Заболяванията на щитовидната жлеза- ендемични за Балканския полуостров
Доц. Филипов преглежда в медицински център " Света София " и университетска болница " Дева Мария " в Бургас
Заболяванията на щитовидната жлеза са ендемични за Балканския полуостров, което значи, че в нашия регион те се срещат по-често в сравнение с други места по света. Любопитен факт е, че латинското наименование на нараствания размер на жлезата е Struma, заради всеобщия темперамент на болестта по поречието на р. Струма. От разнообразни форми на заболяване на щитовидната жлеза в България страдат над 1 000 000 души. От болестта по-често страдат дами – 80% от болните. Възрастта на пациентите доста се снижава. Това изисква у нас да се организира както засилена профилактика, по този начин и вярно индивидуализирано лекуване на пациенти с това заболяване.
Преди години ендемичният темперамент на болестта се свързваше с йодния недостиг в храната и питейната вода, което е особено за всички планински региони. По тази причина се поставяше йод в готварската сол, с което този дефицит в огромна степен се компенсираше. Понастоящем водещи за развиването на болесттите на щитовидната жлеза са автоимунни процеси, които нарушават вярното й действие. Болестите на тялото са заболявания и на душата. Автоимунните болести са един тип зов за помощ. Според Източната медицина гърлената чакра дава отговор за връзката, изразяването на възприятията и страстите. Не се оспорва фактът, че болесттите на щитовидната жлеза имат психически аргументи. Веднъж смутена ендокринната система създава психологични признаци и обратно- психологичните признаци ускоряват ендокринните нарушавания. Разстроената душeвност провокира комплициране на хормонално равнище и от там страдалчество на щитовидната жлеза, която е „ диригентът ”на хормоните.
Нарушенията във функционалностите на щитовидната жлеза са двупосочни – към усилване или към намаляване на секрецията на жлезата, могат и да минават едно в друго. Научни проучвания демонстрират, че болесттите на щитовидната жлеза в действителност най-вероятно са резултат от неразрешени прочувствени спорове, обществени условия, изострен или продължителен стрес.
При нараснало обособяване на характерния хормон /хипертиреоидизъм/ телесните признаци се демонстрират със сърцетуптене, косопад, мускулни крампи, нараснала потливост, нараснал вкус, промени в месечния цикъл при дамите и нарушена еректилна дарба при мъжете. Нерядко пациентите се насочват към психиатър защото водещи прояви може да са измененията в душeвността на пациентите: мощна тревога, напрежение, прочувствена неустойчивост, нервност, нарушена кончцентрация, под паника офанзиви, горест, меланхолия, бодърствуване. В тежки случаи може да се стигне до шизофренни положения, заради загуба на възприятие за действителност, халюцинации и даже делир.
Понижената функционалност на жлезата /хипотиреоидизъм/ се демонстрира с повишаване на тежестта, изнемощялост, суха, лющеща се кожа, мускулна уязвимост, оточност на меките тъкани, нарушавания в месечния цикъл и намалена полова интензивност. И при тези заболели главните прояви може да са психологични нарушавания: незаинтересованост, забавена мисловна активност, влошена памет, загуба на жизнеспособност, психози, стига се до деменция и параноидни положения. Недостигът на тиреоиден хормон прави забеменяването и износването на плода невероятно. Промените на функционалността могат да се развият при естествени или увеличени размери на жлезата, както и на фона на възловидни формирания.
Лечението на болесттите на щитовидната жлеза се реализира от експерти по ендокринология. Те организират редица проучвания с които прецизират типа и тежестта на нарушаванията. След слагане на диагнозата се назначава лекуване с подобаващи лекарства. При неповлияване на симптоматиката пациентът би трябвало да се разиска с хирург, с оглед опциите за оперативно лекуване. Забавянето на оперативната намеса я прави по-трудна и с по- дребен позитивен резутат.
При разкриване на „ възли ” в щитовидната жлеза е належащо тяхното следене и биопсиране. Част от тях, за жалост, се оказват със недоброкачествен темперамент, което постанова оперативното премахване на цялата жлеза. Доброкачествените възли могат да се наблюдават или да се оперират, което се преценя взаимно от ендокринолог и хирург.
Навременната и точна диагностика на аргументите за психологичните промени са от голямо значение, по тази причина психолозите и психотерапевтите би трябвало да обръщат внимание и да предлагат проучване на щитовидната жлеза. Практиката демонстрира, че паралелното лекуване – телесно и психологично дава отлични резултати.
Университетска болница „ Дева Мария ” гр. Бургас предлага идеални условия за осъществяване на качествена профилактика и лечение на заболяванията на щитовидната жлеза. Болницата разполага с най- модерна инсталация и експерти хирурзи, които са водещи в тази област и имат дълготраен опит- доцент доктор Таньо Сечанов, доцент доктор Румен Филипов, доктор Анчо Димитров. На разположение на пациентите е и психолог Тоня Филипова, която сполучливо спомага за реализиране на цялостното лекуване на болните.
Заболяванията на щитовидната жлеза са ендемични за Балканския полуостров, което значи, че в нашия регион те се срещат по-често в сравнение с други места по света. Любопитен факт е, че латинското наименование на нараствания размер на жлезата е Struma, заради всеобщия темперамент на болестта по поречието на р. Струма. От разнообразни форми на заболяване на щитовидната жлеза в България страдат над 1 000 000 души. От болестта по-често страдат дами – 80% от болните. Възрастта на пациентите доста се снижава. Това изисква у нас да се организира както засилена профилактика, по този начин и вярно индивидуализирано лекуване на пациенти с това заболяване.
Преди години ендемичният темперамент на болестта се свързваше с йодния недостиг в храната и питейната вода, което е особено за всички планински региони. По тази причина се поставяше йод в готварската сол, с което този дефицит в огромна степен се компенсираше. Понастоящем водещи за развиването на болесттите на щитовидната жлеза са автоимунни процеси, които нарушават вярното й действие. Болестите на тялото са заболявания и на душата. Автоимунните болести са един тип зов за помощ. Според Източната медицина гърлената чакра дава отговор за връзката, изразяването на възприятията и страстите. Не се оспорва фактът, че болесттите на щитовидната жлеза имат психически аргументи. Веднъж смутена ендокринната система създава психологични признаци и обратно- психологичните признаци ускоряват ендокринните нарушавания. Разстроената душeвност провокира комплициране на хормонално равнище и от там страдалчество на щитовидната жлеза, която е „ диригентът ”на хормоните.
Нарушенията във функционалностите на щитовидната жлеза са двупосочни – към усилване или към намаляване на секрецията на жлезата, могат и да минават едно в друго. Научни проучвания демонстрират, че болесттите на щитовидната жлеза в действителност най-вероятно са резултат от неразрешени прочувствени спорове, обществени условия, изострен или продължителен стрес.
При нараснало обособяване на характерния хормон /хипертиреоидизъм/ телесните признаци се демонстрират със сърцетуптене, косопад, мускулни крампи, нараснала потливост, нараснал вкус, промени в месечния цикъл при дамите и нарушена еректилна дарба при мъжете. Нерядко пациентите се насочват към психиатър защото водещи прояви може да са измененията в душeвността на пациентите: мощна тревога, напрежение, прочувствена неустойчивост, нервност, нарушена кончцентрация, под паника офанзиви, горест, меланхолия, бодърствуване. В тежки случаи може да се стигне до шизофренни положения, заради загуба на възприятие за действителност, халюцинации и даже делир.
Понижената функционалност на жлезата /хипотиреоидизъм/ се демонстрира с повишаване на тежестта, изнемощялост, суха, лющеща се кожа, мускулна уязвимост, оточност на меките тъкани, нарушавания в месечния цикъл и намалена полова интензивност. И при тези заболели главните прояви може да са психологични нарушавания: незаинтересованост, забавена мисловна активност, влошена памет, загуба на жизнеспособност, психози, стига се до деменция и параноидни положения. Недостигът на тиреоиден хормон прави забеменяването и износването на плода невероятно. Промените на функционалността могат да се развият при естествени или увеличени размери на жлезата, както и на фона на възловидни формирания.
Лечението на болесттите на щитовидната жлеза се реализира от експерти по ендокринология. Те организират редица проучвания с които прецизират типа и тежестта на нарушаванията. След слагане на диагнозата се назначава лекуване с подобаващи лекарства. При неповлияване на симптоматиката пациентът би трябвало да се разиска с хирург, с оглед опциите за оперативно лекуване. Забавянето на оперативната намеса я прави по-трудна и с по- дребен позитивен резутат.
При разкриване на „ възли ” в щитовидната жлеза е належащо тяхното следене и биопсиране. Част от тях, за жалост, се оказват със недоброкачествен темперамент, което постанова оперативното премахване на цялата жлеза. Доброкачествените възли могат да се наблюдават или да се оперират, което се преценя взаимно от ендокринолог и хирург.
Навременната и точна диагностика на аргументите за психологичните промени са от голямо значение, по тази причина психолозите и психотерапевтите би трябвало да обръщат внимание и да предлагат проучване на щитовидната жлеза. Практиката демонстрира, че паралелното лекуване – телесно и психологично дава отлични резултати.
Университетска болница „ Дева Мария ” гр. Бургас предлага идеални условия за осъществяване на качествена профилактика и лечение на заболяванията на щитовидната жлеза. Болницата разполага с най- модерна инсталация и експерти хирурзи, които са водещи в тази област и имат дълготраен опит- доцент доктор Таньо Сечанов, доцент доктор Румен Филипов, доктор Анчо Димитров. На разположение на пациентите е и психолог Тоня Филипова, която сполучливо спомага за реализиране на цялостното лекуване на болните.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ