 2017 година, отнасяща се за настоящото положение на концентрацията на аграрни земи и по какъв начин да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Тя съдържа 42 регламента и се отнася основно за България и още 2-3 страни, където концентрацията на земеделска земя като благосъстоятелност и прилагане е взела застрашителни размери. Тази резолюция беше подмината и на изключителното съвещание на 19.09.2017 година
Учудващо е и мълчанието на българските евродепутати - 18 на брой. Нито един от тях не отиде в Народното събрание, държавното управление и МЗХГ и да каже "Ние в Екологичен потенциал приехме резолюция, която е доста значима за нас " - какво ще вършиме? Един от евродепутатите е бил ръководител на Народно събрание, различен - министър председател на Република България, трети - заместник-председател на комисията по земеделие и развиване на селските региони в Екологичен потенциал. Пък и всеки различен от тях можеше да направи това, само че не би. Не знам друга по-мащабна и с ляв уклон Резолюция на Екологичен потенциал (изключвам субсидиите) за земеделието, която приляга на ПЕС.
Ако Народно събрание и неговото управление държат на своя престиж, те би трябвало да изпълнят точка II от Решението, взето на 19.09.2017 година, като обсъдят и одобряват отчета на министъра с присъединяване на всички парламентарни групи. Това може да стане на първо време в комисията по земеделие, храни и гори. При това разискване да се оформи заданието в какви насоки да се създаде законодателството за поземлените връзки, което да се сплоти в кодекс. Може да се одобри различен вид, който съгласно мен е с нараснала компликация. Да се разпореди на народен представител от земеделската комисия, който по матрицата на Мария Нойхл и Резолюцията на Екологичен потенциал от 30.04.2017 година да приготви законопроекта.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ