Доц. Момчил ДойчевВсичко описано е част в по-широк план от

Доц. Момчил Дойчев

Всичко разказано е част в по-широк проект от така наречен " планувана безнаказаност " на чиновниците в институциите. Съчетана с наследената от руския комунизъм " кръгова поръка " на /без/ виновни овластени служители - всичко това води неотменно до

неуспех на парламентарната народна власт

В още по-широк проект виждаме по какъв начин действието на нашата " република с парламентарно ръководство " боксува за разлика от класическата парламентарна република, да вземем за пример в Германия.

Всъщност ние имаме следващ посткомунистически абсурд - от една страна по конституция управляващите са разграничени и самостоятелни една от друга, само че от друга стана те са обединени и подвластни - доколкото множеството по конституция произтичат от волята на суверена в Народното събрание. Но в това време по този начин разграничените и самостоятелни управляващи, въпреки и произлизащи най-вече от законодателната власт - и държавното управление и правосъдната власт са подвластни от Народното събрание и частично от волята на президента - не могат да работят в синхрон и дейно.
Защото разграничени по този метод функционално са в това време подвластни, само че не една от друга, а от като че ли

незабележим общ център на власт

Така разделянето и независимостта на управляващите е в кавички. Те са " подвластни самостоятелни ", тъй като не са ситуирани по този начин, че взаимно да се управляват посредством системата на " checks and balances " - принцип на ръководство, съгласно който обособените клонове на власт са упълномощени да предотвратяват злоупотреби от другите клонове на властта и по този начин законодателят, държавното управление и съдът са подтикнати да споделят властта без да са изцяло самостоятелни едни от други.
При нас системата е такава, че там, където обособените управляващи би трябвало да са самостоятелни, с цел да вземат умерено независими управнически решения - те са подвластни от други управляващи, а там, където наложително би трябвало да са следени от другите управляващи - те са съвсем изцяло безотговорни.

Така всяко управническо решение на държавното управление би трябвало да се съгласува с Народното събрание, президента, службите, а от време на време даже и прокуратурата - по този начин то няма да бъде взето нито елементарно, нито ще бъде бързо и дейно. Обратно - неналичието на действителен парламентарен надзор, както и съвсем цялостната самостоятелност и фактическата безконтролност на властовите органи, един път определени води, до

корупционни практики,

които наподобяват непреодолими.

От трета страна нашата република с парламентарно ръководство е затормозена в допълнение от ролята и разширените функционалности на президента - изключително очевидно в актуалната политическа обстановка. Оказа се, че страната се лута сред двете крайности - полу-премиерска и полу-президентска република, съчетавайки минусите и на двете.
Оттук и неефективността на ръководството.
Ясно е, че всяка система на ръководство има преимущества и дефекти. Но когато в системата влезе бъг под формата основен прокурор, президент, министър председател или когато поначало " дълбоката страна " и задкулисието в действителност ръководят процесите в институциите - тогава неуспехите са неизбежни и всичко става за сметка на парламентарната народна власт.
Като прибавим към всичко това олигархичният темперамент на посткомунистическата народна власт - т.е. върховенството не на правото и закона, а на волята на тези, които са си разпределили властта и собствеността в страната - ситуацията стартира да наподобява трагично. Затова смяна е нужна. Стига тези, които приказват за смяна да я схващат и знаят какво вършат.