Доц. Михаил Груев е историк. Роден е на 25 октомври

Доц. Михаил Груев е историк. Роден е на 25 октомври 1971 година в София.Преподава модерна българска история и етнология на етническите групи в СУ " Св. Климент Охридски ". Докторската му дисертация е на тематика „ Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944-1959 г.) “

От 2015 година управлява Държавна организация " Архиви ".

Доц. Груев, какъв брой са жертвите и потърпевшите в България от руската войска след 9 септември 1944 година?

Пострадалите в този интервал са хиляди, а жертвите, които губят живота си, евентуално са сред 120 и 130 души. В уеб страницата, който Държавна организация „ Архиви “ пусна за руската окупация, има указател на починалите. Вероятно там има и още няколко имена, които предстои да бъдат добавени. Допускам, несъмнено, че има и случаи, които изобщо не са били допускани до регистрация.

Сред потърпевшите има най-различни категории хора. Все отново тази войска стои в България повече от 3 години – от септември 1944 година до края на 1947 година, тъй че евентуално става въпрос за хиляди хора. Говорим за грабежи, изнасилвания, похищения върху собствеността и прочие

Има ли някакъв модел, който да се повтаря при случилото се с потърпевшите?

Общият модел е, че нормално тези неща са се правили от бойците. При офицерите отношението е било доста селективно и е зависело от морала на съответния човек. Понякога отношението е било пасивно-насърчително, от време на време те изрично са се противопоставяли. Има, несъмнено, и случаи, в които хванати за сходни действия са били разстрелвани демонстративно.

Случаите са доста разнообразни. Но прави усещане, че Червената войска не е била единствено освободителка. Идвайки в страната, тя я е разглеждала като завоювана територия. Установил се е един окупационен режим, който в общи линии е бил типологически подобен с останалите в Източна Европа.

Колко униформени от Червената войска са били разстреляни от своите поради мародерства у нас?

Това е забавен въпрос, само че нямаме данни. За да знаем подобно нещо, ни би трябвало достъп до съветските архиви, с какъвто сега не разполагаме и надали скоро ще имаме. Така, че не можем да посочим точния им брой.

Как са се държали червеноармейците в България спрямо държанието им в останалите страни от Европа? Били ли са у нас те по-въздържани и дисциплинирани? И какво е обяснението?

Можем да кажем, че да. Особено, в случай че създадем съпоставяне с Германия и Унгария. Но има редица особености, които вършат българския случай по-различен от този на останалите страни.  

На първо място България е страна, която не води война със Съветския съюз. Тя е страна, окупирана от Червената войска, без да оказва опозиция. На територията ѝ не се водят огромни сражения, свързани с доста кръв, убийства, принуждение и всичко това, което съпътства бойните дейности.  

В този смисъл няма ги тези прочувствени и психически предпоставки за сходно развихряне на насилието, каквото сме следили в други източноевропейски страни. Съпротива няма и след края на войната, като би трябвало да се регистрира и равнището на съпротивата до самото ѝ привършване.  
Партизански патрул в Пловдив малко след окупацията на България от Червената войска на 9 септември 1944 година Снимка Уикипедия
Каква част от бойците в Трети украински фронт, които влизат в България, са били украинци, и каква – руснаци?

Не можем да кажем. Но, в случай че съдим по имената на червеноармейците, които са заровени у нас в руските военни гробища, множеството от тях звучат като украински. В последна сметка те идват тук като руски бойци. Да, фактически частта, пристигнала тук, е от Трети украински фронт, която се рекрутира главно от Украйна, само че в нея е имало всевъзможни.

Може би, когато приказваме за тези руски военни гробища, намиращи се на територията на страната, би трябвало въпреки всичко да кажем, че съвсем всички там са бойци, които не са починали на българска територия. Това са най-много бойци, които почиват от раните си след или по време на Яшко-Кишиневска интервенция на Червената войска през август 1944 година. Или такива, които почиват при битови произшествия. Най-вероятно разстреляните за грабежи и принуждение руски бойци в България също влизат в тази категория.

Изключение вършат само починалите в региона на Кула, където има опит на германците да пробият фронта. Впоследствие този опит е запушен със руски бойци. Там фактически имаме починали червеноармейци на българска територия, които са заровени във Видинското военно гробище. Техният брой не е огромен.

Тези руски военни гробища от кого се поддържат – от съветската или от българската страна?

От българската, като това е по силата на по-стари спогодби.

След 9 септември зам.-председателят на Съюзната контролна комисия ген. Сергей Бирюзов заплашва, че ще разформирова Български земеделски народен съюз по Съглашението за помирение, в случай че Г.М. Димитров не се отдръпна. Това ли е най-фрапантният съответен образец за намесата на руските войски в политически живот на България?

Вероятно да. Но въпреки всичко би трябвало да подчертаем, че намесата е перманентна и на най-различни равнища. Разбира се, равнището на Бирюзов е най-високо. Другият случай е с отстраняването на Петко Стайнов като външен министър през март 1946 година. То също става с безапелационното гледище на руската страна, предадено посредством Бирюзов.  

Управляващите също така са имали съзнанието, че Червената войска стои зад тях.

Разбира се. Това е мощен психически фактор, който без подозрение доста значително въздейства върху цялата логичност и динамичност на политическия живот в страната от оня интервал.

Колко и кои са хората от българския хайлайф, които са били наложително закарани на разпити в Съюз на съветските социалистически републики след 1944 година?

Това са били политически лица, като част от тях са били освен това и интелектуалци. Не може да се уточни точна цифра. Вероятно става въпрос за към 30-ина индивида. Говорим за някогашните министър председатели, царските съветници, за част от министрите от последните кабинети. Най-интересното е, че задачата на тяхното, по този начин да се каже, похищение и превозване в Съюз на съветските социалистически републики не е напълно ясна.

Тук, несъмнено, можем да гадаем и спекулираме. Вероятно можем да предположим, че е било премисляно Нюрнбергският развой да съставлява един по-голям арбитражен съд, пред който да бъдат изправени освен немските военнопрестъпници, само че и тези от спътниците.

След това обаче, евентуално се е решило, че е по-добре такива процеси да бъдат извършени във всяка една от съответните страни и те са били върнати назад в България, откакто са били разпитани.

Къде са били настанени тези наши сънародници? И по какъв начин са се отнасяли с тях в Съветския съюз? Всички ли са се завърнали в България невредими?   

Те престояват там към месец, не знаем тъкмо къде - най-вероятно в Подмосковието, в обект на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), допускам. Няма данни за принуждение против тях. Обратното - отношението е било хладно-вежливо, доколкото можем да съдим по спомените на Муравиев. Разбира се, те са били затворени.  

Вероятно руската страна е надценявала тяхната осведоменост за по-глобалните немски стратегически проекти. Трябва да имаме поради, че войната е продължавала, изходът е бил явен, само че към момента не се е знаело какъв брой ще се проточи във времето. Това е била, по този начин да се каже, рационалната страна на тези разпити.

Всички тези хора се връщат в България, с цел да бъдат по-късно съдени от Народния съд. Не можем да кажем какъв брой от тях са получили смъртна присъда, защото не знаем поименно всички, които са били изпратени в Москва. Единственият, който споделя спомените си, е Муравиев, само че евентуално има и други. Всички обаче минават през Народния съд.

Един от архивните масиви, които Съюз на съветските социалистически републики заграбва след 9 септември, са документите на дирекция " Държавна сигурност "  до 1944 година. Целият ли този списък е липсващ?

В него според Русия е имало 124 персонални каузи. Има ли данни или индикации защо може да е ставало въпрос в тези документи?

Не, не е изчезнало всичко. Подходът към тези документи е бил изборен. Интересният въпрос е какъв е бил правилото на селекция кои от тези каузи за агентурата да бъдат прибрани. Най-вероятно е те да са засягали агентурата в комунистическите среди.

Иначе има други непокътнати сходни кадрови каузи на други сътрудници, в които е разказана активността им, техните донесения и други неща.

Приключихте ли работата по  Ще продължава ли Държавна организация " Архиви " да прибавя документи към него?

С публикуването на се прави първа, само че значима стъпка към изясняването на една фактология, която тотално липсва и в проучванията на историците, и от визията за наличието на Червената войска в България в общественото пространство. Ние, несъмнено, имаме намерение да продължим да прибавяме документи към уеб страницата, защото количеството им фактически е голямо.

И призоваваме хората, които имат нещо непокътнато по тази тематика в фамилната си история и архиви, да се свържат с нас.  
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.