Доц. Олег Чолаков е водещ специалист в областта на панкреатичната

Доц. Олег Чолаков е водещ експерт в региона на панкреатичната хирургия. Дълги години е работил в УМБАЛСМ " Н.И. Пирогов ", бил е заместник-директор на незабавната болница. Планински избавител, съдействал доста за развиването на Планинската избавителна работа на БЧК.

В момента управлява Отделението по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия на Университетска болница " Лозенец ".

Днес беседваме с доцент Чолаков за неговия път в медицината, за полезностите, в които има вяра, за измененията, които съгласно него са нужни на българското опазване на здравето и несъмнено, за любовта му към планината.

Доц. Чолаков, има едно изказване, че незабавните хирурзи помнят най-силно случаите на деца, които са избавили. Нека Ви върна години обратно, когато с дълга интервенция след скъсване на панкреаса спасихте 5-годишно дете. Спомняте ли си за него?

Да, несъмнено, както и други случаи на деца, които съм оперирал. Те постоянно се помнят най-силно. Но да кажа, че освен аз си припомням за това дете – Валентин, той към този момент е младеж и също се сеща за мен, идва с родителите си, виждаме се. Минаха доста години, това беше през 2013 година Детето беше потърпевшо тежко при пътно-транспортно произшествие, панкреасът му беше безусловно разполовен. Бързо взехме решение за органосъхраняваща интервенция посредством централна резекция, не лява или дясна.

Така успяхме да запазим главата и опашката на панкреаса. В опашката на органа се създава инсулинът, без него човек става диабетик. В главата на панкреаса пък се синтезират доста значими ензими, които подкрепят храносмилателния развой. Благодарение на интервенцията детето е живо, възвърне се изцяло, пораства обикновено. Както към този момент споделих, виждаме се и до през днешния ден.

Това беше неповторима за България намеса, описахме я в научна публикация, която беше оповестена в съществени издания в чужбина.

И тъй като приказваме за деца – те в действителност могат да създадат лекаря, който ги лекува, благополучен. Дори и след тежка интервенция, дребните деца, бебетата, могат да отворят очи и да ти се ухилен. Това не се не помни.

Работите в една от най-деликатните области – хирургия на панкреаса – органът, за който се споделя, че е „ неприятелски към интервенции “, такава тематика беше дефинирана и в програмата на последния народен конгрес по хирургия. Какво и особеното в тези интервенции?

Първо желая да кажа, че това е една стигма, останала от предишното. Панкреатичната хирургия се развива последна от цялата коремна хирургия, по този начин е било на всички места по света. Панкреатологията се е развива най-късно, физиологията на панкреаса като орган остава дълго неопозната. Затова има един боязън – страхът от непознатото. Той минава с натрупването на опит, опитът дава успокоение. Днес панкреатичната хирургия се развива бързо, навлизат доста нови способи, други се усъвършенстват, тъй че това е една динамична област на коремната хирургия, в която има доста нови неща.

Кои са Вашите учители в специалността?

Д-р Георги Ленгарски, който беше областен хирург на Кюстендил, след това проф. Георги Златарски, несъмнено. Има една максима, че хирургия се краде, а не са учи. И аз съм си откраднал нещо, сигурно от всички сътрудници, с които съм работил – било то позитивно, или негативно.

Специализирал съм в Германия и Швейцария, там мои учители бяха двама изключителни хирурзи. Първо бях в Швейцария, където работих при проф. Маркус Бюхлер в Берн, след това в Германия, при проф. Валдемар Уул.

От момента, в който се включихте в екипа на болница „ Лозенец “ въведохте предоперативната ендоскопска ехография като способ за ранна диагностика и стадиране на злокачествени тумори. В кои случаи ще я прилагате и какви резултати очаквате от въвеждането й?

Това е един способ, който може доста да помогне за навременното потвърждаване или отменяне на диагнозата рак на дебелото черво, също може да се приложи и при тумори на панкреаса.

Като хирург, който познава добре спешността, имате ли пояснение за какво българинът в значително случаи се оказва точно незабавен пациент и научава диагнозата си в миг, в който е доста по-трудно да му се помогне?

На първо място ще отбележа извънредно ниската здравна просвета на българина, нежеланието му да се грижи за здравето си, незнанието, негативизма, безразличието. Освен това, ние нямаме здравна система, нямаме добре проведена профилактика. Ще дам за образец Япония, страна с доста високо разпространяване на стомашен рак. Всеки японец минава наложително през ендоскопско проучване.

При нас мога да дам фрапантни образци от практиката си за пациенти, които с години са обикаляли персонален доктор, разнообразни експерти в разнообразни лечебни заведения и все пак в един миг идват в тежко повредено положение, с доста затруднения и дребен късмет да им се помогне. И това е по този начин тъкмо тъй като нямаме здравна система.

Другата Ви огромна обич наред с хирургията е планината, посветили сте доста години на планинското избавяне. На какво Ви научи общуването с планината, досегът с природата?

Планината ме научи на примирение пред природата и ме накара да схвана какъв брой значимо е другарството. В планината не се върви без добър другар, би трябвало да го имаш до себе си.

Кои са обичаните Ви планини и места за отдих?

От нашите планини – Рила и Пирин. Харесвам доста и Алпите, само че те са нещо друго, доста по-различно – като условия, организация, благоприятни условия. Обичам да отивам на ски там.

Ако имахте административна власт, какво бихте трансформирали в здравната ни система, с цел да бъде тя по-дружелюбна и към лекари, и към пациенти?

Здравната ни система може да се промени, в случай че се промени отношението на политиците към нея. Засега никой от тях не е потвърдил, че има такива планове. Можем да чакаме нещо по-различно, в случай че се промени манталитетът, в случай че тук се върнат хора, живели в чужбина и приели оня нрав и отношение, не просто попътували на места, поживели малко другаде. За страдание, в последните 30 години нищо не се е трансформирало – законите се пишат от едни и същи хора, пазарът на медикаменти и медицински произведения се държи от едни и същи хора, ползите им са водещи, всичко става по един и същи метод. Затова съм черноглед.

Кои са истините, в които вярвате и следвате праволинейно в специалността и в живота?

Честността към пациентите и сътрудниците, умеенето за екипна работа, чистите и непринудени връзки, желанието и устрема за самоусъвършенстване.