Доц. д-р Ханджиева-Дърленска: В живота и в храненето трябва да има баланс
Доц. доктор Теодора Светославова Ханджиева-Дърленска приключва медицина в Медицински университет - София, през 2005 година В идващите години пази две докторски степени в България (2009) и в Дания (2011) в региона на фармакологията и храненето. През 2010 година получава компетентност по фармакология, а през 2015 година получава компетентност по хранене и диететика. От 2016 година е доцент в Катедрата по фармакология и токсикология в Медицинския факултет на Медицински университет - София. От 2016 година е ръководител на Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести. От юли 2021 година е приета за " Европейски експерт за лекуване на затлъстяването " от Европейската асоциация за проучване на затлъстяването. Научните ѝ ползи са в региона на предварителната защита и лекуването на преддиабета и затлъстяването при деца и възрастни, метаболитните болести и фармакологията.
Колко мощна е връзката сред храненето и здравословното ни положение?
Храненето е основен фактор за здраве. Думите на Хипократ " Нека храната ви бъде лекарство и лекарството - храна! " демонстрират, че още от древността храната се е смятала за значим съставен елемент от живота ни, с цел да бъдем здрави и да живеем дълголетно.
На какво би трябвало да обръщаме внимание в хранителния си режим?
В живота и в храненето би трябвало да има баланс. На първо място храненето би трябвало да бъде рационално, уравновесено и разнообразно. Балансирано значи всеки ден в менюто да участват въглехидрати, белтъчини и мазнини. Това е от значително значение, в случай че сме здрави и нямаме хронични болести, които изискват намаляването или лишаването от някои макронутриенти. Разнообразното хранене включва огромна палитра от храни, измежду които месо, риба, мляко и млечни артикули, зърнени храни, варива, плодове и зеленчуци. Всички тези съставни елементи би трябвало да участват в менюто ни всеки ден. Разбира се, в международен мащаб, както и в България, хората следват разнообразни модели на хранене и когато човек има задоволително опит, може самичък да взема решение какви модели да съблюдава по отношение на здравословния си статус. Не би трябвало да забравяме, че с цел да бъдем здрави, от менюто ни не трябва да липсват цели хранителни групи. В България има основани национални рекомендации за здравословно хранене, които са за другите възрасти, и когато те се следват, ние можем да приказваме за едно крепко население в България.
Когато спортуваме, би трябвало ли да променяме този уравновесен режим на хранене, с цел да реализираме по-добри резултати? Често хората, които вървят интензивно на фитнес, следват така наречен високопротеинов режим, това вярно ли е?
Това по-скоро не е вярно, тъй като води до дисбаланс в разнообразното хранене. Важно е да отбележим, че би трябвало доста да се внимава с приема на белтъчини. Те са два типа - от скотски и от растителен генезис, и за положителното действие на организма е належащо да консумираме композиция от храни, които съдържат и двата типа. Белтъчини от скотски генезис можем да си набавим от месото, яйцата, млякото и млечните артикули, до момента в който белтъчините от растителен генезис откриваме във варивата - фасул, леща, грах, нахут, соя и другите зърнени култури. Здравословното хранене е композиция от храни, които имат скотски и растителен белтък, по тази причина не предлагам да се натъртва единствено на единия тип белтъчини. Добре е да си напомним, че за лица над 18 година се предлага приемът на белтък да е 1 г на 1 кг телесно тегло на ден. Консумацията на белтъчини над това количество би могло да ни изложи на здравен риск и това да докара до бъбречни болести. Затова предлагам на хората да са деликатни, когато се обръщат към някого да им изготви хранителен режим, и да се доверяват на потвърдени експерти с нужното обучение за това.
Какво бихте предложили на младежите, които желаят да се хранят здравословно?
Съществуват и други проблеми в храненето на младежите с изключение на акцентирането единствено върху една хранителна група. Те би трябвало по-прецизно и даже сериозно да избират източниците си на информация по тематиките, свързани с метода на хранене, да четат етикета на питателните артикули. Когато предозираме с избрана здравна информация и се влияем от непознати модели, видени да вземем за пример в обществените медии, е допустимо да навредим на здравето си. Децата и младежите са в евентуален риск от развиването на хранителни разстройства и затлъстяване. В България липсва предварителна защита, тъй като това значи постоянно да следим физическото, менталното и прочувственото си здраве. Това не се прави, а с добра предварителна защита рискът да се стигне до заболяване е доста по-малък, по тази причина би трябвало ориентирано да се подтиква здравословният метод на живот. Отдавна е открито, че положителните хранителни привички, съчетани с подобаваща физическа интензивност, сън и отмора, са причина за първокласен живот, а даже и за дългоденствие. Също по този начин би трябвало да мислим и за екологията и намаляването на въглеродния отпечатък върху природата, а точно да се стремим към стабилно хранене.
Помага или пречи обичайна българска кухня на здравословния метод на живот?
Вярвам, че обичайното българско хранене оказва помощ, и това не е единствено мое мнение. В последните години извънредно доста научни проучвания демонстрираха, че човек би трябвало да се храни сезонно и районно. Разбира се, живеем в световен свят и няма нищо неприятно храненето да се трансформира в сходство с разнообразни храни, които не са толкоз присъщи за нас, само че когато приказваме за българско обичайно хранене, приказваме за балканска диета. Тя е доста близка до средиземноморския модел на хранене, тъй като се характеризира с високо наличие на плодове, зеленчуци, разнообразни варива и зърнени култури, ядки, растителни храни, по-малко месо и слънчогледово олио. Също по този начин имаме артикул, с който ние, българите, би трябвало да сме извънредно горди, и това е киселото мляко. За мен това е неповторим артикул. Той съдържа живи микроорганизми и тази жива закваска има удобни резултати върху салдото на чревната флора. Млякото и млечните артикули са най-хубавият източник на елементарно усвоим калций, богати са на пълностоен белтък и витамини, които обезпечават растежа и здравината на костите и зъбите. Можем да обобщим, че в обичайното хранене на българите участва всичко належащо, с цел да бъдем здрави.
Какво би ни помогнало в построяването на здравословни хранителни привички и по какъв начин можем да включим модерните технологии в помощ?
Аз доста поддържам потреблението на смарт технологиите по пътя на построяването на по-здравословни привички и метод на живот. Винаги се старая да подтиквам всички мои пациенти да усилят физическата си интензивност, тъй като, когато приказваме за проблеми с тежестта и по какъв начин да се оправим с тях, с изключение на храната доста значимо е и да бъдем. Съветвам пациентите си и да употребяват мобилни приложения, които са свързани с мониторинг на физическата интензивност. Някои от тях ми споделят, че наблюдават количеството калории, което им дава една доста добра информация за приема на храни всекидневно. Да, технологиите би трябвало да участват в всекидневието ни, тъй като те вършат живота по-лесен. Скоро се организира конгрес на Американското ендокринно общество, по време на който беше обърнато внимание на мобилни устройства и риска от затлъстяване, тъй като нерядко потреблението им води до по-заседнал метод на живот, а даже и до пристрастяване. Затова е значимо да използваме мобилните устройства в помощ на ежедневната ни физическата интензивност, те ни дават голям брой благоприятни условия за това.
През годините редица проучвания в страната доказваха проблеми със заседналия метод на живот и затлъстяването, изключително при децата и младежите. Какви са главните аргументи за тази статистика?
Тук желая да обърна внимание на една може би малко подценявана тематика и това е времето пред екраните, което прекарват децата. Има наредби, които дефинират до какъв брой часа дневно е разрешено екранното време. До 3-годишна възраст не е целесъобразен никакъв екран, до момента в който в България постоянно телефонът е възприеман като безвъзмездна детегледачка. От 3 до 6 години е разрешено най-вече по един час на ден, а от 6 до 18 години по два часа на ден. Това са рекомендациите на Световната здравна организация и други международни институции. Преди години сдружението, на което съм ръководител - Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести, взе участие в европроект за следене на екранното време на децата сред 6 и 9 години. Установихме, че в България децата в тази възраст прекарват приблизително 26 часа седмично пред екран спрямо Белгия и Холандия, където прекарват 14 часа. Двойно множеството прекарано време в гледане на телевизия или работа с таблет/телефон частично дава отговор и на въпроса за затлъстяването измежду децата в България. Това води до обездвижване и е потвърдено, че стоенето пред екран подсъзнателно ни кара да вършим избор към по-високо калорична храна, с повече наличие на сол, захар и мазнини. Интересен образец е, че рекламите по време на детските филмчета, както и някои от самите герои в тях се показват като храна (пържени картофки) с позитивни качества. Това също работи на подсъзнателно равнище. Във Англия извънредно доста работят в тази тенденция, като се реализира напън върху наличието на рекламите по време на детски излъчвания. Там са неразрешени рекламите на храни с ниска хранителна стойност - пакетирани храни с високо наличие на сол, захар и наситени мазнини, които крият здравен риск. За страдание в България има построени разнообразни негативни характерности при храненето на децата, които са свързани с висок банкет на захарни произведения и пакетирани храни, както и висок банкет на енергийни питиета измежду децата към 14-годишна възраст. Все отново е значимо да отбележим и позитивните резултати от това проучване, което изтъквам, а точно, че сме измежду първите места при банкет на плодове и зеленчуци.
Вие сте ръководител на Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести, което всяка година провежда " Училище за здраве - за деца, родители и учители ". Разкажете ни повече за него и по какъв начин то оказва помощ за построяването на съществени хранителни и двигателни привички.
Това учебно заведение се организираше седем следващи години с спиране към интервала на пандемията. В него вземат участие възпитаници, учители и родители, като децата са сред 6- и 12-годишни и са избирани единствено по възрастов аршин, не вземат участие наложително деца с проблем в тежестта. Най-общо концепцията на учебното заведение е промоция на здраве. Освен лекциите за здравословен метод на хранене в съответните възрасти по време на детство и юношество организираме и кулинарни работилнички. Заедно с децата посредством игра стигаме до значими аспекти, свързани с храната и храненето. Обръщаме особено внимание на. Всекидневно имаме занимания, свързани с нея, приказваме също по този начин за здравето на зъбите, обръщаме внимание и на съня като фактор за положително здраве. С потребната информация, която предоставяме, насочваме към тематиката освен децата, само че и учителите и родителите, тъй като всички те са значими. Още една рекомендация за предварителна защита на здравето е, че е доста значимо по какъв начин се храни цялото семейство, тъй като то е образец за детето при образуване на питателните му привички.
В проучване на Yettel, извършено измежду хора на възраст 15 - 70 години, 33% от участниците споделят, че употребяват технологиите, с цел да наблюдават разнообразни спортни индикатори, а 91% намират в смарт устройствата мотивация за повече физическа интензивност. Какви са вашите усещания за въздействието на технологиите върху желанието за по-здравословен метод на живот?
Моите усещания са напълно позитивни. Аз имам вяра в технологиите, тъй като те оказват помощ на човек да получи вярната информация, да я осъзнае и употребява по подобаващ метод. Редовно следя позитивните резултати при моите пациенти. доста им оказват помощ, а по-младите интензивно ги употребяват в интерес на по-здравословния, деен и уравновесен живот, който построяват. Помагат ми даже и на мен в чисто работен проект, с цел да ги стимулирам повече.
Колко мощна е връзката сред храненето и здравословното ни положение?
Храненето е основен фактор за здраве. Думите на Хипократ " Нека храната ви бъде лекарство и лекарството - храна! " демонстрират, че още от древността храната се е смятала за значим съставен елемент от живота ни, с цел да бъдем здрави и да живеем дълголетно.
На какво би трябвало да обръщаме внимание в хранителния си режим?
В живота и в храненето би трябвало да има баланс. На първо място храненето би трябвало да бъде рационално, уравновесено и разнообразно. Балансирано значи всеки ден в менюто да участват въглехидрати, белтъчини и мазнини. Това е от значително значение, в случай че сме здрави и нямаме хронични болести, които изискват намаляването или лишаването от някои макронутриенти. Разнообразното хранене включва огромна палитра от храни, измежду които месо, риба, мляко и млечни артикули, зърнени храни, варива, плодове и зеленчуци. Всички тези съставни елементи би трябвало да участват в менюто ни всеки ден. Разбира се, в международен мащаб, както и в България, хората следват разнообразни модели на хранене и когато човек има задоволително опит, може самичък да взема решение какви модели да съблюдава по отношение на здравословния си статус. Не би трябвало да забравяме, че с цел да бъдем здрави, от менюто ни не трябва да липсват цели хранителни групи. В България има основани национални рекомендации за здравословно хранене, които са за другите възрасти, и когато те се следват, ние можем да приказваме за едно крепко население в България.
Когато спортуваме, би трябвало ли да променяме този уравновесен режим на хранене, с цел да реализираме по-добри резултати? Често хората, които вървят интензивно на фитнес, следват така наречен високопротеинов режим, това вярно ли е?
Това по-скоро не е вярно, тъй като води до дисбаланс в разнообразното хранене. Важно е да отбележим, че би трябвало доста да се внимава с приема на белтъчини. Те са два типа - от скотски и от растителен генезис, и за положителното действие на организма е належащо да консумираме композиция от храни, които съдържат и двата типа. Белтъчини от скотски генезис можем да си набавим от месото, яйцата, млякото и млечните артикули, до момента в който белтъчините от растителен генезис откриваме във варивата - фасул, леща, грах, нахут, соя и другите зърнени култури. Здравословното хранене е композиция от храни, които имат скотски и растителен белтък, по тази причина не предлагам да се натъртва единствено на единия тип белтъчини. Добре е да си напомним, че за лица над 18 година се предлага приемът на белтък да е 1 г на 1 кг телесно тегло на ден. Консумацията на белтъчини над това количество би могло да ни изложи на здравен риск и това да докара до бъбречни болести. Затова предлагам на хората да са деликатни, когато се обръщат към някого да им изготви хранителен режим, и да се доверяват на потвърдени експерти с нужното обучение за това.
Какво бихте предложили на младежите, които желаят да се хранят здравословно?
Съществуват и други проблеми в храненето на младежите с изключение на акцентирането единствено върху една хранителна група. Те би трябвало по-прецизно и даже сериозно да избират източниците си на информация по тематиките, свързани с метода на хранене, да четат етикета на питателните артикули. Когато предозираме с избрана здравна информация и се влияем от непознати модели, видени да вземем за пример в обществените медии, е допустимо да навредим на здравето си. Децата и младежите са в евентуален риск от развиването на хранителни разстройства и затлъстяване. В България липсва предварителна защита, тъй като това значи постоянно да следим физическото, менталното и прочувственото си здраве. Това не се прави, а с добра предварителна защита рискът да се стигне до заболяване е доста по-малък, по тази причина би трябвало ориентирано да се подтиква здравословният метод на живот. Отдавна е открито, че положителните хранителни привички, съчетани с подобаваща физическа интензивност, сън и отмора, са причина за първокласен живот, а даже и за дългоденствие. Също по този начин би трябвало да мислим и за екологията и намаляването на въглеродния отпечатък върху природата, а точно да се стремим към стабилно хранене.
Помага или пречи обичайна българска кухня на здравословния метод на живот?
Вярвам, че обичайното българско хранене оказва помощ, и това не е единствено мое мнение. В последните години извънредно доста научни проучвания демонстрираха, че човек би трябвало да се храни сезонно и районно. Разбира се, живеем в световен свят и няма нищо неприятно храненето да се трансформира в сходство с разнообразни храни, които не са толкоз присъщи за нас, само че когато приказваме за българско обичайно хранене, приказваме за балканска диета. Тя е доста близка до средиземноморския модел на хранене, тъй като се характеризира с високо наличие на плодове, зеленчуци, разнообразни варива и зърнени култури, ядки, растителни храни, по-малко месо и слънчогледово олио. Също по този начин имаме артикул, с който ние, българите, би трябвало да сме извънредно горди, и това е киселото мляко. За мен това е неповторим артикул. Той съдържа живи микроорганизми и тази жива закваска има удобни резултати върху салдото на чревната флора. Млякото и млечните артикули са най-хубавият източник на елементарно усвоим калций, богати са на пълностоен белтък и витамини, които обезпечават растежа и здравината на костите и зъбите. Можем да обобщим, че в обичайното хранене на българите участва всичко належащо, с цел да бъдем здрави.
Какво би ни помогнало в построяването на здравословни хранителни привички и по какъв начин можем да включим модерните технологии в помощ?
Аз доста поддържам потреблението на смарт технологиите по пътя на построяването на по-здравословни привички и метод на живот. Винаги се старая да подтиквам всички мои пациенти да усилят физическата си интензивност, тъй като, когато приказваме за проблеми с тежестта и по какъв начин да се оправим с тях, с изключение на храната доста значимо е и да бъдем. Съветвам пациентите си и да употребяват мобилни приложения, които са свързани с мониторинг на физическата интензивност. Някои от тях ми споделят, че наблюдават количеството калории, което им дава една доста добра информация за приема на храни всекидневно. Да, технологиите би трябвало да участват в всекидневието ни, тъй като те вършат живота по-лесен. Скоро се организира конгрес на Американското ендокринно общество, по време на който беше обърнато внимание на мобилни устройства и риска от затлъстяване, тъй като нерядко потреблението им води до по-заседнал метод на живот, а даже и до пристрастяване. Затова е значимо да използваме мобилните устройства в помощ на ежедневната ни физическата интензивност, те ни дават голям брой благоприятни условия за това.
През годините редица проучвания в страната доказваха проблеми със заседналия метод на живот и затлъстяването, изключително при децата и младежите. Какви са главните аргументи за тази статистика?
Тук желая да обърна внимание на една може би малко подценявана тематика и това е времето пред екраните, което прекарват децата. Има наредби, които дефинират до какъв брой часа дневно е разрешено екранното време. До 3-годишна възраст не е целесъобразен никакъв екран, до момента в който в България постоянно телефонът е възприеман като безвъзмездна детегледачка. От 3 до 6 години е разрешено най-вече по един час на ден, а от 6 до 18 години по два часа на ден. Това са рекомендациите на Световната здравна организация и други международни институции. Преди години сдружението, на което съм ръководител - Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести, взе участие в европроект за следене на екранното време на децата сред 6 и 9 години. Установихме, че в България децата в тази възраст прекарват приблизително 26 часа седмично пред екран спрямо Белгия и Холандия, където прекарват 14 часа. Двойно множеството прекарано време в гледане на телевизия или работа с таблет/телефон частично дава отговор и на въпроса за затлъстяването измежду децата в България. Това води до обездвижване и е потвърдено, че стоенето пред екран подсъзнателно ни кара да вършим избор към по-високо калорична храна, с повече наличие на сол, захар и мазнини. Интересен образец е, че рекламите по време на детските филмчета, както и някои от самите герои в тях се показват като храна (пържени картофки) с позитивни качества. Това също работи на подсъзнателно равнище. Във Англия извънредно доста работят в тази тенденция, като се реализира напън върху наличието на рекламите по време на детски излъчвания. Там са неразрешени рекламите на храни с ниска хранителна стойност - пакетирани храни с високо наличие на сол, захар и наситени мазнини, които крият здравен риск. За страдание в България има построени разнообразни негативни характерности при храненето на децата, които са свързани с висок банкет на захарни произведения и пакетирани храни, както и висок банкет на енергийни питиета измежду децата към 14-годишна възраст. Все отново е значимо да отбележим и позитивните резултати от това проучване, което изтъквам, а точно, че сме измежду първите места при банкет на плодове и зеленчуци.
Вие сте ръководител на Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести, което всяка година провежда " Училище за здраве - за деца, родители и учители ". Разкажете ни повече за него и по какъв начин то оказва помощ за построяването на съществени хранителни и двигателни привички.
Това учебно заведение се организираше седем следващи години с спиране към интервала на пандемията. В него вземат участие възпитаници, учители и родители, като децата са сред 6- и 12-годишни и са избирани единствено по възрастов аршин, не вземат участие наложително деца с проблем в тежестта. Най-общо концепцията на учебното заведение е промоция на здраве. Освен лекциите за здравословен метод на хранене в съответните възрасти по време на детство и юношество организираме и кулинарни работилнички. Заедно с децата посредством игра стигаме до значими аспекти, свързани с храната и храненето. Обръщаме особено внимание на. Всекидневно имаме занимания, свързани с нея, приказваме също по този начин за здравето на зъбите, обръщаме внимание и на съня като фактор за положително здраве. С потребната информация, която предоставяме, насочваме към тематиката освен децата, само че и учителите и родителите, тъй като всички те са значими. Още една рекомендация за предварителна защита на здравето е, че е доста значимо по какъв начин се храни цялото семейство, тъй като то е образец за детето при образуване на питателните му привички.
В проучване на Yettel, извършено измежду хора на възраст 15 - 70 години, 33% от участниците споделят, че употребяват технологиите, с цел да наблюдават разнообразни спортни индикатори, а 91% намират в смарт устройствата мотивация за повече физическа интензивност. Какви са вашите усещания за въздействието на технологиите върху желанието за по-здравословен метод на живот?
Моите усещания са напълно позитивни. Аз имам вяра в технологиите, тъй като те оказват помощ на човек да получи вярната информация, да я осъзнае и употребява по подобаващ метод. Редовно следя позитивните резултати при моите пациенти. доста им оказват помощ, а по-младите интензивно ги употребяват в интерес на по-здравословния, деен и уравновесен живот, който построяват. Помагат ми даже и на мен в чисто работен проект, с цел да ги стимулирам повече.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ