В България държавата е най-големият рекламодател
Доц. Инджов, продължаваме по тематиката на „ СТУДИО БАНКЕРЪ “ за олигархичния модел в българските медии. Може би най-циничната страна от съществуването на медийния картел в България е, че той се зарежда – директно или индиректно - от обществени средства, посредством които след това деформира публичното мнение. Така ли е?
- Темата за медийните картели и медийните барони у нас е дълга и датира от началото на прехода. Какво става с обществения запас в една превзета страна, по какъв начин с този запас се хранят медии и медийни групи, по какъв начин се купува удобно отразяване и се притъпява критичността, по какъв начин избрани медии се трансформират в ПР-отдели. Това е рамката на казуса.
За да се стига до състояние четвъртата власт да управлява избираемите първа и втора управляващи.
- В България страната се трансформира в най-големия рекламодател. Няма тъкмо изследване по какъв начин държавното финансиране през реклама въздейства на дадени медийни политики, само че е реалност, че страната разпределя един значителен запас. На фона на целия рекламен пазар той не е чак толкоз огромен, само че до момента в който рекламният пазар продължава да се свива, смисъла на обществените запаси в този бизнес става все по-голямо и по-голямо. Тук нямам поради порочния модел на финансиране с пари от държавния бюджет на Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция. Говоря за финансиране на частни медии със средства от оперативните стратегии на Евросъюза - през рекламни организации, естествено, посредством държавна реклама, посредством контракти за медийно обслужване на общините, през политическа реклама от държавните дотации. Като се сумират тези пера, сборът не е дребен - към 15 млн. годишно, които се разпределят по непрогледен метод, фаворизиращ избрани медии въз основата на предстоящи услуги.
Този модел има и по-разширено продължение, тъй като „ държавните капиталисти “, част от които са и медийни магнати, трупаха благосъстоянието си от публични поръчки, ин-хаус процедури и други " варианти " за уместно пренасочване на публичен запас към следени медии. За да може порочният кръг да си остане затворен: с обществени средства да се деформира публичното мнение.
- Именно. С помощта на обществени средства се фабрикува публично мнение в полза на властта – 12 години наблюдавахме това при порочното ръководство на ГЕРБ. Тогава беше хвърлен важен обществен запас за опитомяване на медиите. Оставям настрани десетките милиони от КТБ, които са отишли в свързвани с Пеевски медии. Медии, които работеха за имиджа на Бойко Борисов и които не престават да не подлагат на критика прокуратурата. Има проучвания на „ Протестна мрежа “ и на „ Антикорупционния фонд “, от които прокуратурата по този начин и не се заинтересува. Сега обаче приказвам за формалното финансиране на избрани медии с обществени запаси. Проблем е, когато даден министър реши да разпространява някакъв план в едно малко радио или когато парите отиват в избрани рекламни организации, които ги разпределят в близки до властта издания. Така се купува медийна обич.
В тези механизми намирате ли аналогии с метода, по който „ Национална лотария “, съгласно нейния притежател, беше влезнала в тъкмо избрани медии през страната и е прибирала част от средствата назад по веригата?
- Могат да се търсят паралели. Твърденията на притежателя на „ Национална лотария “ господин Васил Божков към момента не са разследвани от прокуратурата. Но лицата, посочени от него, неубедително отхвърлиха, че са забъркани в схемата. А съгласно схемата „ Национална лотария “ дава пари на няколко водещи медии, а притежателят й получава облекчения от страната.
Схемата в началото е готова законодателно. След което законът предлага две посоки: едното в полза на страната, другото в полза на далаверата. За да се тръгне по второто направление се употребяват държавни подкрепи. Неплатените налози не са ли крещяща форма на асимилиране на обществен запас?
- Така е. Може да се разсъждава по какъв начин се облагодетелстват българските медийни барони. Не е належащо те да получават непосредствено финансиране от страната. Достатъчно е техните медии да извършват ролята на „ черен пиар “ против съперниците на властта и да показват ръководещите, в тази ситуация Бойко Борисов, непроменяемо в удобна светлина, с цел да бъдат привилегировани притежателите. Такива бяха медиите на Пеевски. За тях няма данни да са получавали директно обществено финансиране.
Защо за медиите на Пеевски говорите в минало време?
- Официално те към този момент не са негова благосъстоятелност.
Официално не са, само че всички те не престават същата политическа линия, което е меко казано съмнително.
- Те са част от най-голямата медийна група в България. Нямам доказателства за продължаващо въздействие на Пеевски върху тях, само че би трябвало да забележим какво ще се случи с тези медии. Бизнес моделът им е извънредно непроизводителен и те не биха оживели на пазара, в случай че не бъдат дотирани. Всичко това сочи за неуспеха на демократичния медиен модел в България, който по този начин и не съумя да се наложи в годините на прехода.
Откъде пристигна офанзивата против всичко демократично, откакто либерализмът - въпреки всичко - е в основата на демокрацията?
- Успяха да очернят думата демократично и нейните производни, съумяха да манипулират публичното мнение и това стана благодарение на огромните медии, които даваха думата на подобен вид специалисти, които се вписваха в тази мисловна рамка – на оклеветяване на демократичното, на правата и свободите, базовите полезности на демокрацията. Омаскариха самостоятелните медии и неправителствения бранш. Но в България демократичният модел медийно се провали поради бърза либерализация, дерегулация и приватизация. Заложи се прекалено на пазара в бранша, само че този модел незабавно се изкриви.
Още в зората на прехода задкулисието постави ръка върху част от медийния бранш и той стана „ по-равен “ от останалите. И това не беше нито пазарно, нито демократично.
- Факт е! Единият медиен бранш беше „ по-равен “ от останалите, властта притискаше рекламодателите къде да популяризират и къде не. Медийните барони получаваха привилегии в немедийния си бизнес, с цел да вършат услуги с медийния. Прогонени бяха авторитетни и авторитетни задгранични медийни компании. И в този момент тук си имаме изпосталял и балканизиран медиен пазар...
В тази връзка вие говорите за потребността от обществен указател, който да изкарва нескрито финансирането на медиите, както е в Австрия, да вземем за пример. Ще проработи ли у нас едно такова решение?
- В интерес на истината, в България съществуват два обществени регистъра и те не са изключително ефикасни. Единият е на Съвет за електронни медии, а другият е по така наречен Закон Пеевски, съгласно който всяка медия е длъжна да заявява собствеността и притежателя си. Неефикасни са, тъй като не са планувани механизми за ефикасна инспекция на собствеността. Контролът е предоставен на един отдел в Министерството на културата, който не е в положение да прави сходна активност.
Не е ли най-ефективно контролът да върви типичен, по пътя на парите?
- Периодично се изнасят някакви данни, само че активността не е централизирана, не е визуализирана. В един обществен уебсайт може доста просто и налично да се пресъздава коя медийна група какви публични запаси е получила и от какви източници. Това е едно от нещата, които би трябвало да реши новото държавно управление. Те го дадоха обещание.
Чрез нов закон или с ремонти в съществуващото законодателство?
- Чрез чисто нов медиен закон, който да не е единствено „ за радио и телевизия “, а да обхване медийната конвергенция и да контролира цялостната материя. И медиите да носят по-висока отговорност пред обществото. Не съм чул до момента някоя медия да е санкционирана, тъй като не си е подала декларацията за собствеността и за непазарното финансиране.
Като специалист по политически връзки по какъв начин оценявате метода, по който Кремъл поддържа връзка с останалия свят по време на войната в Украйна? Появи се информация, че съветското посолство в Северна Македония към този момент изготвя описи с имена на хора, несъгласни с политиката на Путин, на които ще бъде търсена отговорност. Що за политическа връзка е това през XXI век?
- Кремъл комуникира войната с коктейл от дезинформация, полуистини и надменност. Видяхме арогантното държание на съветската посланичка към българските политици с определението „ подлоги “...
Този модел на държание не припомня ли едни добре познати руски практики от времето на Брежнев?
- Да, има доста наслоения. Очевидно същият информативен модел се повтаря.
Разговора води: Емил Янев
- Темата за медийните картели и медийните барони у нас е дълга и датира от началото на прехода. Какво става с обществения запас в една превзета страна, по какъв начин с този запас се хранят медии и медийни групи, по какъв начин се купува удобно отразяване и се притъпява критичността, по какъв начин избрани медии се трансформират в ПР-отдели. Това е рамката на казуса.
За да се стига до състояние четвъртата власт да управлява избираемите първа и втора управляващи.
- В България страната се трансформира в най-големия рекламодател. Няма тъкмо изследване по какъв начин държавното финансиране през реклама въздейства на дадени медийни политики, само че е реалност, че страната разпределя един значителен запас. На фона на целия рекламен пазар той не е чак толкоз огромен, само че до момента в който рекламният пазар продължава да се свива, смисъла на обществените запаси в този бизнес става все по-голямо и по-голямо. Тук нямам поради порочния модел на финансиране с пари от държавния бюджет на Българска национална телевизия, БНР и Българска телеграфна агенция. Говоря за финансиране на частни медии със средства от оперативните стратегии на Евросъюза - през рекламни организации, естествено, посредством държавна реклама, посредством контракти за медийно обслужване на общините, през политическа реклама от държавните дотации. Като се сумират тези пера, сборът не е дребен - към 15 млн. годишно, които се разпределят по непрогледен метод, фаворизиращ избрани медии въз основата на предстоящи услуги.
Този модел има и по-разширено продължение, тъй като „ държавните капиталисти “, част от които са и медийни магнати, трупаха благосъстоянието си от публични поръчки, ин-хаус процедури и други " варианти " за уместно пренасочване на публичен запас към следени медии. За да може порочният кръг да си остане затворен: с обществени средства да се деформира публичното мнение.
- Именно. С помощта на обществени средства се фабрикува публично мнение в полза на властта – 12 години наблюдавахме това при порочното ръководство на ГЕРБ. Тогава беше хвърлен важен обществен запас за опитомяване на медиите. Оставям настрани десетките милиони от КТБ, които са отишли в свързвани с Пеевски медии. Медии, които работеха за имиджа на Бойко Борисов и които не престават да не подлагат на критика прокуратурата. Има проучвания на „ Протестна мрежа “ и на „ Антикорупционния фонд “, от които прокуратурата по този начин и не се заинтересува. Сега обаче приказвам за формалното финансиране на избрани медии с обществени запаси. Проблем е, когато даден министър реши да разпространява някакъв план в едно малко радио или когато парите отиват в избрани рекламни организации, които ги разпределят в близки до властта издания. Така се купува медийна обич.
В тези механизми намирате ли аналогии с метода, по който „ Национална лотария “, съгласно нейния притежател, беше влезнала в тъкмо избрани медии през страната и е прибирала част от средствата назад по веригата?
- Могат да се търсят паралели. Твърденията на притежателя на „ Национална лотария “ господин Васил Божков към момента не са разследвани от прокуратурата. Но лицата, посочени от него, неубедително отхвърлиха, че са забъркани в схемата. А съгласно схемата „ Национална лотария “ дава пари на няколко водещи медии, а притежателят й получава облекчения от страната.
Схемата в началото е готова законодателно. След което законът предлага две посоки: едното в полза на страната, другото в полза на далаверата. За да се тръгне по второто направление се употребяват държавни подкрепи. Неплатените налози не са ли крещяща форма на асимилиране на обществен запас?
- Така е. Може да се разсъждава по какъв начин се облагодетелстват българските медийни барони. Не е належащо те да получават непосредствено финансиране от страната. Достатъчно е техните медии да извършват ролята на „ черен пиар “ против съперниците на властта и да показват ръководещите, в тази ситуация Бойко Борисов, непроменяемо в удобна светлина, с цел да бъдат привилегировани притежателите. Такива бяха медиите на Пеевски. За тях няма данни да са получавали директно обществено финансиране.
Защо за медиите на Пеевски говорите в минало време?
- Официално те към този момент не са негова благосъстоятелност.
Официално не са, само че всички те не престават същата политическа линия, което е меко казано съмнително.
- Те са част от най-голямата медийна група в България. Нямам доказателства за продължаващо въздействие на Пеевски върху тях, само че би трябвало да забележим какво ще се случи с тези медии. Бизнес моделът им е извънредно непроизводителен и те не биха оживели на пазара, в случай че не бъдат дотирани. Всичко това сочи за неуспеха на демократичния медиен модел в България, който по този начин и не съумя да се наложи в годините на прехода.
Откъде пристигна офанзивата против всичко демократично, откакто либерализмът - въпреки всичко - е в основата на демокрацията?
- Успяха да очернят думата демократично и нейните производни, съумяха да манипулират публичното мнение и това стана благодарение на огромните медии, които даваха думата на подобен вид специалисти, които се вписваха в тази мисловна рамка – на оклеветяване на демократичното, на правата и свободите, базовите полезности на демокрацията. Омаскариха самостоятелните медии и неправителствения бранш. Но в България демократичният модел медийно се провали поради бърза либерализация, дерегулация и приватизация. Заложи се прекалено на пазара в бранша, само че този модел незабавно се изкриви.
Още в зората на прехода задкулисието постави ръка върху част от медийния бранш и той стана „ по-равен “ от останалите. И това не беше нито пазарно, нито демократично.
- Факт е! Единият медиен бранш беше „ по-равен “ от останалите, властта притискаше рекламодателите къде да популяризират и къде не. Медийните барони получаваха привилегии в немедийния си бизнес, с цел да вършат услуги с медийния. Прогонени бяха авторитетни и авторитетни задгранични медийни компании. И в този момент тук си имаме изпосталял и балканизиран медиен пазар...
В тази връзка вие говорите за потребността от обществен указател, който да изкарва нескрито финансирането на медиите, както е в Австрия, да вземем за пример. Ще проработи ли у нас едно такова решение?
- В интерес на истината, в България съществуват два обществени регистъра и те не са изключително ефикасни. Единият е на Съвет за електронни медии, а другият е по така наречен Закон Пеевски, съгласно който всяка медия е длъжна да заявява собствеността и притежателя си. Неефикасни са, тъй като не са планувани механизми за ефикасна инспекция на собствеността. Контролът е предоставен на един отдел в Министерството на културата, който не е в положение да прави сходна активност.
Не е ли най-ефективно контролът да върви типичен, по пътя на парите?
- Периодично се изнасят някакви данни, само че активността не е централизирана, не е визуализирана. В един обществен уебсайт може доста просто и налично да се пресъздава коя медийна група какви публични запаси е получила и от какви източници. Това е едно от нещата, които би трябвало да реши новото държавно управление. Те го дадоха обещание.
Чрез нов закон или с ремонти в съществуващото законодателство?
- Чрез чисто нов медиен закон, който да не е единствено „ за радио и телевизия “, а да обхване медийната конвергенция и да контролира цялостната материя. И медиите да носят по-висока отговорност пред обществото. Не съм чул до момента някоя медия да е санкционирана, тъй като не си е подала декларацията за собствеността и за непазарното финансиране.
Като специалист по политически връзки по какъв начин оценявате метода, по който Кремъл поддържа връзка с останалия свят по време на войната в Украйна? Появи се информация, че съветското посолство в Северна Македония към този момент изготвя описи с имена на хора, несъгласни с политиката на Путин, на които ще бъде търсена отговорност. Що за политическа връзка е това през XXI век?
- Кремъл комуникира войната с коктейл от дезинформация, полуистини и надменност. Видяхме арогантното държание на съветската посланичка към българските политици с определението „ подлоги “...
Този модел на държание не припомня ли едни добре познати руски практики от времето на Брежнев?
- Да, има доста наслоения. Очевидно същият информативен модел се повтаря.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ