Доц. д-р Нина Янчева – Петрова завършва медицина в Медицински

Доц. доктор Нина Янчева – Петрова приключва медицина в Медицински университет - София с отличие през 1992 година Непосредствено след дипломирането си до м.януари 2000 година работи като лекар-изследовател в Институт по пробна морфология и антропология на Българска академия на науките.

След извоюван конкурс, през януари 2000 г.започва работа в Катедрата по инфекциозни заболявания, паразитология и тропическа медицина на МУ-София, където поредно става старши и основен помощник. През.ноември 2003 година придобива компетентност по мдицинска паразитология, а през декември 2009 година придобива втора компетентност по инфекциозни заболявания.

През юли 2015 година, доктор Янчева пази сполучливо дисертационен труд на тематика „ Усложнения на антиретровирусната терапия при ХИВ положителни пациенти”. През.юни 2020 година се хабилитира като доцент по инфекциозни заболявания към същата катедра. От края на ноември 2020 година е началник на Катедрата по инфекциозни заболявания, паразитология и тропическа медицинапри МУ-София.

От 2008 година доктор Янчева е доктор в Отделението за добита имунна непълнота на СБАЛИПБ “Проф.Ив.Киров “, като от януари 2017 година е шеф на същото поделение. Научната активност на доцент Янчева включва над 100 изявления в български и задгранични списания, присъединяване в 7 учебника и над 110 участия в национални и интернационалните конгреси и конференции. Има извършени образования в региона на ХИВ/СПИН във Франция, Беларус, Хърватска, Германия,Италия и други

През 2019 година доц.Нина Янчевае отличена от Националната пациентска организация с премията „ Лекар с грижа в лекуването на пациенти с ХИВ “ на Националните награди MEDICAL AWARDS.

Доц. Янчева, коя е повода толкоз дълги години след откриването на ХИВ вируса, напъните на учените да не реализират резултат по повод основаването на ваксина?

На конференция през 1984 година, когато за първи път учените афишират човешкия имуннодефицитен вирус (ХИВ) като причина за СПИН, тогавашният министър на опазването на здравето на Съединени американски щати Маргарет Хеклер предвижда, че до две години ще бъде създадена ваксина. Вече 38 години такава ваксина няма. Най-общо казано, аргументите са две: едната е огромното генетично многообразие на ХИВ, а другата причина е способността на вируса да „ избяга “ от имунната система на индивида.

ХИВ мутира доста бързо, тъй като цикъла на възпроизвеждане на вируса е бърз (малко повече от 24 часа), само че и също по този начин е податлив към чести неточности освен това възпроизвеждане и се създават мутирали копия на вируса, които се рекомбинират в нови варианти. Да се създаде ваксина, способна да унищожи над 60 доминантни варианта, както и голям брой рекомбинантни варианти е доста мъчно. За да може да се направи съпоставяне, ще ви показва данните от едно изследване, съгласно които международното многообразие от генетични последователности за грипния вирус е сравнимо с разнообразието от ХИВ последователности, открити единствено в един ХИВ-инфектиран човек.

ХИВ е неповторим и по метода, по който се „ скрива “ от имунната система на индивида. Специализираните бели кръвни кафези, наречени CD4 Т-клетки, стартират имунния отговор против ХИВ като алармират на така наречен клетки-убийци за мястото на инфекцията. В същото време точно тези CD4 Т-клетки са таргетните кафези на вируса, т.е. той има рецептори за тях и се свързва, и навлиза в тях. По този метод ХИВ затруднява способността на тялото да се пази, защото CD4 популацията се изчерпва, което води до имунно безсилие. И не на последно място, цялостното очистване на ХИВ е невероятно, заради способността на вируса да се крие от имунната отбрана на тялото в така наречен вирусни депа. Скоро след инфектирането, до момента в който част от вирусите циркулират свободно в кръвния поток, друга подгрупа от вируси (наречена провирус) се вгражда в скрити клетъчни депа (наречени латентни резервоари). Веднъж попаднал в тези депа, ХИВ е предпазен от разкриване. Една от най-големите спънки пред създаването на ваксина против ХИВ е скоростта, с която вирусът е в положение да сътвори латентни депа, с цел да избегне имунната система. До четири часа след възпаление по полов път, вирусът минава към лимфните възли, а при другите механизми на възпаление това се случва за интервал до четири дни.

Антителата, които създава един ХИВ-инфектиран човек, нормално имат доста слаба обезвреждаща интензивност против вируса. Освен това тези антитела са характерни за този вариант, а към този момент загатнах огромното щамово многообразие на ХИВ. ХИВ непрестанно мутира в инфектирания субект, с цел да избегне имунните отговори. Специфичният имунен отговор на инфектирания човек нападна вируса, което оказва селективен напън върху вируса и посредством натурален асортимент се появява мутирал вирусен вид, който към този момент не се разпознава от имунната система на индивида.

Какви упования се разпореждат на иРНК технологията, която ще бъде употребена от Moderna за тази цел?

През предходната седмица, компанията Moderna заяви, че са имунизирани първите участници във фаза 1 на клинично изследване, на пробна ваксина против ХИВ, която употребява иРНК технология. Проучването се организира в партньорство с нестопанската интернационална самодейност за ваксини против ХИВ (IAVI). Изследователите тестват дали ваксина, основана на иРНК, която доставя инструкциите за ХИВ-специфични антигени, може да провокира избрани имунни отговори и производството на широко-неутрализиращи антитела. Тези антигени, известни също като имуногени, са създадени от научни екипи в IAVI и Scripps Research. Очакванията за успеваемост на имунизацията, се базират на резултатите от едно изследване за " доказателство на концепцията ", извършено през предходната година. Изследователският екип на това изследване открива, че антигените на ХИВ провокират стремежи имунен отговор при 97% от участниците. Крайната цел на имунизацията е да се подтиква развиването на В- лимфоцити, произвеждащи обезвреждащи антитела, които да са дейни против необятен набор от варианти на ХИВ. Ваксината, която ще употребява този способ, евентуално ще се ползва в голям брой дози, в продължение на седмици до години.

Проучването ще наблюдава 56 ХИВ-отрицателни възрастни участници, с цел да се оцени както сигурността, по този начин и ефикасността на имунизацията. Четиридесет и осем от доброволците ще получат най-малко една доза от първичната ваксина, 32 от които също ще получат бустер. Осем души ще получат единствено бустерната ваксина. Изследователите ще проследят участниците в продължение на 6 месеца след последната им доза, с цел да изследват имунните им отговори и да се оцени сигурността на имунизацията.

Има ли и други екипи, които работят в тази посока по други технологии? Какви са техните шансове, съгласно Вас?

Досега има 5 огромни изследвания за резултатност на ваксини против ХИВ, които са били във фаза 3. Първите 3 от тях се провалят, като не демонстрират, както отбрана против заразяване с ХИВ, по този начин и по-нисък вирусен товар при участниците, които са се заразили с ХИВ по време на изследването. Даже в третото от тези изследвания (проучването STEP), се открива по-висока периодичност на зараза при лица, които са били имунизирани. Четвъртото изследване, което е тайландско изследване, в началото оповестява за минимална степен на сполучлива отбрана против заразяване с ХИВ измежду имунизираните човеци. Въпреки това, в следващ статистически разбор се вижда, че има по-малко от 78% късмет за ефикасна отбрана от възпаление с ХИВ. Петото изследване е спряно рано, защото не е открита отбрана от възпаление, както и по-нисък вирусен товар при инфектираните.

Проучванията за ефикасна ваксина против ХИВ не престават, като се употребяват разнообразни подходи. Например, един от методите, който откривателите ползват на скотски модели в няколко лаборатории, е като употребяват херпес вируси като вектори за снабдяване на протеини на ХИВ. Човек един път инфектиран с херпесен вирус, остава подобен за цялостен живот. Успехът на този метод ще зависи от това по какъв начин получения имунен отговор, ще покрие голямото многообразие от варианти на ХИВ, циркулиращи в популацията.

Друг метод е да се търси предпазен имунитет по друг метод. Въпреки че голямото болшинство от инфектираните с ХИВ хора създават антитела със слаба, щамово-специфична обезвреждаща интензивност, при някои ХИВ-инфектирани се откриват антитела с мощна обезвреждаща интензивност против голям брой варианти на ХИВ. Използва се вирусен вектор, който е адено-асоцииран вирус, като векторът се ползва в мускулите. Впоследствие мускулните кафези стартират непрестанно да създават мощни широко-неутрализиращи антитела. Скорошни изследвания при маймуни, демонстрираха данни от сходни опити за непрестанно произвеждане на широко-неутрализиращи антитела в продължение на шест години и половина.

По-скорошните изследвания за ваксини против ХИВ се концентрират върху създаването на такива, които да могат да доведат до произвеждане на широко-неутрализиращи антитела, ориентирани към елементи от повърхността на вируса, които са идентични в доста варианти. Това е методът, употребен от учените от IAVI и Scripps. Предизвикателството се състои в намирането на най-хубавите антигени (имуногени), които да подтикват узряването на В клетките, тъй че те да създават тези широко-неутрализиращи антитела. Технологията на Moderna може да помогне за ускорение на този развой, защото огромна част от работата по проектирането на имунизацията може да се извърши на компютър. Това е в основата на бързото планиране на кандидат-ваксините против COVID-19 в границите на дни, откакто китайските учени предоставиха генетичната поредност на SARS-CoV-2.

Каква е Вашата систематизирана прогноза - по кое време светът ще може да разчита на ваксина против ХИВ?

Изработването на ефикасна ваксина против ХИВ е висока „ летва “, заради нуждата да се предотврати заразяване с вируса през целия живот на индивида и съществуването на голям брой разнородни вирусни варианти. Има ефикасни медикаменти за ХИВ, които могат да понижат репликацията на вируса в тялото, само че те не отстраняват вируса изцяло. Тези медикаменти оказват помощ хората, живеещи с ХИВ да имат дълъг и здравословен живот и да понижат риска от предаване на вируса на други хора до нула.

Надявам се имунизацията на Moderna да покажe такава висока успеваемост, както и в предварителното изследване, само че към момента оставам с лек песимизъм, с оглед способността на ХИВ да заобикаля имунните реакции на тялото, даже тези, подтиквани от ваксини.