Георги Лозанов: Надухме огромен балон, в който ДС превърна дебата за нея в своя собствена разработка
Доц. Георги Лозанов, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка от Софийския университет " Св. Климент Охридски “ и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Скоро направихте разбор, озаглавен " Терзиев, Държавна сигурност и лустрацията: Ще затворим ли тази страница? “. Какви неща, господин Лозанов, изплуват на повърхността още веднъж? Може би главният проблем е заложен и в заглавието от вашия разбор.
Това е един разбор, обзор на 32-годишната борба с призрака на Държавна сигурност, който по този начин и не изчезва, и макар всичките старания през годините, нито в последна сметка успяхме да създадем лустрация, което е част от дясната идеология, идеология на демократичните сили, по една и друга причина, нито осъдихме някои от най-големите злодеи, в това число тези, които са от Държавна сигурност, по време на лагерите в " Белене “ и в " Скравена “, и в Ловеч са правили убийства за лично наслаждение дори, не тъй като такива са им били служебните отговорности. Нито успяхме да осъдим в рамките на един честен спор Държавна сигурност. Всичко стана доста противоречиво, доста относително, защото в тоя спор участваха в огромна степен и самите представители на някогашната Държавна сигурност. Те се движеха свободно из медийното и политическото пространство, влизаха в бизнеса и по никакъв метод върху тях не падна и сянка от разкайване и вътрешна нужда да се отдръпват.
Обратното – те започнаха да се държат надали ме като някакви герои, които са се борили за националната сигурност по време на комунизма, като някакви разузнавачи, започнаха да се изживяват, а не като представители на репресивния уред на един режим, който е наказан като незаконен, и те имат доста по-различна историческа роля от тази, която имат надзирателите да кажем в немските лагери на гибелта. Така че всичко това е един голям балон, който надухме и в който в последна сметка Държавна сигурност сама трансформира дебата си за нея в своя лична разработка.
Т.е. дебатът за комунистическите служби не е толкоз смълчан, колкото се твърди, той още веднъж се възпламенява може би?
Той има периодическа дарба да се възпламенява, и то хубаво е ние самите – споделям ние, хората, които бяхме ангажирани през годините с него, се опитахме да проведем този спор, да се вдигне една задоволителна вълна на отвращение, на гражданската непоносимост към тоя вид държание и посредством нея най-малко, в случай че не друго, да не се даде късмет то повече да се възпроизвежда. Но в този момент последователно този спор по някакъв метод се подвигна поради това, че " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ предложиха за техен претендент на изборите за кметските избори в София, един потомък, или по-скоро – да, той е потомък на висши офицери от Държавна сигурност. Поставят пред огромно тестване част от десните хора в България, изключително в София, защото тя, естествено, за нея Държавна сигурност е една рана, която продължава да зее, както лагерите, както Народният съд. И заради това, че няма наказани поради това, заради това, че няма публично неодобрение, там има доста мощно възприятие за неправда и на тях им се коства невероятно техните лични политически представители да повдигнат претендент, който да възпалява тази рана.
Можем ли да кажем същото и за друго предопределение? Управляващото болшинство, знаете, си хареса началник на НЗОК. Това е господин Станимир Михайлов. Справка на нашата медия сочи, че кариерата му набира скорост в " Токуда Банк “ под ръководството на Румен Сербезов. Сербезов е бил помощник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Аз повече се срещнах с кандидатурата на Васил Терзиев – персонално не го познавам, само че по този начин или другояче, тъй като беше необичайно, че тъкмо в София, навръх това място се поставя човек, който има в биографията си подобен проблем. Специално във връзка с господин Терзиев, за който първо да кажем, че той не е обвързван с Държавна сигурност, а приказваме за негови родственици, които са били висши офицери от Държавна сигурност. И тъй като аз дълго пробвах да проследя нашия либерален крах с Държавна сигурност, осъждането на Държавна сигурност и с действителното й изгубване от живота и от публичността, с контузията, която носи, и с всички тези форми на взаимозависимост, които по един или различен метод слага. От там се генерира дълбоката страна, мафията и какво ли не. Всичко това повече или по-малко е резултат на несправянето на нашето общество в годините на демокрацията с този наказателен механизъм от предишното, който беше приватизиран, по пътя на персоналните връзки сред някогашните сътрудници и чиновници на Държавна сигурност продължи да се възпроизвежда. И аз се замислих за следното нещо: Дали краят на този спор, изходът от него няма да тръгне от другаде, просто да се появи едно потомство, ново, което да не декларира себе си посредством своите такъми към предишното и да тежи върху него бремето на предишното, а което да декларира себе си с това, което прави в сегашното, с полезностите, които носи, с демократичния си дух и като държание, и като мислене. И в случай че си се потвърдил в това, тогава към този момент въпросът за това каква е твоята фамилна предистория стартира да губи значение.
Т.е. фокусът към досиетата да бъде дислокиран?
Ами да. И в някакъв смисъл това е също форма на превъзмогване на цялата тази контузия, като я оставиш в предишното, а не я пренасяш непрекъснато, тъй като колкото повече я пренасяш, както се появи през тия 30 години, толкоз повече тя някак си се ускорява. Това не възвръща справедливостта, а противоположното – кара жертвите да се усещат още повече несправедливо вторично осъдени. И аз си мисля, че в последна сметка поколенчески може би ще пристигна изходът от този спор, защото нашите генерации, върху които тежеше и призракът на предишното, и отговорността да го пропъдим, повече или по-малко не се справихме с това. И по тази причина аз виждам някаква вяра това да е едно потомство, което да потвърждава себе си не през връзките си в предишното или през неналичието на такива връзки, и едно потомство, за което към този момент не се споделя, както през комунизма: " Той е обезсърчителен, тъй като има неприятен генезис “. Дайте да забележим какъв е този човек самичък по себе си, какво той предлага, какво е правил, дали той не е един човек, който идва от напълно другаде и в него не тежат нито фамилните, нито историческите обременености на нашата най-нова история.
И с взор към локалните избори, Бойко Борисов направи преди няколко дни един коментар, че десницата ще има проблем сред " родата на " Държавна сигурност “ и същинското, достоверното дясно “. Как гледате вие на този коментар на Борисов?
Има доста хора в десницата, за които фактически това е мъчно да го преодолеят – това, че този човек има този фатализъм. Но аз споделих, че има и противоположна позиция. Аз не съм податлив да пазя нито едната, нито другата страна - смелостта от страна на Политическа партия и Демократична България да предложат посредством тези локални избори да забележим дали може да се пререши дебата за Държавна сигурност и за тежестта на предишното върху идващите поколения; Дали не е пристигнал моментът, оня предел, след който към този момент са се появили едни нови хора, не " някогашни “ хора, а нови хора, които по различен метод декларират себе си, а не още веднъж минавайки през този несполучлив спор в последните 30 години.
Виждате ли персонално вие светлина в тунела?
Не съм доста сигурен. Предполагам, че в последна сметка това ще е доста мъчно да се наложи и мисля, че нищо чудно локалните избори да се трансфорат в продължение на този несполучлив и несъстоял се спор за Държавна сигурност, където тя все не може да бъде наказана и в последна сметка тя все съумява да излъже останалите. Защото пристигна един миг, когато Държавна сигурност посредством един или различен започваше да пита: " Ти за какво си от Държавна сигурност? “. Самата тя, по този начин да се каже, съумя дотолкоз да обгърне общественото пространство, че да се яви в ролята на обвинител на самата себе си.
Скоро направихте разбор, озаглавен " Терзиев, Държавна сигурност и лустрацията: Ще затворим ли тази страница? “. Какви неща, господин Лозанов, изплуват на повърхността още веднъж? Може би главният проблем е заложен и в заглавието от вашия разбор.
Това е един разбор, обзор на 32-годишната борба с призрака на Държавна сигурност, който по този начин и не изчезва, и макар всичките старания през годините, нито в последна сметка успяхме да създадем лустрация, което е част от дясната идеология, идеология на демократичните сили, по една и друга причина, нито осъдихме някои от най-големите злодеи, в това число тези, които са от Държавна сигурност, по време на лагерите в " Белене “ и в " Скравена “, и в Ловеч са правили убийства за лично наслаждение дори, не тъй като такива са им били служебните отговорности. Нито успяхме да осъдим в рамките на един честен спор Държавна сигурност. Всичко стана доста противоречиво, доста относително, защото в тоя спор участваха в огромна степен и самите представители на някогашната Държавна сигурност. Те се движеха свободно из медийното и политическото пространство, влизаха в бизнеса и по никакъв метод върху тях не падна и сянка от разкайване и вътрешна нужда да се отдръпват.
Обратното – те започнаха да се държат надали ме като някакви герои, които са се борили за националната сигурност по време на комунизма, като някакви разузнавачи, започнаха да се изживяват, а не като представители на репресивния уред на един режим, който е наказан като незаконен, и те имат доста по-различна историческа роля от тази, която имат надзирателите да кажем в немските лагери на гибелта. Така че всичко това е един голям балон, който надухме и в който в последна сметка Държавна сигурност сама трансформира дебата си за нея в своя лична разработка.
Т.е. дебатът за комунистическите служби не е толкоз смълчан, колкото се твърди, той още веднъж се възпламенява може би?
Той има периодическа дарба да се възпламенява, и то хубаво е ние самите – споделям ние, хората, които бяхме ангажирани през годините с него, се опитахме да проведем този спор, да се вдигне една задоволителна вълна на отвращение, на гражданската непоносимост към тоя вид държание и посредством нея най-малко, в случай че не друго, да не се даде късмет то повече да се възпроизвежда. Но в този момент последователно този спор по някакъв метод се подвигна поради това, че " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ предложиха за техен претендент на изборите за кметските избори в София, един потомък, или по-скоро – да, той е потомък на висши офицери от Държавна сигурност. Поставят пред огромно тестване част от десните хора в България, изключително в София, защото тя, естествено, за нея Държавна сигурност е една рана, която продължава да зее, както лагерите, както Народният съд. И заради това, че няма наказани поради това, заради това, че няма публично неодобрение, там има доста мощно възприятие за неправда и на тях им се коства невероятно техните лични политически представители да повдигнат претендент, който да възпалява тази рана.
Можем ли да кажем същото и за друго предопределение? Управляващото болшинство, знаете, си хареса началник на НЗОК. Това е господин Станимир Михайлов. Справка на нашата медия сочи, че кариерата му набира скорост в " Токуда Банк “ под ръководството на Румен Сербезов. Сербезов е бил помощник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Аз повече се срещнах с кандидатурата на Васил Терзиев – персонално не го познавам, само че по този начин или другояче, тъй като беше необичайно, че тъкмо в София, навръх това място се поставя човек, който има в биографията си подобен проблем. Специално във връзка с господин Терзиев, за който първо да кажем, че той не е обвързван с Държавна сигурност, а приказваме за негови родственици, които са били висши офицери от Държавна сигурност. И тъй като аз дълго пробвах да проследя нашия либерален крах с Държавна сигурност, осъждането на Държавна сигурност и с действителното й изгубване от живота и от публичността, с контузията, която носи, и с всички тези форми на взаимозависимост, които по един или различен метод слага. От там се генерира дълбоката страна, мафията и какво ли не. Всичко това повече или по-малко е резултат на несправянето на нашето общество в годините на демокрацията с този наказателен механизъм от предишното, който беше приватизиран, по пътя на персоналните връзки сред някогашните сътрудници и чиновници на Държавна сигурност продължи да се възпроизвежда. И аз се замислих за следното нещо: Дали краят на този спор, изходът от него няма да тръгне от другаде, просто да се появи едно потомство, ново, което да не декларира себе си посредством своите такъми към предишното и да тежи върху него бремето на предишното, а което да декларира себе си с това, което прави в сегашното, с полезностите, които носи, с демократичния си дух и като държание, и като мислене. И в случай че си се потвърдил в това, тогава към този момент въпросът за това каква е твоята фамилна предистория стартира да губи значение.
Т.е. фокусът към досиетата да бъде дислокиран?
Ами да. И в някакъв смисъл това е също форма на превъзмогване на цялата тази контузия, като я оставиш в предишното, а не я пренасяш непрекъснато, тъй като колкото повече я пренасяш, както се появи през тия 30 години, толкоз повече тя някак си се ускорява. Това не възвръща справедливостта, а противоположното – кара жертвите да се усещат още повече несправедливо вторично осъдени. И аз си мисля, че в последна сметка поколенчески може би ще пристигна изходът от този спор, защото нашите генерации, върху които тежеше и призракът на предишното, и отговорността да го пропъдим, повече или по-малко не се справихме с това. И по тази причина аз виждам някаква вяра това да е едно потомство, което да потвърждава себе си не през връзките си в предишното или през неналичието на такива връзки, и едно потомство, за което към този момент не се споделя, както през комунизма: " Той е обезсърчителен, тъй като има неприятен генезис “. Дайте да забележим какъв е този човек самичък по себе си, какво той предлага, какво е правил, дали той не е един човек, който идва от напълно другаде и в него не тежат нито фамилните, нито историческите обременености на нашата най-нова история.
И с взор към локалните избори, Бойко Борисов направи преди няколко дни един коментар, че десницата ще има проблем сред " родата на " Държавна сигурност “ и същинското, достоверното дясно “. Как гледате вие на този коментар на Борисов?
Има доста хора в десницата, за които фактически това е мъчно да го преодолеят – това, че този човек има този фатализъм. Но аз споделих, че има и противоположна позиция. Аз не съм податлив да пазя нито едната, нито другата страна - смелостта от страна на Политическа партия и Демократична България да предложат посредством тези локални избори да забележим дали може да се пререши дебата за Държавна сигурност и за тежестта на предишното върху идващите поколения; Дали не е пристигнал моментът, оня предел, след който към този момент са се появили едни нови хора, не " някогашни “ хора, а нови хора, които по различен метод декларират себе си, а не още веднъж минавайки през този несполучлив спор в последните 30 години.
Виждате ли персонално вие светлина в тунела?
Не съм доста сигурен. Предполагам, че в последна сметка това ще е доста мъчно да се наложи и мисля, че нищо чудно локалните избори да се трансфорат в продължение на този несполучлив и несъстоял се спор за Държавна сигурност, където тя все не може да бъде наказана и в последна сметка тя все съумява да излъже останалите. Защото пристигна един миг, когато Държавна сигурност посредством един или различен започваше да пита: " Ти за какво си от Държавна сигурност? “. Самата тя, по този начин да се каже, съумя дотолкоз да обгърне общественото пространство, че да се яви в ролята на обвинител на самата себе си.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ