Лъжите на руско-комунистическата пропаганда за МОЧА
Доц. Момчил Дойчев
„ Варварското заличаване на монументи не е единствено опит за изтриване на историята, само че и изостря мощно публичното опълчване... В момента е в ход нападателно нахлуване против държавността, историята и паметта. Текат разрушителни процеси, които насаждат разделяне и непоносимост в обществото. И тези, които посегнаха на знаците на държавността, националния празник, българския байрак, и които се готвят да похитят и Конституцията, през днешния ден режат нашата история парче по парче. “
Това са думи на Румен Радев, президент на България.
Тези вопли на проруския президент и маса леви идеолози ни дават мотив да разгледаме въпроса за лъжите на проруската антидемократична и всъщност антибългарска агитация в България, която за жалост се реализира от българи /на съветска служба/, със руско съзнание и нрав. А това няма нищо общо с полезностите на цивилизацията, към която се върнахме след половинвековно съветско-комунистическа тирания.
Първа неистина
е визията, че с демонтирането на руския окупационен паметник се заличавала историята на България. Това за жалост е неистина, тъй като по този метод не се заличава, а се възвръща поруганата разследване от руската окупация и комунистическата тирания българска история. Надписът на този монумент, всяка дума в него е тотална неистина.
„ На руската армия- освободителка - от признателния български народ “.
България е окупирана от Червената войска, която по-късно се преименува на „ руска “. По времето на окупацията няма руска войска. Но по-важното е, че тя няма по какъв начин да е „ освободителка “, тъй като тя окупира страната и отстранява свободата и суверенитета на българския народ за близо половин век. И българският народ няма по какъв начин да признателен на своите поробители – все едно да е благодарен на Василий Втори Българоубиец или на Баязид Първи. Ако някой би трябвало да е признателен, това е не българският народ, а комунистическата партокрация и подбудената от нея днешна милиционерска олигархия.
С други думи този отблъскващ и колосален с размерите и посланието си паметник на сталинисткото псевдо-изкуство символизира не свободата, а поробването, окупацията на България и установяването на тоталитарен диктаторски режим – подобен, какъвто историята не познава.
Втора неистина
ПСА/МОЧА е монумент, увековечаващ успеха над фашизма
Най-широко популяризираната теза на /пост/комунистическата агитация е, че МОЧА е антифашистки монумент. Според /пост/комунистическите идеолози в България до 9.09.1944 година е имало " човеконенавистен фашистки режим ", само че българските антифашисти с " решаващата помощ на братската Съветска/Червена войска " са победили и освободили България от " фашистко иго ". Това всъщност настояват всички модерни леви и проруски идеолози, пропагандисти и пропагандатори.
В това изказване са забъркани
научна непросветеност, полуистини и съзнателни неистини
1. В България до 9.09.1944 година не е имало фашистки режим. Ако беше по този начин, щеше да ръководи една единствена партия /другите щяха да са в затвора/, да има предводител, фюрер или по-точно " дуче " както италианският дуче Мусолини, да има сходна на италианската политическа, икономическа и културна система.*
За естествената научна историография, която през днешния ден се пробва да преодолее тежко фалшифицираната българска история, е явно, че по време на войната в България е имало военно-авторитарен, само че не и фашистки режим. Партиите са били неразрешени, само че в Народното събрание е имало демократична съпротива и даже неразрешената комунистическа партия е имала трима депутати в така наречен " фашистки " български парламент.
Очевидно е, че в България не е имало фашистки режим първо тъй като не е управлявала една единствена партия - партиите са били неразрешени /но въпреки всичко е имало няколко опозиционни извънпарламентарни про-фашистки и про- националсоциалистически партийки и организации, които са били съпротива на държавното управление на цар Борис.
За сметка на това в Народното събрание е имало не малко представители и на демократичната съпротива. И в действителност в случай че е имало фашистки режим, по какъв начин тогава българската демократична общност е съумяла да избави българските евреи от депортиране в Германия?
Тук е мястото да се разобличи още една сродна неистина на комунистическата агитация - за така наречен " монархо-фашистки режим в България ". Да се приказва за монархо-фашистки режим е все едно да се приказва за дървено желязо. Монархия и фашизъм са биещи се между тях понятия, които нямат нищо общо и не могат да съществуват дружно. Конституционната монархия в Италия, /която е сходна на тази в България/ в действителност спомага уверено за свалянето на режима на Мусолини през лятото на 1943 година Само необразован откривател може да твърди, че цар Борис Трети е бил " фашист ". Ако беше фашист, или националсоциалист /защото ориентираната към необразованото простолюдие комунистическа агитация напълно умишлено замита социалистическите корени на фашизма и приравнява немския националСОЦИАЛИЗЪМ на Хитлер с италианския фашизъм на Мусолини като съумява да наложи, даже на Запад понятието " фашизъм " по едно и също време и за двата режима! Но това се прави, с цел да не се опетнява името на социализма и комунизма, несъмнено.
За страдание и до през днешния ден на Запад се твърди, че единствено Хитлер е бил " човекоядецът ", който започвал войната! Но от това не следва че краткотрайният съдружник на Запада Сталин е бил вегетарианец! Всъщност комунистическият идеален тоталитарно-мафиотски режим на Сталин е доста по-опасен див звяр от режимите на Хитлер и Мусолини, взети дружно.
2. В България и след гибелта /според мене усърдно прикритото убийство/ на царя, режимът не става фашистки. Напротив - той последователно се разпада, с цел да се доближи до 2.09.1944. година, когато на власт идва демократично лявоцентристко държавно управление на Константин Муравиев, формирано от представители на демократичната съпротива. И до момента левите идеолози не дават внятен отговор на елементарния въпрос: Защо Съюз на съветските социалистически републики поддържа постоянни дипломатически връзки по време на цялата война с " фашистка “ България, а афишира война навръх одеве пристигналото на власт демократично държавно управление, което освен е отхвърлило неутралитета, разгласен от предходното държавно управление, само че и афишира война на Германия! Забавянето на оповестяването на война на Германия с няколко часа става по гледище на руския разузнавач в това държавно управление - военния министър ген. Маринов, с цел да има учредения Сталин да ни разгласи война.
3. Още държавното управление на Багрянов е оповестило неутралитет и през август 1944 г издава заповед за разоръжаване на немските елементи на българска територия. На това и до през днешния ден чакаме да даде отговор комунистическата историография - по какъв начин по този начин прогермански фашистки режим афишира първо неутралитет и второ подхваща неприятелски акт като тази заповед за разоръжаване на немските елементи в България?
С други думи
МОЧА не е антифашистки монумент, а просталинистки, просъветски паметник
Той е повдигнат след разгрома на горянското национално-освободително придвижване в България за да утвърди сталинисткия тоталитарен режим. Подобни монстри са построените монументи на Сталин във Варна, София и другаде, които през 1962 година самата комунистическа власт унищожава до основи.
Какъв " антифашизъм " има например в сцените, изобразяващи на МОЧА " Великата " октомврийска социалистическа гражданска война " в Русия, прославата на руската окупация и представянето и като " избавление ", или сцените, показващи „ социалистическото строителство " и подправеното социалистическо " благополучие "?
Фалшификациите в българските учебници по история са стигнали до там, че и в този момент болшинството българи не знаят, че Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. На множеството българи е внушено, че България афишира война на Съюз на съветските социалистически републики! Впрочем в телевизионно изявление преди няколко години с водещ Георги Коритаров това го твърдеше и /вече бивш/ български министър председател!
Друга съпътстваща модерна неистина на неокомунистическата пропутинска агитация е, че България била освободена от Украинския фронт, а не окупирана от Съюз на съветските социалистически републики, който се състоял " единствено от украинци ", т.е. още веднъж се спекулира с незнанието на хората, които не знаят, че това е името на фронта, а не става дума за етническия състав на армията, нахлула и окупирала България.
Неокомунистическата агитация твърди, че това е монумент на починалите в България за нашата независимост руски /напоследък " украински "!/ войни. Но никакви войни не са починали, тъй като демократичното държавно управление заповядва да не се оказва никаква опозиция на руската окупация.
Тук са " починали " само отровилите се с метилов алкохол в Бургас руски бойци, на които им е издигнат монумент, неотдавна дори освежен!
Следваща неистина е изказванието, което приравнява руските окупационни монументи с паметниците издигнати като благодарност за освобождението на България в интервала от 1879 година до 1944 година
Едно от оръжията на пропагандната война е потреблението на умишлено и надълбоко вкорененото, още преди установяването на руски режим в България,
" жестоко политическо поверие ",
както основателят на БСДП Димитър Благоев назовава русофилството. Отъждествяването на руските окупационни монументи, с съветските " освободителни " монументи има ясни политически цели.
Никой до момента не е имал съществено желание нито да маха паметниците в честа на Руско-турската война, нито даже да сменя съветските имена на улиците в София и други градове, в това число на персони, които са били със противоречива значителност за възобновяване на българската страна, а някои като граф Игнатиев и Аксаков си имали доста ясни имперски недоброжелателни планове към България. Очевидно е, че тези съветски имена на улици, булеварди, градове и села би следвало да се отстранен, в случай че имаме чест и национално достолепие.
Не може главната катедрала на България да носи името на монголски васал, всеобщ палач и " висш изменник " по думите на Маркс, приел в края на живота си исляма, разгласен от Московската черква за светец по напълно имперски подбуди.
Според президента Радев и подкрепящите го интелектуалци-путинофили - разделянето за МОЧА било сред подкрепящите Украйна „ войнолюбци “ - по странните думи на резидента Радев и „ искащите мир “ путинофили - представителите на Българска социалистическа партия, Възраждане, комунисти, неонацисти и русофили. Това неуместно схващане следва тъкмо опорните точки на путинската нацистка всъщност антибългарска агитация. Путин почнал не с нищо непредизвикана война срещу Украйна, а „ специфична военна интервенция “. Целта му не е да унищожи Украйна и откри съветски неонацистки режим, а за „ денацификация на Украйна “. Това необичайно съответствува с войната на Българска социалистическа партия още от преди 34 години срещу „ синия фашизъм “. Но нито Украйна е нацистка – такава е по-скоро путинска Русия, нито продемократичните и проевропейски българи са фашисти, както твърди Българска социалистическа партия от 34 години. Парадоксално е, че путинизираните български комунисти и „ патриоти “ назовават подпалвача на войната Путин „ миролюбец “, а жертвата на експанзията – „ войнолюбци “.
Това са разказите на путинската антибългарска агитация и те нямат нищо общо с българските национални ползи.
Те подклаждат грубото политическо поверие, което към този момент
не е русофилия, а русоробия,
която пази съветските, а не българските ползи. За това е тази отбрана на фалшифицираната от тоталитарния проруски режим българска история, по тази причина днешните пропутински мракобеси бранят със зъби и нокти знаците на робството, подмяната на историята и поклонението пред всеки съветски стопанин - с цел да държат в робско послушание, незнание и бедност българския народ.
______________
*В актуалната политология се спори по отношение на тоталитарния темперамент на италианския фашизъм. До преврата на маршал Бадолио и свалянето от власт на Мусолини политическият режим е бил по-скоро военно –авторитарен, не тоталитарен. Твърди се, че този режим е сигурно милитаристичен, тежко наказателен и властнически, само че въпреки всичко не е тоталитарен, а хибриден, защото редица основни детайли от диктатурата на националсоциалистическия тоталитарен режим в Германия липсват. Представете си например това в Хитлерова Германия /или още по-малко в Сталиновия СССР/ - политически затворник-марксист /и не какъв да е а Антонио Грамши/ да напише в пандиза книгата " Затворнически тетрадки ", тя да излезе във " фашистко " издателство и да се продава свободно във " фашистките " книжарници! Очевидно това не е допустимо в националсоциалистическа Германия и още по-малко в Сталиновия Съюз на съветските социалистически републики! Или че в действителност изстъпленията на антисемитизма стартират след окупацията на Италия от нацистката войска, изключително в новата република " Сало " на Мусолини, а не по-рано.
„ Варварското заличаване на монументи не е единствено опит за изтриване на историята, само че и изостря мощно публичното опълчване... В момента е в ход нападателно нахлуване против държавността, историята и паметта. Текат разрушителни процеси, които насаждат разделяне и непоносимост в обществото. И тези, които посегнаха на знаците на държавността, националния празник, българския байрак, и които се готвят да похитят и Конституцията, през днешния ден режат нашата история парче по парче. “
Това са думи на Румен Радев, президент на България.
Тези вопли на проруския президент и маса леви идеолози ни дават мотив да разгледаме въпроса за лъжите на проруската антидемократична и всъщност антибългарска агитация в България, която за жалост се реализира от българи /на съветска служба/, със руско съзнание и нрав. А това няма нищо общо с полезностите на цивилизацията, към която се върнахме след половинвековно съветско-комунистическа тирания.
Първа неистина
е визията, че с демонтирането на руския окупационен паметник се заличавала историята на България. Това за жалост е неистина, тъй като по този метод не се заличава, а се възвръща поруганата разследване от руската окупация и комунистическата тирания българска история. Надписът на този монумент, всяка дума в него е тотална неистина.
„ На руската армия- освободителка - от признателния български народ “.
България е окупирана от Червената войска, която по-късно се преименува на „ руска “. По времето на окупацията няма руска войска. Но по-важното е, че тя няма по какъв начин да е „ освободителка “, тъй като тя окупира страната и отстранява свободата и суверенитета на българския народ за близо половин век. И българският народ няма по какъв начин да признателен на своите поробители – все едно да е благодарен на Василий Втори Българоубиец или на Баязид Първи. Ако някой би трябвало да е признателен, това е не българският народ, а комунистическата партокрация и подбудената от нея днешна милиционерска олигархия.
С други думи този отблъскващ и колосален с размерите и посланието си паметник на сталинисткото псевдо-изкуство символизира не свободата, а поробването, окупацията на България и установяването на тоталитарен диктаторски режим – подобен, какъвто историята не познава.
Втора неистина
ПСА/МОЧА е монумент, увековечаващ успеха над фашизма
Най-широко популяризираната теза на /пост/комунистическата агитация е, че МОЧА е антифашистки монумент. Според /пост/комунистическите идеолози в България до 9.09.1944 година е имало " човеконенавистен фашистки режим ", само че българските антифашисти с " решаващата помощ на братската Съветска/Червена войска " са победили и освободили България от " фашистко иго ". Това всъщност настояват всички модерни леви и проруски идеолози, пропагандисти и пропагандатори.
В това изказване са забъркани
научна непросветеност, полуистини и съзнателни неистини
1. В България до 9.09.1944 година не е имало фашистки режим. Ако беше по този начин, щеше да ръководи една единствена партия /другите щяха да са в затвора/, да има предводител, фюрер или по-точно " дуче " както италианският дуче Мусолини, да има сходна на италианската политическа, икономическа и културна система.*
За естествената научна историография, която през днешния ден се пробва да преодолее тежко фалшифицираната българска история, е явно, че по време на войната в България е имало военно-авторитарен, само че не и фашистки режим. Партиите са били неразрешени, само че в Народното събрание е имало демократична съпротива и даже неразрешената комунистическа партия е имала трима депутати в така наречен " фашистки " български парламент.
Очевидно е, че в България не е имало фашистки режим първо тъй като не е управлявала една единствена партия - партиите са били неразрешени /но въпреки всичко е имало няколко опозиционни извънпарламентарни про-фашистки и про- националсоциалистически партийки и организации, които са били съпротива на държавното управление на цар Борис.
За сметка на това в Народното събрание е имало не малко представители и на демократичната съпротива. И в действителност в случай че е имало фашистки режим, по какъв начин тогава българската демократична общност е съумяла да избави българските евреи от депортиране в Германия?
Тук е мястото да се разобличи още една сродна неистина на комунистическата агитация - за така наречен " монархо-фашистки режим в България ". Да се приказва за монархо-фашистки режим е все едно да се приказва за дървено желязо. Монархия и фашизъм са биещи се между тях понятия, които нямат нищо общо и не могат да съществуват дружно. Конституционната монархия в Италия, /която е сходна на тази в България/ в действителност спомага уверено за свалянето на режима на Мусолини през лятото на 1943 година Само необразован откривател може да твърди, че цар Борис Трети е бил " фашист ". Ако беше фашист, или националсоциалист /защото ориентираната към необразованото простолюдие комунистическа агитация напълно умишлено замита социалистическите корени на фашизма и приравнява немския националСОЦИАЛИЗЪМ на Хитлер с италианския фашизъм на Мусолини като съумява да наложи, даже на Запад понятието " фашизъм " по едно и също време и за двата режима! Но това се прави, с цел да не се опетнява името на социализма и комунизма, несъмнено.
За страдание и до през днешния ден на Запад се твърди, че единствено Хитлер е бил " човекоядецът ", който започвал войната! Но от това не следва че краткотрайният съдружник на Запада Сталин е бил вегетарианец! Всъщност комунистическият идеален тоталитарно-мафиотски режим на Сталин е доста по-опасен див звяр от режимите на Хитлер и Мусолини, взети дружно.
2. В България и след гибелта /според мене усърдно прикритото убийство/ на царя, режимът не става фашистки. Напротив - той последователно се разпада, с цел да се доближи до 2.09.1944. година, когато на власт идва демократично лявоцентристко държавно управление на Константин Муравиев, формирано от представители на демократичната съпротива. И до момента левите идеолози не дават внятен отговор на елементарния въпрос: Защо Съюз на съветските социалистически републики поддържа постоянни дипломатически връзки по време на цялата война с " фашистка “ България, а афишира война навръх одеве пристигналото на власт демократично държавно управление, което освен е отхвърлило неутралитета, разгласен от предходното държавно управление, само че и афишира война на Германия! Забавянето на оповестяването на война на Германия с няколко часа става по гледище на руския разузнавач в това държавно управление - военния министър ген. Маринов, с цел да има учредения Сталин да ни разгласи война.
3. Още държавното управление на Багрянов е оповестило неутралитет и през август 1944 г издава заповед за разоръжаване на немските елементи на българска територия. На това и до през днешния ден чакаме да даде отговор комунистическата историография - по какъв начин по този начин прогермански фашистки режим афишира първо неутралитет и второ подхваща неприятелски акт като тази заповед за разоръжаване на немските елементи в България?
С други думи
МОЧА не е антифашистки монумент, а просталинистки, просъветски паметник
Той е повдигнат след разгрома на горянското национално-освободително придвижване в България за да утвърди сталинисткия тоталитарен режим. Подобни монстри са построените монументи на Сталин във Варна, София и другаде, които през 1962 година самата комунистическа власт унищожава до основи.
Какъв " антифашизъм " има например в сцените, изобразяващи на МОЧА " Великата " октомврийска социалистическа гражданска война " в Русия, прославата на руската окупация и представянето и като " избавление ", или сцените, показващи „ социалистическото строителство " и подправеното социалистическо " благополучие "?
Фалшификациите в българските учебници по история са стигнали до там, че и в този момент болшинството българи не знаят, че Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. На множеството българи е внушено, че България афишира война на Съюз на съветските социалистически републики! Впрочем в телевизионно изявление преди няколко години с водещ Георги Коритаров това го твърдеше и /вече бивш/ български министър председател!
Друга съпътстваща модерна неистина на неокомунистическата пропутинска агитация е, че България била освободена от Украинския фронт, а не окупирана от Съюз на съветските социалистически републики, който се състоял " единствено от украинци ", т.е. още веднъж се спекулира с незнанието на хората, които не знаят, че това е името на фронта, а не става дума за етническия състав на армията, нахлула и окупирала България.
Неокомунистическата агитация твърди, че това е монумент на починалите в България за нашата независимост руски /напоследък " украински "!/ войни. Но никакви войни не са починали, тъй като демократичното държавно управление заповядва да не се оказва никаква опозиция на руската окупация.
Тук са " починали " само отровилите се с метилов алкохол в Бургас руски бойци, на които им е издигнат монумент, неотдавна дори освежен!
Следваща неистина е изказванието, което приравнява руските окупационни монументи с паметниците издигнати като благодарност за освобождението на България в интервала от 1879 година до 1944 година
Едно от оръжията на пропагандната война е потреблението на умишлено и надълбоко вкорененото, още преди установяването на руски режим в България,
" жестоко политическо поверие ",
както основателят на БСДП Димитър Благоев назовава русофилството. Отъждествяването на руските окупационни монументи, с съветските " освободителни " монументи има ясни политически цели.
Никой до момента не е имал съществено желание нито да маха паметниците в честа на Руско-турската война, нито даже да сменя съветските имена на улиците в София и други градове, в това число на персони, които са били със противоречива значителност за възобновяване на българската страна, а някои като граф Игнатиев и Аксаков си имали доста ясни имперски недоброжелателни планове към България. Очевидно е, че тези съветски имена на улици, булеварди, градове и села би следвало да се отстранен, в случай че имаме чест и национално достолепие.
Не може главната катедрала на България да носи името на монголски васал, всеобщ палач и " висш изменник " по думите на Маркс, приел в края на живота си исляма, разгласен от Московската черква за светец по напълно имперски подбуди.
Според президента Радев и подкрепящите го интелектуалци-путинофили - разделянето за МОЧА било сред подкрепящите Украйна „ войнолюбци “ - по странните думи на резидента Радев и „ искащите мир “ путинофили - представителите на Българска социалистическа партия, Възраждане, комунисти, неонацисти и русофили. Това неуместно схващане следва тъкмо опорните точки на путинската нацистка всъщност антибългарска агитация. Путин почнал не с нищо непредизвикана война срещу Украйна, а „ специфична военна интервенция “. Целта му не е да унищожи Украйна и откри съветски неонацистки режим, а за „ денацификация на Украйна “. Това необичайно съответствува с войната на Българска социалистическа партия още от преди 34 години срещу „ синия фашизъм “. Но нито Украйна е нацистка – такава е по-скоро путинска Русия, нито продемократичните и проевропейски българи са фашисти, както твърди Българска социалистическа партия от 34 години. Парадоксално е, че путинизираните български комунисти и „ патриоти “ назовават подпалвача на войната Путин „ миролюбец “, а жертвата на експанзията – „ войнолюбци “.
Това са разказите на путинската антибългарска агитация и те нямат нищо общо с българските национални ползи.
Те подклаждат грубото политическо поверие, което към този момент
не е русофилия, а русоробия,
която пази съветските, а не българските ползи. За това е тази отбрана на фалшифицираната от тоталитарния проруски режим българска история, по тази причина днешните пропутински мракобеси бранят със зъби и нокти знаците на робството, подмяната на историята и поклонението пред всеки съветски стопанин - с цел да държат в робско послушание, незнание и бедност българския народ.
______________
*В актуалната политология се спори по отношение на тоталитарния темперамент на италианския фашизъм. До преврата на маршал Бадолио и свалянето от власт на Мусолини политическият режим е бил по-скоро военно –авторитарен, не тоталитарен. Твърди се, че този режим е сигурно милитаристичен, тежко наказателен и властнически, само че въпреки всичко не е тоталитарен, а хибриден, защото редица основни детайли от диктатурата на националсоциалистическия тоталитарен режим в Германия липсват. Представете си например това в Хитлерова Германия /или още по-малко в Сталиновия СССР/ - политически затворник-марксист /и не какъв да е а Антонио Грамши/ да напише в пандиза книгата " Затворнически тетрадки ", тя да излезе във " фашистко " издателство и да се продава свободно във " фашистките " книжарници! Очевидно това не е допустимо в националсоциалистическа Германия и още по-малко в Сталиновия Съюз на съветските социалистически републики! Или че в действителност изстъпленията на антисемитизма стартират след окупацията на Италия от нацистката войска, изключително в новата република " Сало " на Мусолини, а не по-рано.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ